Агроном се мести в Русия, черпи с дини, празник в колхоза

Day 1,029, 12:52 Published in Bulgaria Bulgaria by Gias Gouliev


Изминаха няколко дни от босненската епопея, където Агроном Агрономски се би храбро, после защитаваше и Варна. Уви, хай регионът бе изгубен, в еБългария назряваше безработица. Моят герой хвана самолета и се премести в Калининград.

Успя малко да дремне, и веднага към Норвегия, където злите чухонци се опитваха да изтласкат братушките, които пък не си даваха особен зор да се бранят. В тази битка Агроном стана капитан (бе станал едва 4 дни преди това лейтенант при щурма на Източна Сръбска Република, когато бастисаха Босна и Херцеговина). Когато се завърна в Калининград, на летището ги чакаше лично президентът на еРусия. Като видя нашият герой да слиза от транспортния самолет (бяха му докладвали за него), му каза:

- О , Агроном Агрономыч! Мне доложили, что у вас новая звезда на погонах! Надо бы обмыть... – демек, да се полее новата му нашивка – а вы арбуз из бастаня не привезли?..
- Как не привез, привез... и мастика привез – обозът му с дини от Босна и домати от Словения още се намираха в един хангар наблизо, в манерката имаше и мастичка, наложи се бързо да я охладят с течен азот, няма се излага пред чуждестранния държавен глава, я.

Ядоха, пиха, танцуваха, медиите документираха изявата:



Лично президентът даде нареждане да го трудоустроят в елитно селско стопанство. В колхоза устроиха самодеен концерт по случай зачисляването на щат на Агроном при тях:

http://www.youtube.com/watch?v=z5gYyZxih5Y

Обиколи културните забележителности. В Калининград (бившия Кьонигсберг) е погребан философа Емануел Кант:



“Трябва да посетя и гроба на Мичурин” – си каза Агроном... Заредиха се още битки, в които участваше повече заради тренировката: Уелс, Средните Пиринеи, Литва, дори за малко отскочи до Австралия... Получи повиквателна за редовната българска армия. С радост прие. От Кадетския корпус го освободиха с благодарности и го изпратиха с препоръки. Вече е в 26-ти Артилерийски отряд “Ванче Михайлов”... Тренира, работи, тренира, рупа зеле... Обидата от поражението и загубата на бостаня само го мобилизира.

Понякога му ставаше тъжно за българския аграризъм:

http://www.youtube.com/watch?v=6G_xNZZ9I_0&feature=player_embedded

Но той знаеше, че ще се върне... а враговете на еБългария щяха да бъдат поразени от неговия праз.