Съществува ли идеалната половинка ?

Day 3,312, 07:15 • Published in Bulgaria Bulgaria • by nadeto ivanova

Преди няколко дни ходих за уикенда в Хисаря. Събрахме се стари приятели и колеги по случай студентския празник. Някои от моите познати бяха и с половинките си. Докато гледах отношенията между тях, беше неминуемо да се запитам, съществува ли идеалната половинка ? Има ли човек на този свят, който да не те дразни дори най - малко, да не можеш да му намериш дори един кусур, или пък, напротив, въпреки че откриваш недостатъците му, ти ги приемаш и се влюбваш все повече и повече. Ако изберем втория вариант - докога трае това приемане от наша страна: завинаги или докато ни издържат нервите ?

Започнах да се замислям в последно време, как все нещо не ми харесва в момчетата, с които съм излизала. Ясно е, че и аз не съм цвете за мирисане, но пък струва ли си да поддържам връзка, която не ми доставя удоволствие, само и само, за да не съм сама ? Виждам, че много хора около мен го правят. Може дори да го правят несъзнателно. Това обаче е загуба на време - рано или късно настъпва раздялата. Наскоро една приятелка ми се обади по телефона, да ми съобщи, че се е разделила с дългогодишния си приятел. Сподели ми, че всички се радват за нея, но не и тя. Възможно ли е така да се зомбираме в една връзка, че да не разбираме, че тя е вредна за нас и ни изцежда емоционално.

Всички познаваме този тип хора, които са вечно недоволни от нещо. Колкото повече се стараеш да им угодиш, толкова по - недостоен си за тях. В крайна сметка обикновено те късат с теб, а накрая ти съжаляваш. Това е абсурдно !

Питам се, защо когато видиш, че дадена връзка не върви, не я прекратиш ? Защо, когато човекът до теб не те оценява, не го разкараш ? Защо обичаме повече другите, а не себе си. Поне в това отношение мога да си поставя висока оценка. Никога не съм търпяла лошо отношение към себе си и никога не съм се опитвала да се доказвам на хора, които няма да ме оценят.

На срещата беше и бившия ми приятел. Той ме попита за съвет как да скъса със сегашната си приятелка. През цялото време ми правеше комплименти за всичко - външност, характер, държание. Накрая се подразних и го попитах директно, защо , след като толкова ме харесва, както той твърди, не искаше да тръгнем отново, както му бях намеквала, че имам желание преди половин година. Той ми каза, че не го чувствал. Възможно ли е да харесваш някого изцяло и да се изпитваш нужда да имаш връзка с него ? И да не харесваш друг човек особено, но да искаш да имаш връзка с него ? Аз ли нещо не съм наред или хората тотално не влагат мозък в любовта. Връзката ни беше преди 5 години. От тогава и двамата доста се променихме и станахме много по - свестни хора - и двамата се съгласихме затова.

Още по - лошото за мен е, че започвам да го искам все повече и повече. Той е човекът, който се доближава най - много до моя идеал като външност, образование, интелект, чувство за хумор. Знам, че не бива, но не мога да си избия от главата последните ни разговори. Въобще последно време ми е доста кофти ...