Join the new world

Не беше лято. Като се замисля... и есен не беше... пролетта не бе дошла..а..зимата. Да..може би е било зима. Все пак ми беше студено... и горещо... и тъжно и... имаше дървета, и цветя и трева и кладенец в росата.
А облаците бяха бели,невзрачни,красиви,пухкави,черни,буреносни и..
А живота...а да! Сетих се! Беше сезона на живота. Тогава се родих..или ме родиха или пък..както и да е в живота нищо не е сигурно.
Знаете ли коя е Ананке? Не?Ще ви кажа..
"Ананке-древната стоеше в своята кула от облаци посредата на нищото и плетеше човешките съдби. До нея стояха дъщерите и и си говореха тихичко.
-Щастие!-каза Ананке-още един живот се ражда!
Щастие- най-голяма й щерка макар там-в нищото да няма време се приближи до майка си. Беше стройна,слънцекоса с топла усмивка.
-О!Майко!-каза тя..-дано да е щастлив този живот.
-Стига с това безбрежие-намеси се една намусена дебелана-малко страст му трябва на тоя живот.
Любов-третата щерка на Ананке само поклати глава.
Самата Ананке погледна дъщерите си,остави плетката и въздъхна
-Вървете дъщери,дайте щастие,страст и любов на този живот!
И те хукнаха..направо литнаха протегнали ръце напред. Първа стигна Любовта развяла черната си като гарваново крило коса,след нея долетя Щастието, а Страстта-нали си е дебелана-дойде последна"
И тъй..се родих аз.