Ще започвам,

Day 4,299, 14:27 • Published in Bulgaria Greece • by Cacco.BUL

да използвам този вестник по предназначение. Какъв е смисъла да си бос на медия и да не я използваш с цел манипулиране на масите? От има няма 10 дни се еРодих. Днес Зора ме попита на стената на партията в която прекарвам 10-те дни от последната ми мисия в ляво под банковата ми сметка, какви са ми първите впечатления. Той/тя, все още не сме се запознали въпреки, че стоим един до друг на партийните събирания, вероятно имаше предвид за впечатленията ми от партията но аз откраднах този въпрос и си го самозададох като сега ще се опитам да предам всичко което почувствах за тези десет дни тук при вас.

Яка мацка преди същинската част за зареждане!


Начи, представете си се в ситуацията в която влизате на ново място пълно с нови хора, не ги виждате но ги усещате. Чете някакви неща написани от тях които се появяват на монитора. Нищо не разбирате. Питате разни работи, ей така, да видите дали все пак можете да отлепите и тук първият културен шок! Някой от тези непознатите, които никога до преди това не сте виждали, чували, помирисвали, започва да ви говори някак си по-така. Като че ли ви се кара. Е-ха. Не са ми се карали от много, много години! И след първоначалният интерес идва сконфузията. Ъъъъ. Нещо не ви разбрах! На мен ли говорите, мистър? Явно годините прекарани пред монитора в цъкане на червен бутон е направило от някой хора - нечовеци! Нечовека е човек по същността си, но ако се абстрахираме от външният вид, ще забележим лисата на елементарни човешки черти, като възпитание, култура го наричаше баба ми, обноски, човечност... Човек е човек защото е човечен сам по себе си! Може да спре и да помогне на друг човек. И животните от време на време са човечни, но само от време на време и само след стабилен обяд. Както и да е. Направи много силно впечатление факта, че тук за тези няколко дни, няколко нечовеци ми се накараха, както майка ми се караше навремето когато изкарвах 3-ки!

Втора яка мацка. За подържане на интереса и енергията у читателя!



Не може да се караш на непознат човек. Не! Още по зле е. На непознат човек, който не виждаш дори пред себе си?!? Караш се на някой но не знаеш на кой! Малко дебилно, не е ли така? Представям си филма така. Чичо Мишо който така и не е пораснал се опитва да цъка на някаква игра в интернет, която е видял от сина си, като с това запълва липсата на детството, отнето му от момичетата в мах'лата на крехка юношеска възраст. Към това като прибавим и факта, че е израснал в ерата на Фортран и магнетофона, ясно започваме да разбираме желанието му да превзема нови земи в името на новата му виртуална родина. И докато той си седи и си цъка наляво, надясно всичко е наред. Обаче това тук е игра и в нея има и други чичковци, лелички, малко момченца и яки мръсници ( жени който са WOW ). И чичото решава да попита нещо разните хора наоколо с цел да направи това място по-добро. Изведнъж от нищото, изкача един нечовек и навиква слисания чичак. Е-ха. Представяте ли си го! Мишо. бива навикан от рошав, брадат, не къпан с месеци, безработен металист, за който цялото земно съществуване се е принизило до нон-стоп цъкане на червен бутон насред танкова битка в мрежата. Изведнъж всичко се срива. Няма вече яки мацки, няма човешкото начало, няма баница и боза! Стои човека и не може да повярва како му се случва и така минута, две. После натиска хикса на хрома. затваря леко лаптопа на сина си, отива взима една студена бира от хладилника, сяда на покрития с кувертюр диван в хола, пуска си новините по БТВ и повече и не помисля да цъка където и да било!
Ако изгоните всички чичковци и лелички от тази игра и си останете само вие, брадатите, мръсни, безработни металисти, ще бъдете ли наистина щастливи, а?

И псоледната яка мацка за всички обидени и не обидени!