Join the new world

Една много раздразваща опашата лъжа

-Дядо ще ме води в Рая ! От удоволствие и трепет вече месец става както прималява моето сърце. От коле слушам колко дивно и красиво всяко
нещо там е! Какви са людете приятни,сговорни и добри.
– Дедко малък бил , кат напуснал чудната земя.
--Не , не са го гонили от там,родителите му решили да обиколят земното кълбо. Заселили се най-накрая тук на край-света.
- Хубаво и уредено е при нас .Малце е студено и е доста снежно но пък е на Баба и на Тати родната страна. Деденцето все за Раят ми разказва.Все иска пак за малко там да си се отзове.Но не зная дали ще ни пуснат лесно там ? Нали все пак е Рай.
- Дядо ми ме успокоява че паспортите ни навсякъде важат.
- Ето вече с огромен бойнг лети ме.За жалост няма как да кацнем точно в земният ни Рай.Навярно там хората природата си пазят,искат тишина,чистота? Затова и не допускат презокеански самолети да припарва , да им цапат и мърсят.Затова ще кацнем в Цари града и от там сме по земя.То е ясно щом е град на Царя , явно си е глъч но,прашно та шумът на аероплана няма никого да притесни.Цяла нощ летяхме и накрая с шум се приземихме. Почивахме в хотела ден , после Деди взе кола под наем и към Рая полетяхме.Само дето гледам че е притеснен моят скъп стар баща. Имало проблеми в Раят , атентат се случил скоро там.
- -Аз думата наная , но явно не е туй добро.
Покрай нас всичко е красиво и зелено , обработена земя с някакви постройки цветни дето се редуват зад засетите поля.
- Туй навярно веч е Раят.Питам с детска чистота.
- Не , почакай там е много по-зелено , по-красиво.
Чакам с чуден трепет.Да не би всеки да допускат в Рая ?
Малко позадремах , сънено виждам някакви осветени павилиони с униформени усмихнати лица.Разглеждат пашапортите и после ни пропускат да преминем.
Влизаме към доста мрачни други будки.Там пак униформени но смръщени лица.Пак разглеждат документи и ни гледат малце криво.Но и те ни пускат да преминем. И пак пътуваме напред.Гледам Дедо е напрегнат , шофира и все настрана се взира. А то край тясното шосе е сиво,мрачно , буренясало и мръсно.
Няма ги зелените поля.Докъде виждам все са трънки и глогини.Все е сиво и се виждат някакви поолющени колиби.
- Туй да не е Ада ? Питам Аз.
- -Не не дете.Това е малко преди Райската земя.
- Ще свърнем към морето , там е красота!
Пътуваме по тесния изровен път.Покрай нас бетон и сгради нови ......... и бетон.Море почти не зървам.
- В Раят ли сме вече.Нетърпеливо питам Аз.
- Потърпи човече,все нещо трябва да се е спасило.
- И пак на път.Навсякъде е прашно,тясно, мръсно и зловонно.Разскъсани пилешки трупчета под тракащи огромни перки.Прашни полета засети кой ли знае защо със сиви и бодливи храсти.Мрачни градове с още по мрачни люде.Изобщо сиво,скучно,мизерно............. !
- Дядо..........кога ще го стигнем този твой Рай ?
- Объркал съм пътя , промърморва дедко.А от очите му капят сълзи.
- И пак някакви смръщени хора във будки разглеждат нашите важещи навсякъде документи.И пак други по усмихнати ни посрещат.И пак е зелено и красиво в република Сръбска сме минали вече.
-Раят на Дядо друг път ще потърся като отрасна .

Сори. Зная че е дразнещо но не е лъжливо.(: