Изтекоха първите две седмици и смятам да остана.

Day 4,328, 22:45 • Published in Bulgaria Estonia • by Alexander Jelyazkov

Хареса ми. Бях чувал за това място. Всякакви неща. Човек докато не види, не усети сам обстановката, не може да има реална представа. Харесва ми! Оставам! Защо ви пиша това ли? Информативно! За да си знаете. Когато се разминаваме от време на време да не се чудите кой съм и за какво се боря. Всъщност време е да се ориентирам и в социалната част на играта. Имах няколко контакта през времето в което дойдох. Основно положителни хора. Някой сърдити. Един, двама недоволни. Някой мълчаливи. Като цяло парето. 80% от хората тук са позитивни. Нормална ситуация. Ще се радвам да се запозная с повече хора. Това е един от водещите мотиви да живеем, нали. Да се запознаваме и да опознаваме колкото се може повече хора около нас. В Оригинала познавам хиляди. Тук засега двама, трима. Но всичко с времето си.

Впрочем онзи ден имаше избори. Благодаря на БДП, че ме пуснаха да участва. Нямах време да си напиша презентацията а и не мисля, че някой би си направил да я прочете. Все още не знам как действа тази игра и какво може да зависи от мен ако стана член на сената. Всъщност като гледам в момента конците се дърпат много умело от двама-трима човека. Може би това е правилният подход. По-малко вождове, повече индианци. Имам опит. Знам. Трябва да изчакам, да се науча и тогава да го вадя и да го меря. Така е в Оригинала. Така е и тук. Не бързам. Както казах. Оставаме-е-е-е-е-е-е. ( Винаги при тази дума в съзнанието ми е есенния плаж и Мамалев с мустачки, млад, с якенце до кръста, как пее "Оставаме, оставаме ..."