Знанието е сила 1

Day 3,150, 16:34 • Published in Bulgaria Bulgaria • by SmileBG

Здравейте знайни и незнайни любители на пиксели. След около 2 годишно прекъсване се оказа, че Плато вече не признава последната ми статия с 25 коментара. И така започваме отначало. Целта е ясна - 25 коментара, но ще се опитам да направя нещо по-интересно. И така следва игра.

ПРАВИЛАТА са прости:
- 5 цитата от книги
- 5 автора
От вас се иска да свържите цитатите с техните автори. Ако тази задача се окаже трудна, ще получите жокер.

РЕГЛАМЕНТ ЗА УЧАСТИЕ:
-номер на вот, шаут и верен отговор.
-отговори се приемат до 8 юли 2016 10:00:00 (българско време) и 25 коментара.
-ако до посочената по-горе дата нама 25 коментара, времето ще бъде продължено.

НАГРАДА:
50 танка

ПЕЧЕЛИВШ:
При достигане на 25 коментара (от различни потребители) и не по-рано от 8 юли 2016 10:00:00, един от всички дали верен отговор, ще получи 50 танка. Печелившият ще бъде изтеглен по номер на вот, чрез Random.org.
Тегля номер на вот, проверявам отговора, ако е верен получава 50 танка, ако е дал грешен отговор тегля следващ номер.
Ако никой не даде верен отговор, SmileBG си задържа танковете😃

ЗНАНИЕТО Е СИЛА 1

Автори:
A. Дъглас Адамс
B. Джоан Роулинг
C. Джордж Р. Р. Мартин
D. Астрид Линдгрен
E. Димитър Талев

Цитати:
1. — Колко жалко, че не харесвате домашните си помощнички — каза им тя. — На вас ви трябва една такава като Малин. Няма по-добра прислужница от нея, обичаше да повтаря баба. Веднъж на Коледа, когато Малин трябваше да поднесе печено прасенце, знаете ли какво направи? Чела в готварската книга, че коледното прасенце се сервира с накъдрени хартиени лентички на ушите и ябълка в зурлата. Клетата Малин обаче не разбрала, че така трябва да е нагиздено прасето. Трябваше да я видите онази Коледа с престилчицата си и с една голяма златна пармена в уста. Баба й каза: «Ама че си глупачка, Малин!» А Малин изобщо не можеше да каже и дума в своя защита, защото си беше затъкнала устата с ябълката и само махаше с уши, от които се развяваха шумолящи хартиени лентички. Не, не прекара добре онази Коледа горката Малин

2. Мина доста време, преди някой да проговори. С крайчеца на окото си Фучг виждаше морето от напрегнати, очакващи лица долу на площада.
— Ще ни линчуват, нали? — прошепна той.
— Задачата беше доста трудна — каза Дълбока мисъл кротко.
— Четирсет и две! — изкрещя Луункуоол. — Само това ли успя да измислиш за седем и половина милиона години?
— Проверих го много внимателно — каза компютърът — и мога категорично да заявя, че това е верният отговор. Смятам, че проблемът, откровено казано, се състои в това, че всъщност вие никога не сте знаели за какво става въпрос.
— Но това е Великият въпрос! Великият въпрос на Живота, Вселената и Всичко останало! — изрева Луункуоол.
— Да — каза Дълбока мисъл с тон на човек, който на драго сърце понася глупаци, — но КАКЪВ е той всъщност?

3. — Тя ще ражда. Вижда се вече и не може да се скрие. От тебе, нели?
— От мене. Аз искам да се оженя за нея.
— Побързахте вие и двамата. Не ме послушахте. Да ви накажа ли? Не мога да ви накажа. За тия човешки работи няма закон, ни писан, ни неписан. Те сами носят наказанието си и вие ще го изпитате докрай. Виждаш — тръсна царят в ръката си посланието на маджарския крал. — Родил ти се син. След тебе той трябва да бъде цар български. Аз искам да расте в моя дом. И ще се опитам да го взема. Ще поискам още един път да се върне тук и майка му, твоята жена. Заради него. — И като че ли за да отклони мислите му, царят изеднаж обърна приказката си: — Виж ти, проклетият маджарин! Побързал да го кръсти, без да ме попита. И защо Петър? Ние не сме от една кръв със стария цар. Ние ще му прибавим и друго, наше име. Кажи как да го наречем още…
Макар да бе изпаднал в още по-голямо смущение, Радомир веднага се улови за тая нова мисъл на баща си:
— Делян! Нека го наречем Делян. Харесва ми това име.
— Нека бъде Делян, щом искаш — приподигна рамена царят и повтори, сякаш да чуе по-добре това ново име: — Петър-Делян…

4. Тази перспектива явно не зарадва лорд Рамзи.
— Опустоших Зимен хребет, или си забравил?
— Не, но май ти си забравил… железните опустошиха Зимен хребет и изклаха всичките му хора. Теон Обърни-плащ.
Рамзи изгледа Смрад подозрително.
— Той го направи, да, но все пак… сватба в онази развалина?
— Макар и развалина, Зимен хребет си остава домът на лейди Аря. Какво по-добро място да се ожениш за нея, да легнеш с нея и да заявиш претенцията си? Това обаче е само половината от цялото. Ще сме глупаци, ако тръгнем срещу Станис. Нека Станис тръгне срещу нас. Той е твърде предпазлив, за да тръгне към Бароутън… но трябва да тръгне към Зимен хребет. Хората му от клановете няма да оставят дъщерята на скъпия им Нед на такъв като тебе. Станис трябва да тръгне или да ги загуби… а тъй като е предпазлив, ще призове всички свои приятели и съюзници в похода си. Ще призове Арнолф Карстарк.
Рамзи облиза пресъхналите си устни.
— И ще падне в ръцете ни.
— Ако боговете пожелаят. — Рууз стана. — Ще се венчаеш в Зимен хребет. Ще уведомя лордовете, че тръгваме след три дни, и ще ги поканя да ни придружат.

5. — Видели са ви — просъска той, показвайки им заглавието: ЛЕТЯЩ „ФОРД АНГЛИА“ СМАЙВА МЪГЪЛИ. После зачете на глас. „Двама мъгъли в Лондон твърдят, че са видели една стара кола да прелита над кулата на пощата… По обяд в Норфък госпожа Хети Бейлис, докато простирала прането си… Господин Ангъс Флийт от Пийбълс съобщил на полицията… Общо шест или седем мъгъли…“ Твоят баща, струва ми се, работи в отдела „Злоупотреба с мъгълски вещи“ — каза той, като вдигна поглед към Рон и се ухили още по-заканително. — Докъде я докара собственият му син…

Успех на всички! Надявам се да ви е интересно. 🙂

За шаут:
Да вземем танковете на SmileBG
http://www.erepublik.com/en/article/-1118642-2604767/1/20