Join the new world

За конкурса Таблов

DimDaTeNiama написа преди 26 минути.
Това българите сме странно племе,...като няма кой друг сами се цакаме !!!

Макиавели, 1517 г.: Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.

Конфуций твърди че ако имаш дете от което си доволен не трябва да го хвалиш защото ще спре да се развива.Ако има малко лошо хокай го като за много.
В България това не го практикуваме и май доста бъркаме.Да се похвалим ,има със какво.Имаме изтъкнати личности няма спор.Какво сме дали на света всички знаем.Но позволете да обърна внимание на дразнещото.
На Рая обратното беше Ад ? И навярно между тях има една много тъничка преграда дето лесно се размества и размива нещата ?
Та първо за Ада че е по лесно.Там както е известно всички казани се охраняват от пъргави Дяволчета.А някой се опита да избяга от казана веднага бива натикван обратно.Само около Българският казан охраните ли няма.Защо да има след като а някой пробва да се измъкне, веднага се подават множество ръце и си го прибират обратно.
Сега да се върнем в Рая.Вярно е че природата ни е прекрасна.Високи сини планини.Но да оставим природата и да поговорим за хората.Раят предполага две неща.Мързел и индивидуализъм. Мързела е защото и да не работиш много много природата сама дава.Лежиш под дървото и все нещо пада.Ако не падне се по протягаш и хоп готово.Не е като да отводняваш ниските земи и да строиш диги за да от воюваш парче земя.Индивидуализма е пак заради Рая.Ако развиваш земеделие нейде в арабските пустини само за да полееш реколтата е нужен колектив.При нас не е така,ако човек малко от малко работи се справя и сам или с помощ на семейството и шепа приятели.Това хубаво ли е , лошо ли е ?Така че май страната Рай но народа един странен та странен.
Взел е сам на прицел земята в която живее.Все по често ми се струва че сме решили преди да емигрира и последният от нас да ликвидираме окончателно Рая.Да оставим след нас пепел и жупел.
През ден се сещам за Славейковото :
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
Чак мърша да сме не сме, но и народ не сме . Все се делим на ваши и наши.Сини и червени,било за спорт или политика все сини и червени.Не живеем в колектив и не познаваме чуждото.То може би затова и все ни е малце страх от другото не познатото.Приемаме се за православни но храмовете празни, ако не са Коледа и Великден да са затворили повечето.Оплюваме мюсюлмани и католици но не се замисляме че при тях има общо приети норми.При нас норми няма.Все мърморим че няма държава,закони но то си има и май-повече от колкото трябва има но няма кой да ги спазва. Кой друг, освен ние самите, е виновен за дереджето ни?
Да не би евреите, САЩ, световният капитализъм, Русия или БСП да трошат спирки и всякаква обществена собственост, да се скатават от данъци и вноски, да нарушават всички правила, да шмекеруват на дребно, да крадат всичко възможно, да маскарят всеки успял и пр. Не, не са те. Ние самите си го правим това. Дай му на лумпена злоба, окъпи глупака във власт, пусни го в тъмната доба, да раздава правда за нас.Зле живеем.Да въпреки че сме насред Рая.И то да приемем че е криза добре.Но защо при нас е все криза ? Защо рушим всекидневно всичко около нас.Сечеме горите,вили и къщи строим там дето е забранено ? Къде е общественият регулиращ ефект?В Рая няма такива неща.Затова и Рай Рай ама все повече от нас гледат да се измъкнат от прочутото място и да бягат на далече от тук.А бягаме защото сме недоволни от околните а не от природата.Пък то би било лесно да имахме само споделени ценности. Държавите с добре развити системи за вътрешен контрол, са с изключително ниски нива на престъпност и корупция, популярно поведение е в Швейцария, ако видиш някой да пие в парка, да изнася речи срещу швейцарските ценности, да бъде обаден където трябва и да му бъде секната дейността.Трябва да се проявява крайна нетърпимост към нарушителите.Тогава оплакванията, че не сме били държава и че нямало ред ще секнат само за едно поколение.Добре де ама що е нарушител ?
Делим се пак на червени,сини,бембени и все нямаме споделените ценности които от стадото прави народ.
Иска ми се един ден да чуя стих кат този :

Народ сме,народ сме а не някаква си мърша
хора има дето нещо вършат.
Време тежко, всичко мъчно е за нас!
"Знам! И мога!" - чувам често глас.
И си знаем, а и можеме, и щеме
да работим за себе си, умем.
Народ сме! Вярно, има мърша,
Но надали ще бъде скоро. лошото е, че мършата изплува като мръсна пяна на повърхността и прави впечатление. Отделно, че ако не се махне навреме, постепенно започва да става за пример за подражание и разваля и останалото.
А мързела ? Много по-лесно е някой друг, извън нас, да е виновен и той/те да поемат отговорността или безотговорността. Това пък за вината е друга национална особеност - концентрацията върху нея, а не върху решението на проблема. Самата концентрация е също "мижем да те лажем" - колкото да си измием ръцете, че нещото пак е извън нас, да го идентифицираме като такова категорично и толкоз. Историята показва, че ние много често сме се опитвали да се доказваме. Искаме да докажеме, че сме откриватели на компютъра, на киселото мляко, на нивалина, на леенето под налягане, че сме дали букви на света и т.-н, и т.н. А никъде по света лично аз не зная някой да говори за тези ни откривателства. Е, нека оставим нещо и на другите народи!
Има значителна разлика между патриотизъм и патриотарство - патриотизмът е да обичаш родината и народа си, осъзнавайки недъзите им, патриотарството - да крещиш, че сме безпогрешни и най-значими. Великите ни мъже са били патриоти, виждайки всички слабости , и гениалният Ботев го е казал най-точно - " свестните у нас считат за луди", а онове "Народе???" в бележника на Левски е безпогрешен израз на огромното му разочарование.
Песимизъм за бъдещето изпитвам,изпитват го и други. :
Група - Контрол
Роден съм във България,
ще стане скоро вече век.
Стограмки и правителства
В главата ми са в хаос.
На родолюбие ме учеха
Вярвах и във бога
Участвал съм във три войни
По дяволите - преживях ги.
Синът ми се побърка
Не издържа на смените
Като гледам внука си сега :
И той е от скопените.

Въобще има нещо гнило
Питам се дали
Примерно след сто години
Ще знае ли тук някой Български?
Вазов
СРЕДСТВО ДА НЯМАШ ВРАГОВЕ
web
"Преклонената главичка
остра сабя не сече" -
тази истина едничка
кой би смял да отрече?
Както всички умни хора
аз не ритам тръна бос,
с големците се не бора
и им ставам сявга мост.
На богатий шапка клата
и на силний казвам: да!
И затуй ми е душата
мирна, весела всегда.
Се е харно за челяка
да е скромен и разбран:
не пречупва се гръбнака
от един учтив метан.
За начала, убежденья
в препирня не влазам аз,
нито ме е много еня
кой що мисли тоя час.
Що е бяло, черно, сиво
аз не знам - не ща да знам.
И готов съм услужливо
право всекиму да дам.
Интереса си обаче
нивга ази не презрях
и със силните най-паче
винаги съгласен бях.
Туй завидно положенье
аз дължа на тоз си нрав;
често тегля униженье,
но пък пътят ми е прав.
Завчера една плесница
аз изядох например
от един простак - бъбрица.
Ах! Какъв постъпък чер!
Що вий мислите, че сторих?
- Че предложих там дуел?
Не, аз хитро се престорих,
нищо че не съм видел.
По туй светът има право
тих човек да ме зове,
и уверен съм на здраво,
че аз нямам врагове.

ЖАБАТА
web | Под нашето небе
Как е чудна нашта локва,
наший жабунясал вир!
Пекне слънце - всяк изскоква
да погледа божий мир.
А зачуйм ли стъпка само
или някаква мълва -
всички цопваме се тамо.
Ква, ква, ква!
Как е мътно - като златно,
как пресладостно воней
нашто блатце благодатно,
как се харно тук живей!
Бедни орли, що летите
в тая чиста синева,
как нещастни вий стоите!
Ква, ква, ква!
Дъжд ли, вятър ли навън е,
тряска ли се в бурни дни,
целий свят ли ще потъне -
ний на завет сме едни
в нашта тиня безопасна
и на бога за това
пейме химна гръмогласна:
Ква, ква, ква!
Чули сме, че птички вили
гняздо във зелен клонак.
Ах, от нашът гьолец мили
има ли чертог по-благ!
Как ли могат там да дишат?
има ли в света слова
рая наши да опишат?
Ква, ква, ква!
Вчера там пчелица с радост
из цветята пийше мед
и бръмчеше дор от сладост!
Бедната! Тоз блудкав смет
до полуда да възхити я:
никогаш тя не вкусва
нектара, що пием ния.
Ква, ква, ква!
Виждам, роза там към мене
дъх изпраща нетърпим,
квари наши несравнени
локвен аромат любим.
А вида й? Такава грубост
никой още не видва. . .
Де е жабешката хубост!
Ква, ква, ква!
Утрин, вечер пей се близко -
казват, славей тука пял.
Никой тъй да каля низко
музиката не е смял!
Тъй бездарно, неприлично!
Ил той нивга не чува
Как се пее хармонично?
Ква, ква, ква!
Ми какво да кажа Аз. Народа е взел Рая на прицел.
Сори но така мисля.