Младите хора в България ?

Day 3,284, 01:02 • Published in Bulgaria Bulgaria • by nadeto ivanova

Забелязвам, че от доста години насам българите сме настроени крайно негативно към всичко и всички. Факт е, че държавата ни не е цъфнала и вързала, но пък, може би и ние прекалено много се вторачваме в недостатъците на нашето ежедневие, вместо да видим и хубавите неща, които ни се случват.

Спомням си едно интересно изказване на един от бившите посланици на Германия в България по този повод. Той наблягаше на това, че в дома си почти всеки българин има телевизор, компютри, пералня, хладилник, достатъчно дрехи и храна, въобще всичко необходимо за едно нормално съществуване. И да, най - бедни сме в Европейския съюз, може би дори най - бедни в Европа, но и животът ни не е чак толкова лош.

Заложено е в човешката природа да се стремим към още и още. Всеки човек си поставя малки цели, които да постига една след друга. Това го удовлетворява не само морално, но и духовно. Но защо се забелязва увеличаване на хората, които предпочитат кроткото съществуване в бездействие, вместо опита да успееш да се реализараш професионално ?

Доста се говори за създаденото по време на прехода, т. нар. "консуматорско общество". Затова, че има доста млади хора, които нямат квалификация, висока степен на образование, опит, компютърна грамотност, не знаят чужди езици, но пък имат много високи претенции за себе си.

Лично аз станах свидетелка на една интересна случка. Ходих в Бюрото по труда, за да си подам документи за кандидатстване за работа. Пред мен имаше момиче на 20 г. със завършено средно образование в техникум ( а.к.а. професионална гимназия ). Предложиха и работа като сервитьорка. Момичето попита къде и и отговориха с името на едно много известно и печелившо заведение в нашия град. Там се оставят добри бакшиши и това го знаем всички. Проблемът на госпожицата, се оказа факта, че заведението се намира в центъра, а тя живее в един от кварталите на Враца. Разстоянието е 2-3 км, около 10 мин. с градски транспорт или кола, или 30 мин. пеша. Това и се видя недопустимо и си тръгна, отказвайки работата.

Чух и друга плашеща статистика. Повече от половината млади хора в България са безработни по собствено желание. Те въобще не се е опитват да си намерят работа, а разчитат на това да припечелят нещо тук - там и основно на своите родители. Сигурна съм, че навсякъде сте виждали мъже, на по около 30 години, които пият кафе към 10-11 ч. всяка сутрин, облечени в маркови дрехи и разпъвайки локуми, без да имат дори ден трудов стаж зад гърба си, но пък за сметка на това карат хубави коли.

На една моя съученичка наскоро и се роди дете. Тя няма никакъв трудов стаж, въпреки че не учи висше образование. Т.с. вече минаха 7 години откакто сме завършили средно. Мъжът и е футболист във В група, но припечелва някакви пари все пак. Майка и, която минава 50 години, замина за чужбина да гледа стари хора, за да ги издържа. На всички около мен това им се струва съвсем нормално.

Имам и друг подобен случай с моя позната. Момичето вече е на 30 години. Има дете на 2 години. Учи висше, първо 2 години една специалност, прехвърли се друга и започна от нулата. После се бави със завършването на втората, после с писането на дипломната работа. Завърши, живо - здраво на 28 години. Специалността и обаче, не е търсена. И досега стои без работа. Мъжът и издържа и нея, и детето и отделно от това плаща кредит. Когато се видяхме за последно ми съобщи, че си е купил камера за 2300 лв ( 2 пъти неговата собствена заплата ). Аз изразих своето учудване и намеквах, че това не е рационален разход, но тя ми отвърна, че той много искал и не могла да му откаже. Затова се запитах, кога спряхме да мислим, защо хвърляме на вятъра пари, които нямаме ?

И, за да не кажем пак, че се говори с големи обобщения. Има и млади хора на обратния полюс. Борбени, стараещи се, едновременно учещи и работещи, самостоятелни, откакто са станали пълнолетни. Те трябва да служат за пример на другите. За мен такива хора са извор на вдъхновение.

За да може човек да се справи с живота, трябва това де се случи като при първия урок по плуване - блъскат те във водата, ти започваш да цапаш с ръце и крака и оцеляаш... А после започваш да се справяш все по - добре, и все по - добре...