Първата

Day 4,241, 18:18 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AudAncho

Здравейте, еБългарки и еБългари!

Минава близо година, откакто се каня да напиша това и да ви попитам нещо.
От заглавието някои по-палави биха си помислили, че темата ще засяга интимни отношения. Не, не става! Хм, пак прозвуча двусмислено. Мда...
Исках да кажа, че причината е платоническа и се отнася до предмет. И не, нямам предвид фетиш.

Всъщност, цялото заглавие би трябвало да е "Първата книга, извън списъка със задължителната литература, която прочетох сам", ако не беше толкова дълго. Подхожда за дисертация, но не и за обикновена статия тук. Най-малкото, че има ограничения за броя символи при пращането на съобщения, чрез които после да рекламирам свършеното.
И така - първата книга.

Роден съм през миналия век, когато под СМИ се разбираше: една телевизия, радиоточка и вестници. Поради цензурата вестниците ставаха най-вече за шапки, импровизирани покривки и аксесоар за почистване. Радиото (= радиоапарат, а не радиоточка) имаше преимуществото, че ловеще КВ и мнозина "спортувахме" слушане на "черни радиостанции". Разбирайте - слушахме "Свободна Европа", "Свпбода", "Гласът на Америка" и др.под. Е, слушахме, ако хората от РЕБ (радио-електронна борба) не заглушаваха сигнала. Големият плюс на официалните медии беше, че там говореха на книжовен български език, което радко се среща вече дори в БНР и БНТ. В частните медии невежеството е с повишаващ се процент.

Снимка: kn34pc.com
Нашето не бе в синьо, а в кафяво. Бе на майка ми, която го получи като награда за това, че е станала "Първенец в социалистическото съревнование за 7-мата петилетка".

Както всяко дете, така и аз, обичах да рисувам и да запомням разни стихчета.
Бях на 4 или 5 годинки, когато научих "Гъбарко" и леля ми, която бе медицинска сестра, си правеше гаргара с лекарите. Казала им, че съм можел да чета. Е, някакъв се усъмнил и решил да ме изпита. Отваряше напосоки страница от въпросната книга и ме караше да чета. А аз бях свързал стихчетата с картинките и винаги "четях" правилния текст. Лекарят беше шашнат. Не знам леля ми как не се е пръснала от смях.

Но... истината е , че аз трудно се научих да чета. Не знам защо. Сега предполагам, че тематиката не ми е била интересна. Аз съм типичен сангвиник - когато нещо ми е интересно, го правя бързо и качествено. Но не ми ли е - голяма мъка е. Помня как в часовете по литература мечтаех да учим Жул Верн, вместо разни скучни класици.
Да, часовете по литература ми бяха кошмарни, но тези по езикознаие бяха друго нещо. Граматика, синтаксис, сказуми/глаголи и останалите, ми бяха странно привлекателни.
По принцип бях все отличник, но първи клас завърших с 5. Предполагам, че основната причина бе трудното ми четене. Писането, както при повечето момчета, бе отчайващо грозно. Едва в 10-ти клас се научих да копирам Диана - една съученичка, която се беше изхитрила да използва технически шрифт, вместо ръкописните букви. Благодарение на това, след време, написаното на ръка от мен не само се разбираше, но даже бе толкова впечатляващо, че неведнъж съм надписвал поздравителни картички. 😁
Благодаря ти, Диана!


Снимка: 4.bp.blogspot.com
Но темата е за книгите. По-точно за първата.
Неведнъж съм задавал този въпрос и обикновено отговорът е "Приказка". Е, при мен бе почти същото, но не точно - бе научна фантастика. Новелата "Крепостта на безсмъртните" от Светослав Славчев.

Книги като тази рядко се преиздаваха. Затова повечето хора познават заглавието от "Дъга".


Снимка: stilianpenev.eu
В моето детство т.нар. "научна фантастика" бе в силата си..
Беше лятото на 1974 година. Бях завършил 1-ви клас. Имаше книжки с приказки. Бяха пълни с картинки. Всъщнот, аз и до днес не обичам книжки без картинки. Но защо в онзи момент съм предпочелтази книжка без картинки, нямам обяснение.
Съжетът бе такъв.
Българин от съвремието или нашетобъдеще попада в миналото. И то в Италия. Там намира друг българин и чрез него се връща. Това помня.

Втората книга бе български народни приказки. Но бе особена книга. Бе пожълтяла от времето, със стария правопис. Липсваха страници от началото и края и единствено чрез надписите по кòлите разбрах, че името й е "Всички съкровища".
Да, бяха български народни приказки, но такива, които никога не бях чувал. Герои бяха таласъми, караконджули и всякакви други непознати същества. Нямаше картинки. Поне не бяха запазени, но много си я обичах тази книга и често я прелиствах като някаква странна и приятна връзка с нещо минало, но близко и топло. Може би оттам е влечението ми към стари книги.

Третата книга бе МЛФ.
На мнозина това не говори нищо. Но попитайте дядовците и бабите си и ще се учудите колко неща са вече неразбираеми. За щастие.
Е, добре, няма да ви мъча. МЛФ значи Марксистко-Ленинска философия. Тази книга бях почнал да я чета следващото лято - ваканцията между 2-ри и 3-ти клас. Но какво ме е приклякло в книгата ли? Със сигурност не глупостите на Маркс и Ленин. Но там имаше глави, посветени на астрономията и физиката. Това и бе причината за 8-мия ми рожден ден, дядо да ми подари "Учебник по астрономия за 11-ти клас". Беше му писнало да ми обяснява коя е тази звезда, а онази коя е.
Учебникът го бях изял с кориците. Навярно бях единственият 8-годишен, което знаеше имената на планетите в Слънчевата система и данни за тях. В МЛФ, пък, бях намерил допълнителна информация. А от главата за физика силно впечатление ми бяха направили елементарните частици. И навярно пак бях единственото 8-годишно хлапе, което знаеше що е неутрино и пи-мезони (пиони).

Разбира се не мога да пропусна "Френски приказки" с невероятните илюстрации на Сантен! "Маугли", "Капитан Немо", "Пинокио", разкази за хайдути, партизани и много много фантастика от библиотека "Галактика".


Снимка: knizhen-pazar.net
121 книги съдържа цялата колекция. 100 са до '89
Живеех в малко градче с чист въздух и пусти улици, идеални за игра. Но бях дебел. Много повече от сега и трудно се вписвах в гоненици, футбол и др. под. Пък и малко деца имаше наблизо. Затова книгите бяха моят "прозорец към Света".
Те ме възпитаваха и затова станах малко старомоден. Всъщност - много старомоден! Не влизам в театър без костюм, например. Някои влизат в него с дънки и едва ли не по чехли, но мен нещо ме възпира. В кинозала е друго, но в театъра срещам живи актьори, а и е храм на изкуството. В храм по къси панталони и чехли не се влиза. Най-малкото, не е учтиво, нали?
Имах много разочарования заради тези книги.
За мен "мъжка дума" и "чест на пагона" не бяха празни думи и когато влязох в БНА, бях потресен от липсата им даже у офицерите.
Но... спирам с оплакванията. 🙂

Сега е друго време.
Има книги, но има и електронни такива. Телефоните снимат даже видео, а интернет спестява часове ходене до библиотеките. Невероятно време е! Обичам го!
Обичам видеата. Те са следващото стъпало в изразяването. Да, 90% от видопотокът е направо за изтриване. За щастие, има и качествени неща.

Но въпросът ми е за книгите - онези, старите.
Коя е вашата първа книга?


Целият текст и рисунки от книгата "Френски приказки": http://detstvoto.net/arhiv/bib/print:page,1,1791-frenski-prikazki.html
===============
Първата
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2699951/1/20