Древните Българи - 2137 г. пр. Хр. - 668 г. сл. Хр. - Част Първа !!

Day 1,847, 12:45 • Published in Bulgaria Greece • by slakyvip

Преразказано глава 1-ва от книгата на Стефан Цанев Български Хроники том 1.Ако ви харесва я купете и разберете историята си !!!!
Българите – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът. – Магнус Феликс Енодий , 486г. (479-521; роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих, в негова чест написал „Похвално слово за крал Теодорих“.)


Ето и картата за по добра представа(на нея не са обозначени всички българи):


Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история. Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си. Победили сте ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предварително за него и нарочно нападнали същия ден. Унгарците го казват, защото покрай тази наша държава е поминало и тяхното маджарско племе, както и казват „с вас сме от едно коляно и от една кръв“. Не по друга причина, а за да спасят империята си от неудържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), литайците започнали да строят Великата китайска стена, но не успели още да я довършат и ето ги – българите се задали пак откъм север, тогава китайците качили върху стената китайки-циркаджийки и онези сурови българи, като видели китайките да мятат голи кълки, се прехласнали и докато се прехласвали, китайският мравуняк продължавал да гради нататък стената. Като разбрали измамата, прабългарите напопържали китайците, пришпорили конете си и препуснали на запад подир слънцето да търсят края на стената. Те препускат, китайците градят, те препускат, китайците градят – така българите стигнали до пустинята Такламахан, напоили конете си в реката Тарим и се разделили на две: едните тръгнали на север, другите – на юг.
Тези, дето тръгнали на север, прехвърлили планината Тяншан и нарекли най-високия връх на името на своя бог Тангра – така се казва върхът и досега- Хан Тенгри, а гребета, по който препускали, нарекли на себе си – Болгар. Продължили нататък, прекосили планините Памир и Хиндукуш и тук, където сега е северен Афганистан, основали втората държава наречена България , но понеже другите народи не можели да произнесат ъ-то във нашия език, наричали държавата ни Бълхар (Балх), Болгар или Булхар, а гърците я наричали Бактра или Бактрия (то аслъ кой може да произнесе правилно името ни: руснаците ни викат балгари, англичаните – балгейриън, французите – бюлъгар, немците – булгарен, арабите – бурджан, унгарците сега ни викат булгар, а преди са ни викали полгар,булгар ни наричат и арменците, чехите ни наричат булхар, украинците – балхар, индийците – балгхар, персийците – болгар ...).
Другите българи, дето тръгнали на юг, прекосили Тибет, и забележете, живели известно време край планината Мадара, после прехвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и слезли в Индия, опъвайки юртите си край река Тунджа. После тези българи отишли към Ефрат, в месопотамия, и там основали третата българска държава, наричали на рода балхарис, сиреч българи, царицата им носела същото име – Балкис. Това е Савската царица, описана в Библията, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа. По-късно тези българи тръгнали на запад, заселили се в Египет, в областта Сакар, после поемат на север и стигат до Балканския полуостров, планината, където спират, наричат Сакар планина, реката край нея кръщават Тунджа, прохода, през който прехвърлят Балкана на север, наричат Шипка, а свещената си планина – Мадара. Те носели със себе си тези стари и далечни имена, както европейците са занесли в Америка имената на своите стари градове – Лондон, Париж, Москва, Берлин, Ню Орлеанс, Ню Берн и т.н.
Но да оставим Савската царица да задава гатанки на цар Соломон, а ние да видим какво правят ония българи на север, дето основаха държавата си Балхара под планината Памир. Девизът на тези прабългари някога бил : „Не замръквай, където си осъмнал!“, после станал: „Не умирай, където си роден!“. Но тук под сянката на Памир, им харесало и започнали да градят градове, да сеят жито и да развъждат добитък, да добиват желязо и мед, да украсяват жените си със сребро и злато. Древногръцкият историк Страбон нарича Балх, столицата на Балхара, „перлата на Азия“. Тук през VI век преди новата ера пророкът Заратустра (персийски пророк, създател на зороастризма – дуалистично учение за вечно враждуващите бог на доброто Ахурамазда и бог на злото Ангра-Майню (Ариман)) е написал свещената си „Зенд-Авеста“. Кога е била основано това прочуто царство, не се знае, това се губи из мъглата на вековете. Но известно е, че египетският фараон Рамзес II, съблазнен от богарствата на Балхара, се опитал да я завладее през 1275 година преди раждането на Христос и докато българите разгромявали войската му в подножието на Памир, Мойсей решил да избяга от Египет и повел поробвните евреи през пустинята към обетованата земя Ханаан. Така че нашата история е по-стара от Библията, и нии, българите, сме спасили бедните евреи не само през Втората световна война, но и 33 века по-рано.
През 329 година преди Христа и Александър Македонски нахлул в Балхара, но до бой не се стигнало – вместо войска, насреща му излязла принцесата Роксана и го попитала: „Какво търсиш тук, Александре?“. Пленен от красотата й, той отвърнал: „Намерих повече от това, което търсех“, паднал на колене пред нея и я помолил да му стане жена и царица на света (това била първата – и единствената – жена на Александър, и тя била българка!). На другия ден се качили двамата навръх планината Хиндукуш – Аристотел му бил казал, че там е краят на света и отвъд тази планина се плискал безкрайният световен океан, но като погледнал от връх на изток, Александър видял, докъдето стигало човешкото око, безкрайни поля и планини – и заплакал, защото разбрал, че няма да може да завладее целия свят, поболял се и скоро след това умрял. Просъществувала тази велика държава до 230 година след Христа, когато я покорява персийският цар Арташир I.