Join the new world

Когато страдам и утеха търся,
Когато вярвам в живота бледен,
Когато болката гърдите ми разкъсва
Аз влизам тихо в моя дом последен.

Промъквам се до твоя бащин лик,
И гледам те с надежда и тревога,
И мисля си.. ти… толкоз си велик
А аз.. нещастна съм и горда.

Полагам длан на твоето чело студено,
Сълзите капят пак от моите очи,
Усещам мъката в душата си смутена,
И моля се да спре да ме гори.

Тогава виждам вярата в тебе,
Извира тя от чистата душа,
И болката отлита неусетно,
И мъката в душата ми умря.

Не казваш ти… отново.. нищо.. нищо…
Но нужни ли са думи в този свят?
Омразата душата ми обгръща
Но никога не ще проникне тя.

Защото ти закрилник си над мене,
И вярвам аз в твоя път,
И ако някога ще падна на колене,
То знам ще е при сетния ти дъх.