Join the new world

По разкази на очевидци
Малко заведение в задънена улица на още по задънен квартал.Заведението нищо особено.Два строителни фургона и павилион разположени под дебелите орехови сенки на частен двор.
Всичко на всичко две маси с осем стола.Абе нещо като сегашната гара за двама.🙂
Акуратно подредени артикули на крехка лавица в основният павилион.
Моят информатор седи , пие на бавни глътки кафе и дебне конкуренцията.И той с кафене на друга забутана улица.Годината по Виденово време,когато се зидаха темелите на пазарната икономика.
Клиенти няма , мухи облитат на рояци двама малчугани седнали зад тезгяха да продават.
По едно време от близкият изкоп притичва чорлав работник и настоява да си купи БТ.
Предлагат му 5-6 други марки , но онзи настоява да е БТ.Единият младеж вади смачкана кутия от джоба на ризата и разпалено обяснява че цигарите са 18 и затова ги дава с голяма отстъпка.По това време думата промоция май още не се употребява , поне не и в нашия град.Лашкат цигарите и ухилени до уши пишман търговците се поздравяват със сефтето.След час или два вече са продали две бири и една лимонада.Свечерява се и започва да приижда тежката клиентела.Някакъв прототип на клошар скромно смучи ракия изправен до ръба на фургона.На маса се ширят двама гъзара.От разговора става ясно че единият е предприемач и строи близката сграда.Другият пък е бизнесмен купувач.
Поръчват взискателно и пестеливо.По лимонада и малък коняк , за сделката стига.Вечерта напредва и ветреца донася прохлада.Младежите пърхат , обгрижват рехавата клиентела.Прото клошара вече е пян твърди че работи във БАН.Размисля набързо и с тайнствен глас споделя че всъщност е поет голям.Пишел стихове прями и затова само на присъстващите ще разкрие че псевдонима му е Вапцаров.За вас е срам но човека си вярва докато клатушкайки се се оттегля от неравния бой с твърдият алкохол.В туй време бизнесмените са зачервили бузи.Забравили са защо са се срещнали на това място дискретно.Бляскат очите поръчват бутилка уиски.По големият търговец предлага марки безброй.Накрая поръчват 100 гайди и кола.Малкият ресторантьор на бегом се отправя към близкият пазар. След има няма 10-15 минути се връща с лукав поглед и издута торба.Вискито се сервира на мига.Бизнесмените мрънкат че тази напитка е топла.От де да знаят че пие се с лед.Малките мрънкат че фризера не работи. Те също си мислят че трябва уискито в хладилник да държат.
Добре че се връща поета та темата се забравя след като се разбира че клетника си търси ченето.Свалил го докато пиел че му било тясно, увил го във вестник и забравил за него.Обръщат се кофи и се търси навред къде са зъбите на клетия човек.Но ужас голям от нейде изскача жена му и го погва като нас-рано лапе.Извинява се на присъстващите че клиента учен поет всъщност не го слуша главата и има жълта книжка или билет.Изчезват зад ъгъла с глъч.През това време баровците са гаврътнали огнената вода и скандират за ново шише.И пак някой тича до пазара близък.
Но тук до младежите се прилепва опитен кръчмар. До момента сметката оправя и леко на масата празното шише забравя.Часът е вече много късен за онези години. Около 22.00 е и е време да се затваря.Предприемача гордо увещава купувача че са страшна работа щом 3 бутилки сами са изпили.
Помни че е плащал една а на масата са начената и празна една.Вадят пари от всички джобове , събират стотинки но сметката плащат достойно и с клатушкаща се походка прегърнали бутилка достолепно се отдалечават да поспят.То предприемача строител всички го знаят че всъщност е арматурист и ще си дремне на недовършеният обект.Купувача бизнесмен пък ще спи в бялата лада през два блока дето е спряла.Отдавна жена му го изгонила от апартамента.Та налагало се на човека да кара такси и в колата да спи.