Join the new world

Преди време пътувах из Родопа планина.Та там попаднах на едно не чак толкова малко, но обезлюдено селце.Как да ви кажа ? Красота,радост за окото и наслада за душата.Само дето споменах ,че нашите балканджии почти ги няма.
От пет села в около връз да събереш шепа млади хора.Млади млади колко да са млади ? Къде четиридесет годишни са там младежите.Българи , малко иностранци обаче бол.Всякакви Шотландци и Англичани пълнят малката уютна кръчмица. Та там се запознах с Макс.Гражданин на Великобритания.
Явно някога ,когато слънцето не е залязвало над империята неговите прародители са живели някъде доста на юг.Я в Сенегал , я край бреговете на Нигер.Но като оставим разликата в цвета на кожата си е истински Британец.
Пихме,ядохме и се веселихме.Разменихме телефони и се забравихме .
Но в една не чак толкова студена вечер телефона звъни.Дисплея изписва Макс.
Вдигам естествено.Навярно празниците иска да честити.Но от среща истеричен глас.
- Макс , има проблем.Макс не знае какво прави.
- Споко.Какво става ?
- Много народ за празници дошъл.Работили далече,но сега върнали се тук.
- Нормално.При нас хората им се налага да работят по градовете .
- Макси това знае.Но има проблем.Тези хора ядосани много на мен.Искат бият.Страшно , Макс умира от страхуване.
- Защо да те бият ? Звъни на полицията.
- Макс иска помощ.И полиция да бие мене иска.
Какво ли е направил чужденеца ? Разни зверства ми минават през акъла.
Нали по ТВ само това отразяват за новите Българи.
- Хора събрали се в кръчма. Яли , пили .Време много дълго запили.После наговорили се нещо.Пред къща на Макси се събрали.Навлекли страховити дрехи и големи шапки.Държат тояги и страшно пеят.Макси познал тях.Те маскирани , но Аз тях познал.И полицая познал и той с тях крещи и тояга размахва.Макс иска помагаш.Макс много страх.
- Макси мене много разсмял.Това са коледари. Наш стар обичай.Няма да те бият.Отвори вратата и посрещай гости с червено вино.
Говоря ма ме напушва смях.Какво ли ще реши клетия Максимилиан като го споходят кукерите ???