Join the new world

България лежеше в леглото си и четеше книга - някаква сълзлива любовна история, в която рицар спасява от затворническа кула, пленената си дама. Беше хубава жена, въпреки възрастта си. Истинска лъвица, която беше свикнала да подчинява мъжете. Носеха й цветя, подаръци, угаждаха й с екзотични екскурзии по всички кътчета на света. Другите жени й завиждаха и се стремяха да бъдат като нея.



Това обаче беше някога. Днес от целия лукс и беше останала една почти празна стая. Просто двойно легло с железни рамки и мърляви, отдавна непрани завивки. Масичка с две столчета без облегалка, на която имаше поизяден обяд. Тоалетна чиния в ъгъла и съвсем малка мивка, на която стоеше люспа сапун. Тубичката с пастата за зъби, отдавна бе свършила и лежеше самотно до похабената четка за зъби. На закачалката в ъгъла висяха няколко избелели рокли.

Прозорецът на стаята бе малък, а гледката от него никаква – задния двор на някаква къща, където бяха струпани препълнени кофи за боклук, вехти мебели, износени автомобилни гуми и една стара пералня машина. Всяка сутрин тумба цигани минаваха с каруцата си и оставяха някоя нова придобивка. Така купчината боклуци нарастваше и вече стигаше почти до перваза й.

На вратата се почука. България бързо погледна календара, който висеше над леглото. Беше сряда, денят на турчинa.



Той идваше винаги в 10.00 часа с кутия локум и каничка с кафе. Не говореше много, пък и България не харесваше езикът. Впрочем, не харесваше и самият турчин, нито начинът, по който я обладаваше малко по-късно. Двамата сядаха на масата, изпиваха кафето, изяждаха локума, след което се събличаха лягаха на леглото. Винаги го правеха отзад. Когато турчинът свършеше, се обличаше бързо, казваше едно „Ашколсун“ и веднага си тръгваше.



Малко след него винаги идваше хърватинът. Под мишницата си носеше шахматна дъска, на която нареждаше няколко малки чашки с ракия. По равно от двете страни. Усмихваше се прелъстително, след което вдигаше няколко наздравици, една от които задължително за Ирландските приятели. България разсеяно изпиваше своя алкохол и бързо се събличаше. Хърватинът, който обожаваше жените да подемат инициативата и да го доминират, измърморваше „Hajde koke” и се излягаше неподвижен по гръб в леглото. Когато свършеше, се обличаше бързо и с извинението, че закъснява за мач, светкавично изчезваше.



На вратата често се сблъскваше със Словенеца. Двамата се поглеждаха за секунда на кръв, след което бързо се разминаваха. Словенецът сядаше на масата и винаги задаваше един и същ въпрос. „Моят по-голям ли е от този на хърватина?“. България, която не искаше излишни скандали, се приближаваше, прегръщаше го и като притискаше големите си гърди до лицето му отговаряше, че неговият е почти два пъти по голям от на хърватина. Това обаче не успокояваше словенеца, който невротично започваше да се съблича. След около две минути, вече е приключил и засрамен си тръгваше, като се заканваше на България, че следващият път ще и скъса трътката ако пак види да се среща с хърватина.



Малко след словенецът идваше гъркът. Той тръсваше на масата бутилка узо и изгълтваше половината в рамките на 5 минути. После залитайки се опитваше да си разкопчае панталоните. Докато се мъчеше да получи ерекция той се жалваше, че голямата му любов Румъния, вече не го задоволява, но всъщност те я единствената, която го възбужда. После се сещаше, че има и любовница – Македония, но тя му изневерявала с Турция. Накрая със сълзи в очите, казваше, че е прекалено разстроен да прави каквото и да е било с България. Щял обаче да се върне и тогава да и покаже, че е истински мъж.



С настъпването на вечерта в стаята на България нахълтваха тумба мариачи, които пееха на испански любовни романси. Аржентинецът се появаше захапал червена роза и потропвайки в ритъма на тангото. Не носеше костюм, а фланелка на Лео Меси и спортни гащета. Хващаше ръката на България и двамата започваха вихрен танц, който продължава минимум половин час. Накрая аржентинецът капнал сядаше на леглото и казваше на България да прави с него каквото иска, но той трябвало да си почине за малко, защото го чакат цяла нощ танци. България махваше на мерачите да изчезнат, след което се събличаше и пристъпяше към действие. Дотолкова изтощаваше аржентинеца, че последният се принуждаваше да си тръгне, накуцвайки силно.



Час след него, с падането на нощта, в стаята се появяваше чилиецът. Той влизаше наперено с букет цветя и кутия бонбони. Казваше, че е написал любовно писмо, но е забравил да го пусне, затова го носи лично. Решаваше да го прочете на глас и започваше да ръси еротични издевателства, засягащи различни части на тялото България. Накрая се стигаше до леглото и там той беше като земетресение, повтаряше няколко пъти, но все по-слабо и по-слабо. По време на паузите България се опитваше да му припомни старите времена, когато двамата са били истински щастливи, но чилиецът отговаряше, че в момента предпочита да прави секс, без емоционално обвързване.



Около 3 часа през нощта чилиецът отдавна си беше тръгнал, а България спеше изтощена след дългия ден. Тогава през прозорецът се промъкна българинът. Наведе се над спящата красавица и нежно я целуна по челото. България отвори очи и го изгледа учудено.

- Какво правиш в стаята ми? - , попита тя и в очите й се четеше укор.

Българинът поклати глава:

- Да го направим. Да избягаме заедно. Откажи се от досегашния си живот и спри да се виждаш с всички онези чужденци. Това твоето е болест и трябва да се излекуваш от нея.

България също поклати глава. Явно беше заразно.

- Но аз не съм виновна. Аз съм пленник тук.

- Та тази стая не е затвор. Виж, няма нито решетки, нито ключалки на врата. Да избягаме сега. Отзад ни чака каруца с тумба верни цигани. Те ще ни откарат някъде, където ще бъдем щастливи и най-важното свободни - опита се да я навие българинът.

България мълчеше, след което поклати глава в несъгласие.

- Не мога. Най-добре си върви. Ако някой от ТЯХ те види тук ще те убие!

- Мислиш, че ме страх ли? Нека дойдат. Виж какъв бицепс имам. Пипни! - изпъчи се българинът.

България го изгледа възхитено и разколебано. Накрая обаче посочи прозореца:

- Не му е сега времето. Може би някой ден, но не днес. Не и тази нощ. Ако искаш да ме имаш трябва измислиш как да станеш по-добър от другите и…да ги убиеш. Иначе ще ни преследват, където и да отидем. Дори и циганите няма да могат да ни защитят. А сега си върви!

С наведена глава българинът скочи през прозорецът и се приземява върху купчината автомобилни гуми.

- Ще се върна - провикна се той и изчезна в нощта.

България побърза да заспи, защото я чакаше тежък работен ден. В 10.00 щеше да дойде турчинът.