Каква я свърши Комисията по раздаване на средства за преместване на фермите?

Day 4,754, 06:23 Published in Bulgaria Bulgaria by DonBobolino

В студения ноемврийски ден дон Боболино бързаше към Парламента. За щастие в еРепублик нямаше пандемия от Корона вирус и затова той спокойно се буташе в почти всеки, с който се разминаваше на улицата. Това разбира се създаваше негодувание сред гражданите, които ядосано му се заканваха, но до физическа разправа така и не се стигна. Имаше доста реплики от сорта „Къде гледаш бе, прилеп ненормален“, „Гледай къде ходиш бе, пуйко проклета“ и разбира се „Наквасил се е като бакалин след ревизия“.

Дон Боболино се опитваше да ходи в права линия, но не му се получаваше много добре. Пречеха му двете бутилки вино, седемте големи ракии и десетте бири, който носеше със себе си. Те се бяха разпределили неравномерно между главата и краката му, което предизвикваше едно странно движение във всички посоки на света, но само не и в правилната. За щастие след дон Боболино ходеше прословутият агент Бончо, известен като агент 00, който се грижеше шефът му най-напред да не бъде набит от гневен, блъснат граждани и по-насетне да се добере навреме до Парламента.

А в Народното събрание, вече го чакаха всички активни депутати, който бяха точно 9 на брой от предполагаемите 40. Останалите 31 бяха изпратили свой представител, който бяха сложили да седи безмълвно на банките. Тук неактивните депутати, който злостната тълпа наричаше „ботове“, бяха проявили завидна фантазия в избора си. Някои бяха избрали да бъдат представяни от обикновени витринни манекени. Имаше и няколко секс-кукли, както и едно-две плашила. Тук-таме личаха и восъчни фигури, а имаше и един андроид, който дори можеше да гласува.



Когато Боболино най-накрая зае председателското място, присъстващите депутати гневно се нахвърлиха върху него. Оправданият им гняв беше, че ги е накарал да чакат…3 минути. Андроидът дори си позволи да покаже среден пръст, който бързо бе откъснат от агент Бончо. Това поуспокои народните представители и заседанието най-сетне започна.

Най-напред, разбира се бе зададен въпрос за комисията и нейната работа.

- Каква комисия? – опули се Боболини

- Как каква бе, тая в която, трябваше да определите кой ще получи финансиране за местене на фирмите от чужбина в България и след това да го финансирате – сопна се някой.

- А тази ли? Местихме. В срок преместихме всичкия алкохол…такова местене падна, та чак до снощи…- изпелтечи Боболино.

- Ама, Боболино, какъв алкохол? Нали щяхте да местните житните и въобще храната.

- От житото става страхотна водка…и разбира се вечния философски въпрос, пиенето храна ли е…- замисли се председателят на Парламента.



Тук депутатите един през друг гневно завикаха, че алкохолът едва ли е храна и попитаха какво става с финансирането, използван ли е резервът за подпомагане и други такива незначителни теми. Когато получиха отговор, че всичко е изпито от комисията и една стотинка не е останал в резрева, всички хукнаха да бият Боболино. Разбира се не можаха, заради защитата на Агент Бочно, който с малко хватки, матки и патки ги разхвърля набързо. Наложи се депутатите да вземат по една факла и да хукнат по нощните софийски улици да търсят Олда, Емре, Ники Милев, Анчобой и други съмнителни личности, участващи в комисията, за да се саморазправят с тях. Не ги намериха, но пък попаднаха на Апачи, който като видя тълпата побърза да се качи на едно високо дърво и от там започна да вика:

- Уважаеми депутати. Успокойте се. Боболино Ви е подвел. Всичко е наред! Не се наложи да се харчи резерва, а само една малка сума от БНБ в размер на 709 000 цц. Бяха подпомогнати общо 8 човека. Кои са те и на кого какво е дадено можете да видите ТУК. А сега пуснете ме да сляза, защото ми замръзнаха топ…краката и ръцете.



Доволни от обясненията депутатите загасиха факлите и оставиха Апачи на мира. Те обаче решиха да накажат Боболино за „свършената от него работа“ по вноса и износа на алкохол. На тайно заседание бе взето решение да се отнеме гражданството на предателя-пиянде и да се изпрати в изгнание.

Коя ли страна щеше да го приюти?

Но това е друга история…