Един ден на Президента

Day 4,181, 13:55 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

Зазоряваше се и слънцето срамежливо се показваше иззад хоризонта, обагряйки малките облачета на Изток в златисти и розови цветове. Лъчите му се насочиха стремглаво към кубетата на огромната църква, издигаща се до еПрезидентството и се превърнаха в зайчета. Те заиграха палаво по златните листове, след което се насочиха към прозорците на президентската спалня. Спряха се замислено пред спуснатите щори, отчаяно търсейки как да влязат, но бързо се отказаха и полетяха в друга посока. Само едно намери пролука и тихомълком се промъкна през нея.

Президентът спеше в огромно водно легло, облечено в червени сатенени чаршафи. Предната вечер прислугата ги беше сложила, защото президентът имаше важно дипломатическо посещение. То започна както обикновено с вечеря на свещи, премина в надпиване с ракия и завърши в завивките на водното легло. Още едни международни отношения бяха здраво скрепени и сега първата дама на мощната държава ЦЕНЗУРИРАНО, се гушкаше блажено до Президента.



Слънчевото зайче се огледа и с добре премерен скок се озова върху лицето на Президента. Там започна да тормози затворените му клепачи, докато той не се размърда и не размаха ръце в знак на протест.

- Кое Време е - измърмори Президентът

- Часът е точно 6.37 - избърбори часовникът на нощното шкафче. - Навън е слънчево, 13 градуса по Целзии. Очаква се температурата да достигне до 25 и да има лека облачност. Добро утро, о най-велики на еСвета.

Президентът внимателно отмести ръката на първата дама на ЦЕНЗУРИРАНО, която все още стискаше мъжкото му достойнство и тихичко се измъкна от завивките. Облече халата си и на пръсти се измъкна от спалнята. В коридора го пресрещна Секретарката на Министъра на отбраната, който се поклони и побърза да отбележи:

- Моят Бос Ви очаква в тактическата зала. Имаме да планираме Оздравителен план след поражението от Турция.

Президентът повдигна рамене и загрижено каза:

- Това наистина е много хубаво, но в момента графикът ми е натоварен. Първо трябва да взема душ, а после имам важна визита. Кажете на Министъра да организира там някакво въстание, а във Франция всички да бият по пет на нож. Обръщаме ги и после ги мачкаме. А сега ме извинете.

След като приключи със сутрешния си тоалет Президентът яхна своя велосипед и се отправи към МОЛ-а. Там се спря пред щанда с франзелите, където си купи няколко хляба второ качество. От гастронома си взе омари. Нямаха Стела Артоа, затова той мина през книжарницата откъдето си купи жълти етикетчета. На едното написа с химикал „Стела“, след което се върна в гастронома и си купи „Шуменско“. После прилежно залепи етикетчето на кенчето и доволен продължи обиколката си. Поспря се в магазина за оръжие, където разгледа каталозите на новите танкове, но не си хареса нищо. Окото му хвана една отварачка за консерви с острие като бръснач и веднага си я купи. Докато се мотаеше мина отново през книжарницата където видя един глобус и след като дълго се взира в него, тайничко направи няколко разреза с отварачката там, където се намираха еТурция, еАржентина и еФилипините. Доволен от свършеното той се отправи към магазина за дрехи, където си купи нови чорапи и едни червени дамски прашки – вероятно за подарък.



След като приключи с пазаруването Президентът се обади на личния си шофьор да докара лимузината пред МОЛ-а. Когато черният Линкълн дойде той натовари торбите в багажника, но не се качи в колата, а нареди на шофьора да го чака в Парка на Президентството. Той самият яхна велосипеда и подкара с бясна скорост след автомобила. Изпревари го на един от булевардите и запъхтян пристигна в Парка първи.

С недоволство забеляза, че мястото до Варела е заето от членовете на НСБОПГ – сиреч Нофлай, Сандо и Боболино, което се съвещаваха как да елиминират ОПГ-то. Тъжен си потърси друго място и се настани с пазарските чанти в краката на Паметника на незнайните герои от Първата еСветовна Война. Там омете половината франзели, омара и изпи кенчето натурализирана „Стела“.

Часът беше вече 14, когато по телефона го потърси Военният министър. От слушалката, освен гласа му, се чуваше канонада и усилена картечна стрелба:

- ТРЯБВАТ МИ ПОДКРЕПЛЕНИЯ. ВЕДНАГА ИЛИ ГУБИМ ПЛОВДИВ – изрева Министърът.

Президентът пребледня, след което избърбори в отговор.

- Ей сегинка! Само да се свържа с хората.



Той набра секретарката си и припряно попита:

- Имаме ли някакви Легени на линия, които могат да се излеят?

- Ама шефе – объркано отговори секретарката – Аз не отговарям за Прането. Може и да спим заедно, но такива работи ще нареждате на жена си. Напускам и ще Ви съдя. Не съм Ви перачка. Сам си излейте мръсната вода от легените.

И му тресна телефона.

Президентът объркано повдигна рамене и набра номера на Министъра на Отбраната. Дълго време даваше свободно. Когато най-накрая някой вдигна от отсрещната страна се чу:

- 한국의 핵심 인력 (hangug-ui haegsim inlyeog)*.

- Кво? – реагира Президентът още по-объркано – Ало Пловдив ли е?

- 도시는 이미 한국어입니다. 안녕히 (dosineun imi hangug-eoibnida. Annyeonghi)** – и му затвориха.

Наближаваше 16.00 часа. Подухваше лек ветрец, температурата бе 18 градуса.

Президентът хукна към Президентството, но на входа го посрещна силна охрана, облечена в странни униформи.



- ¿Quién eres y qué haces aquí?***

- Вие пък какви сте – облещи се Президентът.

Войникът му отговори на развален български:

- Тук генерален щаб Аржентински сили. Марш сега тука. Къш!

- Ама всичките ми неща са вътре? Четката ми зъби и резервния чифт бельо? Поне тях да си взема.

- Не трябва цетка, ако нахалник без съби. А сега къш! – заплашително го изгледа войникът.

Отчаян Президентът се залута по улиците на Столицата. Бяха пусти, а всички врати залостени. Скоро започна да се свечерява и той уморен се отпусна на една пейка. Постоя така потънъл в размисъл, докато денят се изниза. Над еСвета се спусна нощ.



Всички прилики с действителни лица и събития са случайни.

* Генерален щаб на Корея
** Градът вече е Корейски. Приятен ден!
***Кой си ти и какво правиш тук?