Боже, колко мъка има по този свят, Боже!

Day 2,734, 11:46 • Published in Bulgaria Bulgaria • by ivan.dobrev

„Боже, колко мъка има по този свят, Боже!“ е казал Моканина в „По жицата“ на Йордан Йовков. Тези думи са страшно верни! Нашето поколение е обгърнато в мъка. Като започнем с младите деца и хора, които умират от рак и всякакви различни болести. Голяма част от нашите връстници са неграмотни. Болните деца в Африка се радват и на чашка вода, докато ние, се оплакваме, че някой наш приятел има по-хубав смартфон от нашия!
Например наскоро стана земетресение в Непал. Хиляди деца останаха без родители и без дом. Те сега ще бъдат отгледани в долнопробни домове за деца, изолирани, без близки и семейство.
Или хората, които нямат абсолютно нищо. Ние ревем за някакви си прищевки, като нов лаптоп или таблет, а те плачат, че нямат пари да нахранят собственото си семейство.
Също дечицата, които работят в мините на Боливия, фабриките на Индия и Филипините за жълти стотинки, за да нахранят семейството си. Те си спират образованието, за да работят. Те искат да са добре възпитани и образовани, докато ние не спираме да се оплакваме, и не знаем какви късметлии сме.
Три милиарда души нямат вътрешна тоалетна, канализация в къщите си и вода за пиене. Хората в Африка трябва да ходят най-малко петдесет километра по няколко пъти на ден, да си вземат вода.
Четири милиарда души нямат мобилни телефони. Около три милиарда души нямат пари за хляб.
Ние не осъзнаваме какви късметлии сме. Ние сме част от два милиарда души, които имат дрехи, храна и подслон под главите. Ние изразходваме много повече ресурси отколкото те. Замислете се, когато хленчите за нещо маловажно, представете си какъв живот имат те и какви неща искат да имат! „ Всички сме деца на майката Земя“ е казал Христо Смирненски. На тези хора трябва да им се подаде ръка, да им помогнем да стигнат нашето положение. МОЖЕМ ДА ГО НАПРАВИМ ВСИЧКИ ЗАЕДНО!!!