Възродителния процес

Day 4,866, 19:40 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AudAncho
Здравейте, еБългарки и еБългари!
==========================

Отдавна смятах да напиша всичко това, но исках да се срещна с някои хора, с които заедно преживяхме събитията, за да потвърдят, че нещата са както ги помня, а не плод на въображението. Паметта понякога си прави шеги, затова препоръчвам на всеки, който държи на достоверността, да прави същото. Но минаха месеци, даже години, а аз все така нямам време за пътувания и срещи. Накрая реших, че ще напиша моята версия, пък, който помни друго, да ме поправи.
Не на последно място, благодаря на drunkenmastah, за побутването . Неговият интерес към събитията бе основната причина да пренебрегна проверката и да седна пред лаптопа.
=============================


Къщата ни.
На мястото на правоъгълничето , близо до третото колче на оградата, растеше огромен орех. В сянката му отвън имаше пейка от стар ствол на друг орех и лете често там минаващите сядаха, за да си починат.


Роден съм в краен квартал на Исперих - точно до Рибарника и гората. Живеехме дружно българи, турци, цигани и един грък. Патрѝката, както му казвахме, бе избягал тук по времето на Черните полковници и се бе влял в обществото толкова добре, че никой не го смяташе за чужд.

На улицата ни минаваше една кола на 2-3 часа, а на съседната "Люлин" - още по-рядко. Затова нямаше родители, които да се безпокоят, че по цял ден играехме навън. Излизахме сутрин към 8 и вечер се прибирахме сами, от умора, към 23. Да, ходехме да обядваме за около 15-20 минути и с филия в ръка - пак навън. Моята, обикновено, беше с домашна лютеница и сирене.

Всъщност, целият квартал бе игрална площадка. Особено интересна бе "Индианската кула". Не знам кой я бе нарекъл така, но изглеждаше като кула. Години по-късно разбрах, че това било минаре. Може би, защото никой не ходеши ни на джамия, ни на църква. Комунизмът бе направил обикновените хора равни. Поне в нашия край.
Когато някой правеше сватба, всички бяха канени. Ние - децата, обичахме много циганските, защото стара цъганка продаваше пакетчета семки по 5 ст. Всеки можеше да си намери килограми слънчоглед, да си го опече и да му излезе много по-евтино, но изживяването да си на сватба и по тъмно да си купиш нещо бе приключение.
=============



Между нашата и съседната вътрешна къща имаше "комшулук" - празно място в оградата. За да отидем до близкия смесен магазин, минавахме през него. Същото правеха и съседите, когато тръгнеха към Центъра. Така си спестявахме поне 200-300 метра път.
Никой не заключваше къщите си. Ако го правеше, то бе единствено, за да не влизат котки и други животни, а ключът бе или под изтривалката или на забит гвоздей на видимо място. Разбирате, че кражби тогава нямаше.

Един ден леля Насейбе, която живееше във въпросната вътрешна къща, каза, че заминава за Турция. От квартала ни заминаха около 10 семейства, включително и един съученик. Минаха няколко месеца и получиме писмо, че със здравето всички са добре, но че имат финансови затруднения, та за Айдън, както се казваше съученикът ми, събирахме тетрадки, моливи, блокчета и др. помагала.


Българският цар с короната и плаща съм аз, а Айдън е послдният вдясно, в турските дрехи като Насреддин Ходжа.

В това изселване се коренеше част от проблемът.
В Турция заминаха малко хора, а повечето от роднините им останаха тук. По нашия край родовите връзки са силни и най-естественото нещо бе след годин-две и на хората от двете страни на границата да им домъчнее за другите и да искат да се видят. Да, но Турция бе капиталистическа държава, член на НАТО и за всички бе ясно, че трудно някой ще допусне това.
Моето лично мнение е, че ако Тодор Живков бе разрешил взаимните гостувания, поне през година, то трудно щяха да минат всякакви чужди пропаганди. Обратното! Стандартът на живот тук бе в пъти по-висок, отколкото в Турция. По-скоро това щеше да е в загуба на антибългарската пропаганда. Да, ама не го направи. И дойдде онова размирно време на 80-те.
=============================


Снимка: balkan.auction
Орден "13 века България"

1981-ва бе година, богата на събития.
Людмила Живкова след "Знаме на мира" и десетките нови културни контакти, триумфираше за отбелязването на 1300 години от договора на къненс Аспарух с Източната Римска империя.
Съветските другари бяха недоволни, въпреки, че тя почина на 21.07. На 06.10., пък, бе убит Ануар Садат - тогавашния президент на Египет. Ще попитате какво общо има той с Людмила. А, нищо. Това, че двамата били доста запалени на тема древна история и връзките на някогашните жители на двете държави, това е просто съвпадение. Само съвпадение! А който вижда някаква връзка е антиваксър-плоскоземец.

Людмила си отиде, но делата й продължаваха да живеят още няколко месеца. Затова трагедията във Ватикана мина на заден план.

На 13.05.1981 година Мехмед Али Агджа стреля по папата. Обвиниха български граждани като поръчители и помагачи.
Това учуди всички ни. Не ни пукаше ни за папа, ни за патриарх, ни за религии и подобни глупости. И да ни обвиняват в нещо подобно, бе толкова плитка лъжа, че се чудехме как някой въобще се е вързал.

По онова време бях в 7-ми клас, учехме по 6-7 часа на ден от понеделник до събота. Единствено почивахме в неделя. Представяте си колко бях натоварен и освен ученето, малко обръщах внимание на каквото и да е било друго.
Същото положение, ако не и по-тежко ми бе и по време на Възродителния процес.
=======================

По сайтовете пише, че той почнал през 85-та, но първите действия бяха от моя 9-ти клас - 1983-4. Един ден Гюлбеден, с която бяхме от 1-ви клас, дойде разплакана. Гледаше в земята от срам и не знаеше какво да прави. Ние - също. Тогава влезе класната и каза:
- Ученици, това е Галина.
Тя бе турска циганка. Бе скромно и ученолюбиво дете, докато техните не я омъжиха насила на следващата година.
=============================

Та първо преименуваха циганите по нашия край. Не помня точна година и месец, но турско циганче, с което играех, ми се похвали:
Ние точим ножове и за 1-ви май ще колим българи.
Баща му бе касапин, а то едва ли съзнаваше сериозността на казаното. Още повече, че го казва пред мен. По нашия край хората са спокойни, разсъдливи и мъдри. Малцина биха изпълнили заплахата.

Но дойде време и преименуваха "всички с турско-мюсюлмански имена".
==========================

Бях претрупан с учене, разкопки и готвене за ВУЗ. Някак неусетно, между "Под игото" и "Записки..."-те в класа ни половината се оказаха с нови имена.
И знаете ли - не усещах нито враждебност, нито неудобство. Ето защо.
По онова време всички ученици владееха книжовен български, без акцент. Нещо повече - даже вкъщи всички говореха на български, а някои си бяха избрали отдавна "нетурско-мюсюлмански" имена и с тях ги наричахме. Та те бяха почнали сами да се пбългареят , което със сигурност е вбесило неоосманистите в Анадола.
==============

Дядо ми бе директор - истински водач на хората! Всеки идваше у нас даже по лични проблеми. Когато почна Възродителния процес, някакъв бе дошъл с изрезки от турски вестници. Говореше колко хубаво било в Турция и агитираше своите да заминат колкото се може по-бързо. Дядо ми го изслуша спокойно, после го попита:
- А ти кога ще тръгнеш?
- Да не съм луд?!, - през смях отговори онзи и си тръгна.
======================

През есента на 85-та влязох в "родната казарма". Служих в РОВ - работно-охранителен взвод към ВНВУ "Васил Левски". Накратко - бях боклукчия. Е, по време на тревога трябваше да охраняваме Щаба, но за веселата история как разбрах това, друг път. Сега ще продължа с един случайно чут разказ от майор в барчето на Културния дом. Не помня имена и подробности олколо говорещия и околните, само думите му.
=========================

Често ходех в това барче, защото след 1-2 чашки почваха свидетелски разкази за НЛО и други интерсни неща. Как да ги пропусна?! Но този път нещата почнаха със Сергей Антонов.

Майорът твърдеше,че България почнала прекалено много да търгува с Германия и Италия и ЦРУ, заедно с кръгове от Ватикана и турското разузнаване ни скълъпило номер. Той даже изказа еретичната за онова време идея, че КГБ им дал неофициалното си съгласиеи, като случайно подхвърлил, че ще ни остави да си сърбаме сами попарата.
Той изказа и друга еретична мисъл, че Възродителният процес е втора, но този път много по-успешна операция на ЦРУ и Турция срещу България. А СССР пак щял да си трае.

Съдейки по положението ни сега, може и да е прав. Да накараш възрастни хора, с име и авторитет да си сменят имената, е крайно малоумство. Направи го за новородените. Но за зрели личности... Затова и тези хора от пробългаски настроени, оттогава напук говорят турски. И това, въпреки, че някои от тях са намирали на дъното на раклите икони - доказателство, че някога са били християни. Османската империя е била халифат отвсякъде или както сега му казват - Ислямска държава. И там турци-християни е нямало. Сиреч - това са си българи. Но не трябваше по този тъп начин да се постъпва.
Сега обществото ни е разделено за поне още 20-30 години. Поне, докато престъпниците от ДПС и компания съществуват.
Жалко!
=============================


================
Възродителния процес
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2732175/1/20