Обичате ли да четете книги ?

Day 3,270, 04:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by nadeto ivanova

Здравейте, драги читатели. Тази статия беше планувано да бъде пусната доста по - късно, но така се получи, че реших да я напиша сега, тъй като ми е дошла музата. 🙂 Темата е насочена към всички четящи хора, които се надявам да не са никак малко.
Четенето е едно от любимите ми неща и е така още откакто бях дете. Баща ми навремето е работил в "Книгоразпространение" и той, и майка ми са обичали много да четат книги. Вкъщи имаме огромна библиотека, имаме и много книги, които са нахвърляни в шкафовете понеже няма къде да се сложат. 🙂
Запалих се по четенето от брат ми. Той е доста по - голям от мен и като дете е искал постоянно книги за подаръци. Като бях на 9-10 години прекарвах летата на село и там това ми беше единственото развлечение, тъй като нямаше деца, с които да си играя. За 2-3 години изчетох всичко от малката селска библиотека. 🙂 Харесваше ми да си лежа в стаята и да се пренасям в друг свят на приключения и интересни преживявания. Хубавото на книгата е, че можеш да си представяш героите, картините, местностите през които преминават.
Като всяко дете и аз обичах много да чета книги за индианци. Винету се беше превърнала в моя любима книга и специално първата част, която е най - добра, беше прочетена от мен около 3-4 пъти, а отделни пасажи и над 10. 🙂 По онова време бях много вдъхновена и се опитвах да повтаря прочетеното. Един ден излязох на поляната пред къщата и реших, че трябва като Олд Шетърхенд да яздя кон. Това обаче не беше постижимо, тъй като кон нямаше. Затова реших, че ще яздя магаре - то е почти същото. 🙂 Огледах се и видях едно подходящо, което беше със спрепнати предни крака. Опитах се да се кача на него 1-2 пъти, обаче беше прекалено високо. Затова на в следващия си опит се оттласнах с все сила. Не е трудно да се досетите, че тупнах от другата страна. 🙂
С това обаче не свършиха моите опити за яздене. Огледах се и намерих едно по - ниско магаре. Този път успях да се кача върху него и бях много доволна. Почнах да го ръчкам в ребрата, но той отказваше да върви. Вече мислех да слизам от него, когато животното се наведе да пасе трева. Понеже бях седнала доста напред и се държах за врата му, се оказа, че увиснах с главата надолу. Умрях от страх тези няколко минути.
Това обаче, също не ме отказа. Послдното животно, което пострада от моето желание да пресъздам книгите наистина, беше една овца. Върху нея се качих без проблем. За разлика от магарето обаче, овцата изпадна в ужас като ме усети на гърба си и хукна с всичка сила по поляната. Това пък ме изплаши много. Повозих се към 20-тина метра, когато овцата ме свали от гърба си в един гъсталак. Така приключи опитът ми за яздене. Реших, че не е толкова хубаво изживяване. 🙂
След това преминах на криминални романи. Прочетох всичко, което намерих на Дойл, Чейс, Кристи и По. Манията ми по тези книги продължи докато навърших 15-16 години. Тогава учителят ми по история ме насочи към по - сериозната литература. Препоръча ми да прочета "451 градуса по Фаренхайт".
Започнах да чета класика. Обожавам руската класическа литература. Така и не разбрах защо не изучавахме тези произведения в училище. По онова време печелих и награди за лично творчество и в областта на прозата, в тази на поезията. Ако на някой му е интересно, мога да споделя нещо, защото пиша и до днес. 🙂
В момента започнах да чета "Властелинът на пръстените". Въпреки че не харесвам фентъзита, и книгата, и авторът и ме грабнаха страшно много. Който не я е прочел още го съветвам да го направи. Аз тъкмо приключих с първата част и искам да кажа, че в нея има много повече от елфи, джуджета, хобити и магьосници, които пускат мълнии. 🙂
Иначе любимите ми жанрове са приключенски и исторически книги. Ще ми е любопитно да споделите и вие, какво обичате да четете и обичате ли да четете избощо. Ще се радвам и да ми препоръчате някоя книга. 🙂