Join the new world

Спомена за старите приятели...
Спомена за отминалото време...
Спомена за това кой съм и защо съм ?...

Хамавия го глождеше мисълта за дето прецака отбора си преди седмица ! Докато се луташе из Лабиринта търсейки изхода тъкмо да види светлината и попадна на засада. Притеснението и камъка в стомаха станаха неизменна част от него.

Трябваше незабавно да направи нещо за да излекува душевното си състояние.
Оффф тягостно издиша и малко му олекна, колкото да се събере и да се съсредоточи.
Той знаеше, че няма какво да спомене но някак във въздуха витаеше чувството да сподели нещо, което уж не знае а в същото време сякаш го е преживял.
Че какво пък може да бъде това чувство и защо го спохождаше нали уж всичко му е подредено и си я кара така леко по течението ?

Сутрин бодър преглежда пресата, както винаги ... Хм няма нови статии констатира той и тръгва в онзи другия свят, как му викаха РЖ 🙂
След края на работния ден отново го гложди мисълта - кой сега е драснал два три реда ? Логва се и думата на седмицата "Спомени" му привлича вниманието.

Сякаш нещо се отключи в него и той започна да се опитва да провокира в себе си оная част, която винаги му казваше следвай Знаците !

Ох пак се хвана за главата. Тази вътрешна борба да намери себе си го изтощаваше. Тогава Принцесата го видя как се беше свлякъл на пода, като се опитваше да извика с пълна ярост насъбрана от много време в него скрита и подтискана.
Тя го хвана здраво с двете си ръце за раменете му и го разтресе за да се съвземе. Той погледна нагоре вперил очи в нея сякаш виждаше ангел хранител ... Олекна му и за миг се утеши в прегръдките и.

В първия момент тя не знаеше как да реагира но инстинктивно се опита да го сгуши сякаш прегръщаше една изоставена несретна душа изритана, като мръсно коте на улицата.

– "Що си толкоз ти унил ?
Недей се повече винил !
Мислите си бързо събери и отбора разбери.
Чупим бариери и афери,
правим нови кариери.
В схеми влизали сме много,
алабализми чували премного."

Хамавия се усмихна и поиска да си спомни, но как сякаш имаше бели петна в съзнанието си или просто не искаше да си спомня. Имаше причина за всичко това, която той никога нямаше да сподели.

В този момент се появи Ледената Принцеса - Велик Майстор на хипнозата. Тя го повика при себе си след като свали ръкавиците от ръцете си, които носеше винаги за да не навреди неволно на околните поради нейните способности.

– Искам да те върна назад във времето за да намерим първоизточника на причината...
Хамаваия сподели, че не се поддава на подобни манипулации и нямае начин това нещо да му помогне.

– Oh my friend, ти май не си разбрал.
Гняв у себе си събрал и за дарбата ми си блокирал.
Недей да бъдеш толкоз бесен а
ела в света ми мой чудесен, да се рееш безтелесен,
дорде останеш безсловесен.

Едва тогава той склони и застана срещу нея. Без да му мисли ледената му заби един здрав звучен шамар, както Катето Паскалева на Ицко Финци във "Вилна Зона".

Хамавия се просна на канапето до което бяха застанали. Това го накара да се абстрахира от заобикалящата го среда и някак на подсъзнателно ниво той започна да вижда и усеща свят сякаш от паралелна реалност и сеанса започна. Ледената умело започна да го води из света на Астрала, опитвайки се да срещнат неговия Духовен водач за да ни даде достъп до хрониките на Акаша !

Не след дълго тя го попита :

– Искаш ли да опитаме да повикаме твоя Духовен учител ? Виждаш ли вече светлинката? - Продължи тя.
– Да
– Приближи ли се?
– Да, върти се. Тя е като комета с опашки. Много върти се... в кръг. Върти се непрекъснато... като перка. Да, много се върти.
– А като усещане, как е?
– Енергия усещам много силно.
– Приближи ли се вече на близко разстояние? Позволи й сега да заеме фигура на някакъв човек, нещо с което ще се чувстваш комфортно.
– Да... Ха ... и се майтапи.(тук се усмихва)
– Нещо смешно ли ти казва?
– Не, смея се на формата. Мисля, че той се майтапи.
– Възможно е.
– Мисля, че това е Sollam ! Приел е тази форма за да го възприема по-добре.
– Добре. Сега му благодари, че ни е уважил... Да го попитаме какво мисли той за... последната ти инкарнация ... т.е. преди да рестартираш.
– Хах... (смее се)... Да разбера защо ми умират цветята.
– Това ли ти казва?
– Защото не трябва да се съсредоточавам върху цветята...
– Значи трябва към Колективната програма да се насочиш... т.е. да се насочиш към хората и отношенията с тях... Може би това е причината?
– А какво може да ни каже той за твоят настоящ живот?
– Не разбира защо съм объркан след толкова много знаци. Трябва да скъсам с миналото... да гледам само напред...
– Да ясно...
– Иска да ми каже, че тук съм не за медалите и първите места, затова не бива да очаквам да ги получа... Тук съм заради хората. За да спечеля сърцата им ... За да мога аз да им споделям а те да припознаят себе си у мен и аз у тях.
Чрез силата на словото и през призмата на Хамавия мироглед 🙂

---

Падам, ставам и продължавам,
май усещам, че ви наближавам.
Обстановката ви нажежавам,
с рими се въоръжавам без да се смущавам.
Никак не преувеличавам нито възвишавам,
но май ще взема туй дето заслужавам!

Поздрави

До следващата седмица 🙂