Join the new world

Тези дни бяха доста динамични за еСвета, избори, “туризъм”, няколко победи на Феникс, като върхът беше отбиването на Подолието от еРумъния и накрая мощна хакерска (терористична) атака, завършила с това, че половината е-държави започнаха военни действия срещу другата половина – в резултат на което, военният модул в момента е блокиран... и изтриването на множество статии по пресата. Ето как тези събития ги е видял сержант Бердирев и са описани по-долу (в превода малко съм променил лицето на разказвача, все едно е боен другар на главния герой)...
--Гияс, The Agro Side

Превод от руски, публикувано в BORRING PAPER (оригинал на русском языке) в ден 991, автор: KKVaka

Ех че тежко (весело) време настана!

След като започна да ни се струва, че наоколо започва пълен хаос (готвеше се превземане на властта от политически диверсанти и т.н.), командирът на частта събра всички в клуба и проведе пълна политинформация.



Той обясни, че именно сега всички хора, заинтересувани да има ред и стабилност в страната, трябва да предприемат активни действия. Засега можем да се ограничим само с това. Разказа, че на предстоящите избори могат да победят съвсем не нашите хора и че тогава какво ще се случи – по-добре да не мислим.

За да не се случи това, трябва да се постараем и да проагитираме населението да гласува за правилния човек. Бердирев го помни – той неведнъж е идвал в частта им и се е показал като отличен човек.



Всички се запалиха и се юрнаха към града. НА КПП-то на всички бяха раздадени листовки с информация за този кандидат, къде е бил, какво е направил, кой го поддържа. Не само да разказваме на хората, но и да им даваме агитационни материали (аджеба ги прочетат, че и по видно ще бъде). Градовете бяха разпределени по райони, назначиха старши по групи. Оръжие не ни раздадоха...



Бердирев се шмугна в една група, която бе разпределена в района на неговата работилница (в момента не ни е до нея, но все пак и обувките също трябва да бъдат раздадени). Още повече, че там има и много познати. Така и потръгна – говореха, обясняваха обстановката, давахме им листовки. Успя и обувките да раздаде. И онази бабка, от която най-много се страхуваше, се оказа не толкова дива. Даже обратното, запали се за идеята, взе листовките и се пръждоса да ги раздава на приятелките си.



След това, като се върнахме в частта, заспахме като заклани. Но да се наспим не успяхме – вдигнаха ни по тревога. Дойде спешна заповед да се придвижваме към Подолието – да се отбие региона от румънците. Операцията е от Феникс мащаб, така че народ ще има много, никой няма да е излишен. Раздадоха ни картечници и запаси от патрони. Не най-съвременни и мощни – но за патакламата е каквото трябва. А и че можеше и да не се оправим и да ги надробим едни... А с тези пушкала вече сме стреляли.

Натовариха ни, полетяхме. По пътя направихме допълнителни тренировки с оръжието (без да хабим патрони, разбира се). И получихме новини от изборите – всичко е минало добре, избрали са когото трябва. Можем да се захванем с нашата си работа.



Пристигнахме, дебаркирахме. Битката е в самия си разгар – около столицата се свива обръч от настъпващи. Освен защитните укрепления, отбраняващите столицата на района бяха поставили цели три болници. И лечебните роботи сновяха напред-назад като хлебарки. И да нацелиш някой, файдата никаква. Силни, с дебела броня. Какво пък, акумулаторите им са големи, не ги побират, за дълго няма да им стигнат. Така че, ако се постараеш, полза от роботите няма да има. Батериите ще им се разредят – и край.



Първата атака мина не много успешно. Бердирев само успя да дебаркира, веднага бе премазан от веригите на заблуден танк. Откъде се взе – не е ясно, изглеждаше, че наоколо ги няма. Изглежда, десантът е спуснат. Танкът издържа не много дълго, но от това не ни стана по-приятно. Добре, че на прибежки дойдоха нашите лекари, подадоха аптечката и побягнаха другаде.

Малко освествайки се, сержантът реши пак да тръгне в атака. Да победи врага с неговите бойни навици е сложна работа. Но ако седиш и гледаш, опит няма да придобиеш, генерал няма да станеш. Решено е, пак в атака. Ето, недалеч е виден и врагът. И така – кратък марш и В АТАКА! Веднага срещу всички врагове!



Докато тичаше, врагът вече бе понатупан. Умори се, но победата му даде увереност в себе си, което допълва и бойния опит. Аха, ето го и вражеският хеликоптер се задава. В атака!

Ах, колко е гадно, когато те сразява вертолетът с витлото си. Пак дотичаха лекарите, дадоха аптечката и го “зарадваха” – могат да я дадат още веднъж... Обидно. Както и да е, патроните, бинтът и бензинът на противника също не са безкрайни. Атака, витло, аптечка... Боли, дявол да го вземе. Аптечки повече няма да има...



Но има още една възможност да нападнеш. Даже ако след това да загубиш съзнание и изпаднеш от боя. За Родината! Пу да го... Пак... Всичко плува пред очите... Освести се в полевата болница на своята част. Тези, които бяха на крака разказаха как всичко е свършило. Ние победихме. Регионът е вече наш. На мнозина са присвоени нови звания, раздадени са награди...



Сънят и лекарствата направиха своето – Бердирев се чувства почти нормално. От разговорите стана ясно, че Главните Щабове на страните-съюзници са били подложени на атаки на кибер-терористи. И понеже главното внимане бе приковано към атаката в Подолие, то тяхното нападение не бе забелязано веднага. И не успяха да се защитят. Така че, да забъркат кашата са успели. Пускали са ракети, давали са заповеди на военните части...



Добре е, че нашите са успели да си върнат управлението на апаратурата бързо. И практически всичко вече е оправено. Можно спокойно да се обмие бойното кръщение. С което се и захващаме!



От The Agro Side, “Колхозная жизнь” и еБългария: Наздоровья!!!!

Четете още:
Първите отстреляни полячета на старши сержант Бердиев