[МВнР]Поглед към Юли

Day 3,178, 14:32 Published in Bulgaria Bulgaria by Ministry of Foreign Affairs BG


Здравейте ерепубликанци,

Наближаваме 5-ти, а с него и края на мандата. Много неща се случиха последния месец, които посъживиха интереса на позамрялото ни виртуално общество с епични битки и емоции.

Астерия и приятели

Първият приоритет пред МВнР беше подписването на дългоочакваните астерийски МПП-та. От месеци слушахме как Астерия е готова на подобна стъпка, но законите така и не следваха. Президентът ни беше решен да сложи край на драмата около тях, която носеше постоянен раздор в политическия ни живот. В преговорите влязохме с идеята да отстояваме независимата международна политика на България, която държи на запазването на дългогодишните си съюзници: Чили, Македония, Испания, Венецуела и Ирландия. Естествено Астерия не гледаше с добро око на подобно наше отношение и след поредните овъртания, бе пуснат закон за гласуване на МПП със Сърбия, който да приключи темата. Картите бяха на масата, а топката прехвърлена в полето на Астерия. Час преди края индикациите бяха, че ще ни отрежат. Уви, в последния момент, дойдоха добрите новини и приятелството ни със Сърбия бе подновено. Последва ефектът на доминото, и така в следващите няколко дни постепенно подписахме и с останалите страни от проАстерия пространството. Първият ни приоритет беше успешно завършен: България осигури сигурността си на Балканите, като в същото време успя да извоюва запазването на приятелските си отношения със страни открито враждебни към новите ни съюзници.

Проверихме какво е и отношението на Пасифика към нас. Информацията от предишни кабинети бе, че са заинтересовани. Поляците и финландците поне ни отговориха, че засега вратата е затворена, за унгарците запитването ни остана като глас в пустиня. САЩ продължават да базират международната си политика, поставяйки Македония и България като техни главни врагове. Този общ интерес със Синдикат ги тласка към взаимно сътрудничество.

Говорейки за Пасифика, няма как да не отделя специално място за Русия. Това е страната, която открито вече няколко месеца застава зад нас, изостряйки взаимоотношенията си с част от сегашните си съюзници. Напрежението в Пасифика достигна връхната си точка преди месец с отказа на САЩ да преподпишат МПП, докато те не се откажат от нашето. Положението днес не е по-различно. С този жест, руснаците не само спечелиха признателността ни, но и заздравиха руско-българската дружба в играта. Комуникацията ни през целия месец беше отлична, като ни подкрепяха всекидневно във войната срещу турци и гърци.

Едно от личните ми разочарования този мандат бяха Венецуела и Ирландия. Както описах в първия абзац, България бе решена да запази приятелството си с тях, рискувайки отношенията си с Астерия. За съжаление и двете страни под натиска на Адриатика отказаха продължаването на дипломатическите ни контакти. Очевидно думата на хърватите е по-важна от отношения градени с години. Ирланският президент пусна статия за вечна дружба между нашите братски народи и в същото време ни отказа МПП. Дали е лицемерие или не оставям интерпретацията на вас. Статията може да я намерите тук.

За разлика от гореспоменатите две държави, Чили също както Русия, се изправи срещу натиска в съюза си за преустановяване на отношенията си с нас и Македония. От началото на месеца чилийците се бият против приоритетите на Адриатика. Първо подкрепиха македонците в акцията им по изтриването на Аржентина, след което се фокусираха на Балканите в общите ни битки с гърците. Хърватите и грузинците стана газ пикаят цял месец. И двете държави са изтрити, а чилийците вместо да помагат на тях, удрят срещу Гърция. Пропагандната машина за сближаването на Адриатика и Синдикат бе създаването на общ фронт срещу Астерия. Фактите обаче показаха, че на Синдикат им е все тая за Астерия или за освобождаването на Хърватска и Грузия. Приоритет е изолирането и окупирането на Македония и България. Поради тези причини Чили отказва да следва политиката на съюза си. Напрежението там расте и отново главната причина сме ние и нежеланието им да ни изоставят.

За да сме честни трябва да признаем, че Чили липсваха в битките срещу Турция. Като дори в началото имаше демонстрации от членове на тяхното правителство с удари срещу нас. И двете държави са съюзници от години и е нормално да странят от тези битки, а групите поддържащи сближаване със Синдиката да търсят начини за изява. Въпреки всички препядствия обаче, правителствената комуникацията между нас постепенно се подобри и днес координираме действията си всекидневно. Чилийските аватари започват да се възвръщат в битките ни, както и дебатът в обществото им за съживяването на връзките им с България. Времето ще покаже дали процесът ще продължи. Въпросът е да има желание и от двете страни. Дотогава България ще продължи да вижда в Чили приятел, който въпреки вътрешните и външните различия намира сили да отстоява позицията си.

Перу реши да върне на чилийците за няколкочасовото им изтриване и ги нападна докато Синдиката се занимаваше с нас. Войната се проточи вече седмица като придобива тенденцията на тренировъчна. Перу взема директните, Чили освобождава въстанията. Войната между двете южноамерикански държави дойде в момент, в който България поддържаше добри отношения и с двете страни и разчиташе на тяхната помощ в нашите битки. Докато Чили биеха по Гърция, Перу помагаше срещу Турция. Въпреки перуванската помощ, България не може да приеме агресия срещи чилийските оригинални региони, от която и да е държава и открито отстоява правото на Чили за свобода и мир.

Със сигурност трябва да отделя и място за Испания. Независимо, че са почти напълно изтрити, вместо да тормозят Унгария, испанците са всекиденвно в нашите битки да помагат с каквото могат. Начинанието ни да им помогнем физически срещу Аржентина завърши успешно, но дипломатическите усилия засега удрят на камък. Испанците ги държат унгарците, които са ценен лост на сърбите в мирното им съжителство с Пасифика. Астерия няма интерес да помага на испанците и да си създава излишна конфронтация. Това поставя испанските ни приятели в позицията на плячка за Пасифика и Синдиката, докато Астерия и Адриатика гледат да спазват неутралитет. Единствените, които имат сме ние. Ситуацията им не е за завиждане.


Военни планове и действия


Вторият ни приоритет беше излизането от летаргията с максимално леки загуби в МПП-та ни. От няколко месеца, натискът за военни действия постепенно нарастваше. Вадис, бе наясно с желанията на хората и бе решен да им осигури желаната забава. Вариантите бяха няколко, а развитието на ситуацията мълниеносно.

В рамките на няколко часа македонците решиха, че ще летят за Аржентина и докато ние осъзнаем какво се случва, те вече бяха литнали, че и взели няколко региона. Включването ни в Аржентина дойде леко късно, но във важен момент, който позволи на Македония да завърши започнатото, след като умората им бе започнала да се усеща във въстанията. Действията ни в Южна Америка предизвикаха ответната атака на турци и гърци.

Отново бяхме изправени пред избора: да оставим оригиналните региони и да се съсредоточим върху Аржентина и Бразилия или да се върнем обратно на Балканите и да направим един як бой със съседите. И докато македонците се дърпаха да пият кайпириня на юг, нас ни влечеха пуешките бутчета и ледено студеното узо. Войната на четири фронта беше самоубийство, но срещу македонския инат лек няма. Първата седмица ние се мъчихме сами срещу турци и гърци, а македонските ни братя се бореха славно срещу Аржентина и въздушния удар на американците. Както вече знаете, няколко дни по-късно всички бяхме обратно на Балканите, само че вече леко поизтощени.

Ситуацията в колониите ни се усложняваше. Оставихме пакистанските региони на Иран да ни ги пази, докато македонците губеха регион след регион. Войната в Индия ще се запомни с епичната битка за последния македонски регион спасен от нас, чилийците и румънците. Гърците започнаха да се пречупват, а настроенията в Македония спрямо Астерия рязко се подобриха. Няколко дни по-късно, вече имаме инициативата срещу Турция и Гърция, освободили сме оригиналните си региони, а Македония започна да следва стъпките ни с МПП-та Сърбия и Иран. Последните две предизвикаха леко сътресение в Чили и Македония, но ситуацията бързо се успокои.

Успешното ни представяне на бойното поле се дължи най-вече на две неща: всеотдайността и сплотеността на всички нас в битките и непрестанната комуникация на МВнР със старите ни приятели и с новите ни съюзници от Астерия, които не спират да ни подкрепят.

Разговори за нов съюз

От дълго време България и близките наму страни стоим без собствен съюз. Бяха организирани няколко срещи, на които да обсъдим дали е необходимо създаването на нещо наше. Бърза работа нямаме и за сега липсва нещо конкретно. Оставяме работата в ръцете на новото правителство и парламент, които да преценят ситуацията и да изберат най- правилния за страната път.

От МВнР се надяваме, че свършеното през последния месец Ви е разнообразило и съживило играта. Благодарим на всички сънародници и съюзници за подкрепата!

Екип на МВнР: Akaga, dzynka, Vadisz, Old7

МВнР
Boyan