Кое време е точното ?

Day 3,274, 01:52 • Published in Bulgaria Bulgaria • by nadeto ivanova

Тази тема я пиша по идея на Julymorning. Тя предложи да си поговорим относно това - що е то стара мома ?. Аз реших да поразширя малко тази тема и да засегна и въпроса за вечните ергени ( което по мое наблюдение са доста повече ).
Жинотът на повечето хора се осмисля в два аспекта - социален и професионален. В професионален план почти всеки от нас иска да открие работата, която го прави щастлив, носи му достатъчно доходи и му позволява да се чувства удовлетворен от себе си. Пре капитализма това често се изражда до ламтеж за много парични средства и за покупки на скъпи вещи, но това не е сегашната ни тема. 🙂 В социален аспект има две подразделения - добри и верни приятели и здраво и стабилно семейство.
Според мен е правилно да направим една кратка историческа справка. За нея не претендирам абсолютна точност, тъй като имам сведения само от книтие, които съм прочела. Отделно от това, тези неща се влияят много и от етническата група към която спада лицето, религията, степента на образованост.
Допреди няколко века, възрастта за женене на една жена е била около 15-16 до 20-21 години. При момчетата този момент е идвал 3-4 години по - късно. Когато навлязат в тийнейджйрска възраст, родителите на момичето започвали да се оглеждат за подходящ кандидат. Това зависело най - вече от финансовото състояние на семейството. След като намирали кандидата, той идвал да се запознае с дейвойката. За правилно се считало поведението на вечно сведен поглед. Колкото по - смирена била девойката - толкова по - добре. В рамките на няколоко месеца се вдигала сватба и с това семейният живот започвал и свършвал чак когато смъртта ги раздели, ама наистина, а не като сега. 🙂
Характерно за онова време е било и това, че никой не е оставал сам. Дори и да се е случил някой нещастен случай, то тогава хората с обща съдба са се събирали, за да си помагат. Въобще, разбирането за брака е било доста по - различно от сега. Хората са смятали, че най - важното нещо е хората да се подкрепят, да имаш човек до себе си, на който можеш да разчеташ, да си помагате един на друг и да постигнете нещо общо.
В последствие животът се е променил чувствително. Първо в Западна Европа, а после и тук. Жените започнали да се еманципират. Не искали да бъдат вечно смирените и винаги съгласни с мъжете си. Искали да имат собствена кариера. Започнали да работят наравно с мъжете, да се занимават с политика, придобили право на глас. Всичко това немимуемо довело до изместване на възрастта, в която една жена започвала да мисли за създаване на семейство. Искала да направи първо кариера, да подсигури достатъчно средства.
Моето впечатление е, че тази възраст започва да се измества все повече и повече. Това може да се осъществи и благодарение на напредване на медицината. Все повече жени забременяват ин витро. При тази процедура е напълно възможно да се роди здраво дете, без сериозно затруднения от жена, която е минала 40 години. Но тук трябва да си зададем въпроса - не е ли това игра с биологичния ни часовник и не прекрачихме ли границата ?. Много млади момичета правят аборти, защото не са ползвали презерватили, или са били пияни, или поради други безумни причини. Много 2 пъти по възрастни от тях жени прибягват до ин витро оплождането, за да могат да имат дете, защото са изпуснали влака или имат някакъв здравословен проблем.
Притеснителното е, че тази тенденция продължава и не се знае кога ще и настъпи края. Все повече деца ще бъдат отглеждани от много възрастни родители и няма да могат да получат тяхната подкрепа, точно когато им е най - нужна. Когато поставяме на първо място кариерата и себе си, не постъпваме ли егоистично спрямо бъдещите ни деца?. Всяко едно дете дължи уважение на родителите си и да се грижи за тях в старостта им. Но няма ли да бъде това един прекалено тежък товар за един много млад човек.
Забелязвам и тенденцията много млади жени да се обвързват с 20-30 години по възрастни мъже, привлечени от успех, власт, пари. Тези деца също ще страдат, защото ще бъдат принудени да израстат без бащина подкрепа. Смятам, че в днешно време сме прекалено увлечени да мислем за себе си и за един ход на пред. Да, няма как да знаем какво ще стане след 5-10-20 години, но ако закъснеем прекалено много - можем да бъдем сигурни, че нищо добро няма да се случи.
Вие как мислите по въпроса: на какви години една жена може да се определи като " стара мома "? Съществува ли понятието " стар ерген " или смятате, че за мъжете никога не е прекалено късно ?