Join the new world

Здравей, Игор! В последния имейл ми писа, че имаш домашно по история да разкажеш за своите роднини и близки, участвали през Великата отечествена война. Аз реших да ти напиша за моите деди и съграждани от моето родно градче- Провадия. Надявам се да ти е интересно.
Първо ще ти разкажа за моя пра дядо- Георги Георгиев Костадинов. Родом е от село Неофит Рилски, област Варна. Той се е сражавал при река Драва и река Мохач. Разказвал ни е, че българите са работили в една работилница, където ремонтирали оръдия и се сражавали на фронта. За щастие, нямал никакви рани. До края на войната е останал в Унгария. Той е бил само на 22, когато е отишъл да се бие на фронта. Бил е там от септември 1944 до май 1945. Награждаван е с медал за участие във войната и с юбилейни медали през годините, които пазя. Разказвал ни е за неговия най-добър приятел, с когото са се биели на фронта. Името му е Петър Наков. Заедно са били войници в Шумен. В началото на септември 1944 година ги уволнили, но на края на месеца ги мобилизирали и ги пратили в Унгария. Спомените му за ужасите на войната, за ранната смърт на приятелите му, за трудното време там, са останали завинаги в съзнанието му. Бил е впечатлен от унгарският народ. Посрещнали са добре българските войници. Били са настанени в унгарски къщи. Хазяите им се отнасяли добре с тях.
Сега ще ти разкажа за другия ми прадядо- Добри Иванов Михалев. Той е родом от село Кривня, община Провадия, област Варненска. Воювал е край река Драва, село Драва Соболч. Редовната си военна служба е отбил в град Варна в Първи приморски полк. Във войната е бил мерач на тежка картечница. При село Драва Соболч, при обстрел от немска страна, е ранен от осколка от снаряд в крака, в резултат на което след свършването на войната леко е накуцвал. В боя при Кич Боян се наложило да прикрият отстъплението на българските войници. Останали са на първата линия само 10 души тежкокартечари. Срещу тях идвали немски танкове и немска пехота. В резултат на непрекъснатата стрелба дулата на картечниците почервенявали и се наложило да ги охлаждат с водата от манерките за пиене. Чрез непрекъсната стрелба немската пехота била откъсната от танковете и така спряло тяхното настъпление. На помощ дошла и българската артилерия, с която окончателно немците били отблъснати. При настъплението на немците командирът на тежкокартечарите, който бил учител от село Петров дол, село близо до Провадия, разкъсал бялата си риза и казал: „Това ще бъде бялото ни знаме, ако трябва да се предадем.“ При тези думи косите на войниците настръхнали, така че каските им не опирали на главите. При тази жестока битка дядо ми по чудо е оцелял. Има медал за участие във войната и възпоменателни медали за годишнината от победата, които пазя.
Следващата личност, за която ще ти разкажа, е дядото на моята учителка по история Марияна Димитрова. Той се е казвал Фильо Николов Минков и е родом от село Овчага, Варненско. Участвал е във заключителния етап на войната в операциите при Стацин и Куманово. Тогава е бил на 26 години. Главнокомандващ на операцията бил генерал Владимир Стойчев. Операцията е проведена в периода 8 октомври до 19 ноември 1944 г. Нейната задача била да овладее районът на Куманово и долината на река Морава и Вардар. Особено жестоки били боевете при Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово. Именно в тези боеве участва господин Минков като свързочник в Шуменската свързочна дивизия. Завръща се от бойното поле жив и здрав, но остава ужасът от войната и смъртта, а също и намаленият му слух. Госпожа Димитрова е запомнила текста на песничката, която са пеели войниците, отивайки на фронта- „Чърчъл, Чърчъл се напил и с Хитлера се сбил, Хитлер иска Гибралтар и Суецкия канал. Хитлер ги иска, Чърчъла ги стиска и затова днес се води войната“. Изминали са 34 години от смъртта на господин Минков и за съжаление са избледнели спомените на госпожа Димитрова за интересните му разкази.
Сега ще ти разкажа спомените на подполковник Димо Димов за боя при село Равна Дубрава в Сърбия. Боевете са се водили на 8, 9 и 10 октомври 1944 година. Втора Българска армия напредвала към Ниш, Белград и Нови Сад. Непрестанно валял дъжд. Четвърта пехотна дивизия преминавала през село Равна Дубрава, но изведнъж седма есесовска дивизия „Принц Ойген“ ги нападнала. Българските войници започнали да отстъпват, но командирът им Васил Радев от Каспичан извикал: „Офицери, подофицери и войници, напред!“ и се втурнал сам с пистолет в ръка срещу врага. На 9 октомври българските войници започнали да строят окопи и стрелкови гнезда и след това започнали да се катерят по връх Чука. Немците са хвърляли ракети и бомби срещу тях, трябвало да лазят и да се крият в горите. На 10 октомври руската авиация започнала да бомбардира немските войници и нашите бойци тръгнали срещу тях, разбили дивизиите и продължили нататък.
Следващият герой е лейтенант Добри Демирев Гроздев, който помни как Втора армия настъпва към Ниш, Пирот и Косово поле. На 9 септември руските войски завземат властта и България обявява война на Германия. На 21 септември заповедта е дадена. Те са се качили от гара Варна, от където преди 59 години са се качили участниците в Сръбско- българската война. На 8 октомври тръгват към Югославия. Бойното кръщене е край село Равна Дубрава. Добри Демирев е бил командир на рота. Уцелват го с куршум в дясното рамо. Продължават към Ниш и там ги посрещат тържествено, накрая се бият край Косово поле и прогонват немците от Югославия и Балканите.
Последният ми герой е подофицер Николай Икономов. Той е роден през 1920г. Завършва образованието си през 1940г. Работи като учител в село Пчеларово, Добричко. През 1943г. е извикан като войник във 43 пехотен полк. Завършва школата за офицери в София. През 1944г. тръгва за фронта. Той е един от най-добрите бойци при освобождаването на Белград. Печели редица медали, но на 1 ноември е бил убит край Прищина.
Моят прадядо казваше със сълзи на очите си: „Беше ужасяващо, войната… Трябваше да убивам невинни хора, нищо не ми бяха направили, но ако аз не бях ги убил, те щяха да ме убият“.
Тези шестима души, които ти представих, са много малка част от милионите войни, участвали във Втората световна война. Знайни и незнайни са загинали по време на войната. Според мен ние не трябва да се възхищаваме на някакви политици. Ние трябва да почитаме нашите деди, които са си дали живота за нашата свобода. Не трябва да се сещаме за тях по един ден в годината, а да си спомняме за тях всеки ден. Тези мъже са изложили живота си на риск, за да можем ние да съществуваме! Светла им памет, на загиналите във войната!
Надявам се да са ти харесали историите, пиши ми пак! Поздрави от малка Провадия!
Иван Добромиров Добрев град Провадия
28.08.2015 г.