Поредица "Велики учени", брой осми, Анри Поанкаре (по желание на публиката)

Day 1,733, 18:30 Published in Bulgaria Bulgaria by Maggy Vasileva
Биография

Роден е на 29 април 1854г. в Нанси, Франция. Майка му е Южени Лоноа - посветила живота си на възпитанието на децата. Бащата Леон Поанкаре е професор по медицина. Братовчед на Анри Поанкаре е Реймон Поанкаре, който е четири пъти първи министър на Франция и президент по време на Първата световна война. Като дете учи в местния лицей - от 1862 до 1873г. Необикновената разсеяност на малкия Анри, която безпокои близките, по-късно се превръща в индивидуален маниер на великия учен. В детството си той боледува от дифтерит, който води до сериозни усложнения - парализа на краката и мекото небце. Няколко месеца детето не може нито да ходи, нито да говори. През това време у него възниква способността за цветно възприемане на звуците, която се запазва през целия му живот. Още в лицея проличават интересите на Анри Поанкаре във всички области на науката и големият му математически талант. През 1873г. постъпва в Политехниката в Париж (на френски: École Polytechnique) и я завършва през 1875. Проявява особена усърдност в следването си. Има добре развита памет и способност да онагледява математическите понятия, което му помага, тъй като е късоглед и трудно успява да види написаното на черната дъска.
Научната му биография е впечатляваща, можете да я видите в уикипедия.
На 17 юли 1912г. умира в Париж след операция.

Научни приноси

След тридесет години напрегната научна работа Анри Поанкаре оставя огромно математическо наследство, обхващащо най-различни дялове на математиката: топология, теория на вероятностите, неевклидова геометрия, теория на диференциалните уравнения, теория на автоморфните функции, комплексен анализ и много други, като изследва и връзките между отделните дялове. Неговите работи, публикувани от Парижката академия на науките, изпълват 10 тома. Разработва - още преди 1884г., теорията на автоморфните функции, които той нарича фуксови функции. През 1895г. публикува „Analysis situs“ (букв. „Анализ на положението“), което се счита за първото системно изложение на топологията. Създател е на теорията на функциите на много комплексни променливи (многомерен комплексен анализ) и на алгебричната топология. Има съществен принос в алгебричната геометрия (дава доказателства на твърдения на Севари, Енрикес и Кастелнуово), както и в теорията на числата. Занимава се също с решаването на различни задачи от астрономията и небесната механика.
В областта на физиката изучава и допринася за развитието на: теорията на еластичността, термодинамиката, оптиката, електричеството, космологията и др. Има съществен принос в развитието на теорията на относителността. Именно в неговите трудове за първи път е формулирана в достатъчно пълна и ясна математическа форма специалната теория на относителността. През 1904 - 1905г. изказва принципа на относителността, въвежда термините „преобразувания на Лоренц“ и „групи на Лоренц“ и показва, че е невъзможно да се констатира абсолютно движение, като се изхожда от представите за етера и уравненията на Максуел - Лоренц. Така Поанкаре прави решаващата крачка към създаването на теорията на относителността. Той дава изходните принципи на новата теория, дошла да смени класическата механика и наложила преразглеждане на физичните представи за пространството и времето.
Необратимостта на термодинамичните процеси и дифракцията на светлината, космогоничните хипотези и природата на рентгеновите лъчи, теорията на морските приливи и безжичния телеграф - навсякъде той оставя незаличимите следи на универсалното си дарование.
Като философ Поанкаре е известен с трудовете си по общометодологичните проблеми на науката, клони към махизма.
Той е носител на редица международни научни награди и медали като наградите „Жан Рейно“, „Бояй“ и „Лобачевски“, участва в научни конгреси и конкурси, чете лекции в Берлин, Лондон и др. градове извън Франция. Полага и значителни усилия за популяризирането на науката във Франция по онова време, като пише редица научнопопулярни статии.
Ученик на Анри Поанкаре е видният наш математик Кирил Попов.