Join the new world

В Окото на Бурята

Част Трета

-"Всесъжение-12:50 - корабът, който ни доведе на тази станция вече си замина. Изминаха два дни от пристигането ни на Жупер-Мина:109018. Успяхме да възстановим повечето поражения от саботажа на предишния екипаж, но все още не можем да влезем в помещението за захранване на миньорските сонди. В този си вид станцията е напълно неефективна и ненужна. Лия, платформената ОС също не успя да отвори портите на централното захранване. Цялото място оперира на самотек - единствено на аварийното захранване, така че платформата е един вид саката. Комуникациите ни с останалия космос са несъществуващи. Започвам да си мисля, че няма да успеем да подкараме това нещо и че ще останем тук вовеки. Също така мисля, че ОС на станцията има някаква повреда в базата си данни, тъй като не се държи адекватно за ОС или ИИ. Надълго говори на целия персонал за мнима чума и прокълнати, които са на борда, а ние не сме видели и косвено доказателство за присъствието им. Лично аз смятам, че някой тук е изгубил ума си, или е вдигнал бунт, саботирал е мисията и платформата, но не и преди повечето от екипажа да я напусне, или пък да са били прехвърлени на фронта, където със сигурност ще бъдат по-нужно отколкото тук. Когато ме изпратиха на това място бях въодушевен, че най-накрая ще се сдобия със значима за каузата работа и привилегията да се бия за каузата, да търся бойна слава... Но вече не...мисля си,че ни изпратиха тук - на чужда територия - просто за да сондираме минерали и ресурси за без пари - направо на безценица.

-Електронен бордови дневник, Офицер-Инженер, Командир по Наблюдение, Техническа поддръжка и Логистика - Добри Очи, 27 Септември, 5721 година."

-"Добро утро, или добра среща, тук е доста мрачно ако се замислите офицер Добри Очи. Ха-ха." - появи се на малкия холограмен панел платформената ОС.

-"Да Лия. Какво има?"

-"Добри новини. Вашият помощник - Първи Инструментариум е открил начин да заобиколим защитния механизъм блокирал входа на централното захранване и се нуждае от помощта Ви. Аз бих могла да се справя и сама, но изглежда, че физическите връзки на командния център с централното захранване са били прекъснати ръчно."

Най-после имаше развитие по случая със захранването. Сега ако тази процедура беше успешна платформата щеше да влезе отново в експлоатация и да е напълно функционална. Това се стори още по-добре на Добри Очи, който се надяваше, че това ще означава и слизане в долните слоеве на атмосферата и дори повърхността на Жупер, където той най-накрая можеше да види врага отблизо и дори, при късмет, да отбележи някоя дребна победа.

-"Това е страхотно! Отскоро те познавам, но с такива новини започваш да ми харесваш Лия!"

-"Не бързай да се радваш офицер. Трябва да Ви предупредя, че не е изключено опасно замърсяване в помещението на централното захранване от звездна чума. Вече говорих с началник-отбраната Дагер Протектор и той ще изпрати хора, които да обезопасят зоната."

Добри Очи беше скептичен към идеята, че станцията е инфектирана и реши да игнорира призива за бдителност на ОС Лия. Така или иначе той бързо се отправи към най-долните етажи и платформи на станцията където се намираше и обектът.

***

-"По дяволите! Имаме Проблем! Този панел не иска да се отвори! Сякаш е закрепен здраво с нещо отзад, или нещо в стената го задържа!" - извика един от младшите инженери.

-"Няма проблеми, инженерите ще го разрежат. Скенерът показва, че няма важни системи и връзки опериращи зад този панел. Можете да режете на спокойствие." - добави Първи Инструментариум, който ръководеше техническите процеси в отсъствието на Добри Очи.

***

Добри Очи вече слезе на платформата с централното захранване.

-"Какво е положението?"

-"От тази страна на залата където се намират главните генератори има вакуум, тоест празнина. Можем да експлоатираме тази особеност и да си проправим път през стената и така да стигнем до генераторите." - отговори първият помощник.

-"Много добре. Режете."

Инженерите се захванаха с разрязването на солидно парче метал, което да освободи място за преминаването на хора и техника. И тъй като прерязването се случваше с изключително тихите Лазерни Пробивачи (ЛП), то всичко се чуваше нормално. Зад леко заглъхналото жужене на ЛП се дочуваше тихо, притъпено тежко дишане, или звук подобен на тежко дишане.

-"Какво е това?" - попита Скорострел Плазма - един от назначените на място охранители и дясна ръка на Дагер Протектор.

-"Звучи ми като дишане." - отговори инженерът разрязващ стената.

-"Стой, Стой! Вижте!" - Добри Очи отговаряше напълно на името си - имаше свойството да забелязва нещата в детайл. -"Забележете, на определено време тази стена помръдва!" - и наистина беше така. На определен интервал от десетина секунди стената помръдваше леко напред, а после се свиваше в предишното си положение. Добри Очи направи връзка между звукът подобен на тежко дишане, интервалите, на които се чуваше и помръдването на стената - съвпадаха.

-"Добре, това е достатъчно. Всички да се отдръпнат!" - Скорострел Плазма каза и отвори огън по стената. Никой наистина не знаеше какво има зад нея, но охраната не искаше да поема излишни рискове имайки предвид постоянните предупреждения за евентуална инфекция в станцията.

Стената шумно се изду и спря.

Шумът идващ отвътре престана. От дупките останали от куршумите на автомата потече зелена течност примесена с тъмночервена кръв.

Добри Очи гледаше в недоумение. Не му се искаше да повярва, но беше истина - там зад тази стена, в огромната зала на централното захранване имаше нещо, което се криеше и не искаше външният свят да го открие.

-"Нима се започна? Исках битки и слава, но не очаквах така...не така, не тук."

Настана тишина.

-"Предлагам да прекратите започнатото и да се оттеглите от нивото. Ще приложа карантинен протокол за него и всички изходи ще бъдат запечатани." - обади се ОС Лия, наблюдаваща случващото се от заобикалящите мястото монитори.

По вътрешността на залата, по нейните стени, се чу глухо лумване - силен, но приглушен удар. Инженерите, техниците, общият персонал и охранителите напуснаха бързо помещението и цялото ниво. Беше вече факт - нивото със захранването на цялата станция влизаше в карантина, а платформата оставаше на аварийно захранване без надежда да бъде функционална отново. Сега вече приоритетите се промениха - нямаше да се следва досегашната цел и мисия - поемане контролът над платформата и сондирането на Жупер, а щяха да се търсят начини за извършване на комуникация с останалия космос с надеждата някой да открие станцията и да изпрати помощ.

Два дни от пристигането си на това място и целия персонал вече беше осъзнал, че е в капан. Добри Очи още не искаше да повярва, но беше готов да работи и сътрудничи с ОС Лия и останалия персонал за установяването на какъвто и да е вид комуникация с външният свят.

-Следва продължение...