Join the new world

Шаранът алпинист
Нора рано-рано ме изрита от кревата – трябвало да ходя за шаран. Клозет, баня, мия зъбите с цигара в уста, обличам се, обувки, ключовете за колата и на пазара. Господарката е заръчала жив шаран точно три килограма. Тършувам из магазините като попово прасе в торта – меря, тегля, карам се с продавачките. В израз на върховна нервност (или тъпота) питам, дали шараните в аквариума са пресни. Най-сетне намирам подходящата риба. Хвърлям я на пасажерската седалка и потеглям към вкъщи. Тоя шаран обаче много жив – рипа, подскача, ще излезе от плика. На следващото кръстовище му слагам колана да не мърда. Малко преди нас ме спират катаджии. Тоя почва да се хили и вика колегата си. Сочат препасания с колан шаран и се търкалят от смях. Убедени са, че съм мъртвопиян или дрогиран, вадят цяла лаборатория и почват да ме изследват с най различни дрегери. Все пак установяват, че съм само душевно болен и ме пускат. Прибирам се – любимата е доволна от покупката, но котката Ивелина пощурява. Дебне шарана, скача отгоре му, бие го с ръчички, хапе го, опитвайки се да го удуши. Сега трябва да заколя рибата. Слагам я до мивката и вадя сатъра. Първи удар – сцепвам плота. Втори удар - телефонът ми е на две. Шаранът галопира из кухнята. Нора се разбеснява и ме праща да го убия на терасата. Крещи след мен, а Ивето подскача подивяла, мъчейки се да го докопа. Данданията продължава на балкона – много съм изнервен. Двете жени ме хулят, а в суматохата хлъзгавата твар се върти в ръцете ми... уооп... и шаранът полита през терасата. Тримата зяпваме шокирани. Пръв се съвземам и както съм по папучки, търча надолу по стълбите. Няма го на тревата, сигурно някой го е откраднал. Вдигам очи... ха... заклещил се е на един клон. Почвам да мятам камъни. Събира се тълпа. Хората неосъзнато се оглеждат по другите дървета. Един комшия ме пита как е станало. Не мога да му кажа, че съм го изтървал от апартамента и за по достоверно обяснявам на всички, че шаранът е прегризал торбата и мигновено се е покатерил на липата. Съседите цъкат с език. Успявам да го сваля. Вкъщи се чудя как да умъртвя звяра. Ще го убия с микровълни, но не се събира в микровълновата. Може би с ток или отрова за плъхове!? Ще извикам някой приятел и ще му пуснем хладилника отгоре. Имаме един полицай във входа – ще застреля шарана все едно е крадец. Да му дам ли да пуши, че да пукне от рак или по-добре да взема хапчета за кръвно от някоя бабичка и да му причиня инфаркт? Накрая ми писва – грабвам ножа и го убивам. Ще изядем животното с благодарност и уважение, че беше тук, за да ни нахрани. Поздравявам всички носещи имена! Здраве ви пожелавам (и наздраве довечера) – останалото все някак ще го нагодим!
Ваш, Кольо.