Join the new world

Т.нар. "Възродителен процес" е един опит на БКП и по-специално на самият Тодор Живков, да се реши най-после проблема с малцинствата (най-голямото) у нас. Вече няколко пъти споменах, че този проблем зрее много преди идването на комунистическата партия на власт. Още след създаването на националната турска държава в началото на 20-те години, идеите на "кемализма" бързо проникват и сред българските турци. Държа да отбележа, че след преврата през 1934-та нещата започват да ескалират, понеже управляващите слагат акцент към единението на българското население и се опасяват (с основание), че Турция в един даден момент може да използва българските турци като "Пета колона". Причините се засилват и поради факта, че турското население у нас в този период се интегрира изключително трудно. От нещата, които съм чел по този въпрос, смятам, че реалният натиск е преди 1944-та, понеже преди идването на БКП на власт, политиката на всички управляващи (с изключение на Александър Стамболийски) е била тази част от българското население, да бъде натикана в ъгъла, да бъде смачкана. Има много интересен полицейски доклад от 1934-та, по този въпрос. Общо-взето тия хора се отстраняват, набутват се в ъгъла и образно казано единствено кварталният ходжа знае български език. Турция умело се възползва от тази политика на българската държава като се подписват редица документи според които всички, които се чувстват турци и желаят, могат да се изселят в Турция, която ги очаква. Тя очаква турците и от Гърция, и от Югославия, и от Румъния, между другото, но това е съвсем друга тема. Ако не ме лъже паметта, в средата на тридесетте години е извършено и първото голямо изселване, поощрявано от държавата.
Първите години след 1944-та отношението на комунистическата партия към българските турци е противоречиво. От една страна се стремят уж, да бъдат толерантни, но от друга пък, започва подготовката за ново изселване, понеже България и Турция вече са част от съвсем различна политика, двете страни са част и от две противоположни военно-политически блокове. Започнала е и "Студената война", също така... Допитва се и "другарят" Сталин, който смята, че това население е "ненадеждно", при евентуален конфликт и трябва да се отстрани. Нека по-запознатите да кажат, но ако пак не ме лъже паметта до 1950-та са изселени към 150 000 души. В същото време, обаче Турция прави един много интересен ход, тя решава да затвори границата си, една година по-късно, понеже напълно противно на агитацията си към българските турци, не желае всички турци от българските земи. Как си го обяснявате ? Просто не желае, да се изпуска по никакъв начин "Петата колона", която да мъти водата тук. С този ход на Турция към българските турци, БКП също решава да смени тотално политиката си, спрямо това население и то, да бъде приобщено към българската държава. Естествено целта е, да бъде откъснато от Турската държава. Населението започва да подобрява жизнения си стандарт, започва да се образова (в турски училища) и т.н. Турската държава, обаче отвръща също с интересен ход, в един даден момент, започва да обвинява българската държава, че не допуска българските турци, да се приберат при "Майката Родина".
След като бай Тошо идва на власт, той закрива турските училища, започва борбата с религията, която най-много отделя турците от българската нация. В началото на 60-те години, Турция е притисната, понеже започва кризата с Кипър, и тя разчита на сигурността в тила. Това добро стечение на обстоятелствата за нас, дава възможност на Живков да лавира. Той и външният министър Башев предприемат завой във водената до момента политика – съгласяват се с многогодишните призиви на Турция да разрешат изселването на българските турци, но срещу това искат пълно нормализиране на двустранните отношения. От Анкара, обаче отново обръщат палачинката, съгласяват се, да се изселят българските турци, но единствено, ако техните близки са напуснали страната до 1952-ра.
През 70-те години обаче се наблюдават вече много неблагоприятни тенденции, които се отразяват върху политиката към българските турци - от една страна, Турция се опитва винаги да диктува правилата, а от друга – демографският срив в българското общество. Последните преброявания отчитат бързо намаляване на българите за сметка на малцинствата, особено на турското. Виждайки в това население бомба със закъснител, българските управляващи търсят друг вариант за решаване на малцинствения проблем. Около Живков се оформя един кръг, който започва да формулира нова политика, която не се посреща еднозначно от партийната върхушка. Идеята е етническите ритуали при сватби, кръщене, смърт и т. н. да бъдат изместени, посредством въвеждането на граждански ритуали - социалистически. Но все още за смяна на имената на българските турци не се говори.епетицията е направена първо с българомохамеданите през 60-те години, за да се прекрати процесът на „турчеене” сред тях, но поради протестите в Гоцеделчевско това е осуетено. В началото на 70-те години обаче имената на българомохамеданите все пак са сменени и това става тихомълком за световната общественост. Сравнително умерена е и реакцията на Турция. Това дава увереност на комунистическата власт, че може да продължи по този начин, като смени и турските имена на циганите. Към този процес има още една брънка – смяната на имената на децата от смесените бракове през 1982 г. Опасенията на властите са свързани и с нарастващите претенции на Турция да бъде защитник на „турското национално малцинство”, т. е. да се намесва във вътрешните работи на страната. Да не забравяме, че с подобни лозунги през 1974 г. турските войски окупират Северен Кипър, а през 1983 г. е обявено създаването на отделна Северокипърска турска република. Голям проблем за властите е продължаващата изселническа пропаганда, водена от Анкара, която кара българските турци да живеят в несигурност.
Същевременно Турция няма никакво желание действително да приема нови изселници. През 1982 г. Живков успява да склони турския президент Кенан Еврен да заяви това официално и смята, че тази декларация ще успокои българските турци и ще ги накара да възприемат България като единствена родина. Реалността обаче се оказва различна, още повече, че от началото на 80-те години започва нова ескалация на противопоставянето Изток-Запад и проблемът за човешките права и „етническата карта” стават важно средство за натиск върху социалистическите страни. Не трябва да се пренебрегва и набиращият скорост в международен мащаб тероризъм, чиито прояви са и бомбените взривове през лятото на 1984 г. на гарата в Пловдив и на аерогарата във Варна.
БКП отговаря на предизвикателствата с идеята за „единна социалистическа нация”, като единството да се постигне чрез постепенно ограничаване на етническите и религиозните различия, компенсирано от икономически стимули за „проблемните” региони.


Ето нещо интересно по темата:
Костадин Чакъров и Възродителният процес