Join the new world

В Окото на Бурята

Част Първа

Днес е денят, най-накрая! Повишен в офицерско звание инженер Добри Очи най-после щеше да се впусне във вълнуващата битка срещу Чумата, или още Прокълнатите, и то не къде другаде, а в челните редици на фронта.

Изминаха се две седмици от напускането на КрасОта – свят красив, съставен главно от островни вериги, покрити в розови дървета и бяла трева, водите му безбройни все зелени, като смарагд лъскави и топли от вечното лятно слънце. Добри Очи сънуваше родния си свят в дните преди да встъпи в офицерска длъжност, още инженер по космодрумите и върху корабостроителниците на хиляда годишната колония.

Ето – Сребрист Орел прелиташе за поред път над космодрума. Нека да се отбележи, че тази птица не бе орел, въпреки че името й подсказваше да е. Това бе огромна хищна птица, често срещан екземпляр сред обитаемите светове на Алфа Кентавър – административна единица в състава на Сдружението на Пипър. Споменът за произхода й се беше изгубил в последното хилядолетие, но все още се вярваше, че или е местна птица за света, или е мутация на орел донесен от древната Земя. Външността на птицата беше чудна – можеше да се опише като подобна на птица феникс, но по външни характеристики имаше главно на орел, на цвят сребриста – тя ловува всичко, което успее да убие – от дребни до големи птици и животни, като например – сини мечки (екземпляр типичен за КрасОта – син на цвят, по външност като огромен лос с крака и глава подобни на мечка) – или пък Гиганточервей – огромен с метри червей, главно използван за транспорт, логистика и по кариерите. Все пак плячката на таз велика птица описваше колко е внушителна в размер и хищничество.

И ето я – разперила криле пак скри слънцето. Леки вятър полъхваше от изток…

Изведнъж аларма.

Добри Очи се събуди – бяха стигнали своята дестинация – в завзет от чумата регион на дълбокия космос където се намираше изгубения свят Жупер. Падането на Жупер се беше случило още в детството на Добри Очи и той го помнеше – 175 години по-рано Жупер беше богата на ресурси и минерали колония, която падна в лапите на тази чума, на тоз вселенски бич – прокълнатите.

Сега никой не слизаше на Жупер, хората бяха инсталирали огромна орбитална платформа, чрез която от високо да сондират и добиват ресурсите на прокълнатата планета. Тук наскоро повишеният офицер Добри Очи имаше ключова роля – старият началник на Наблюдението, Техническата поддръжка и Логистиката беше умрял от неизвестно заболяване на млада възраст – само 108 годишен (имайки предвид, че жизненият стандарт на хората от империята на Сдружението на Пипър беше невиждан другаде в света, то хората живееха по 560-780 години, та 100, 200 и дори 350-400 годишните бяха не само считани за млади, но дори още младежи по външност и по разум), та сега някой трябваше да заеме мястото му, както и мястото на стария екипаж на платформата, който се вярваше, че е бил изтеглен от нея в пенсия, или преместен на друго място.

Добри Очи се събуди и се отправи към наблюдателницата на кораба. По пътя си се поздравяваха с бъдещите си колеги – техници, инженери, миньори и персонал на платформата – Жупер-Мина:109018. Прекосявайки половин километровата палуба той стигна и до наблюдателницата. Там вече имаше доста персонал наблюдаващ новия си дом – огромна по размер орбитална платформа, синьо-сива на цвят, по форма като спирала стесняваща се в долната си част, като беше разделена на тераси и палуби с всяко различно ниво, с огромен и дебел кабел слизащ през небето, чак до повърхността и недрата на Жупер. Впечатление направи тъмнината, в която тази важна станция бе потънала, единствено отразяваща светлината от планетата под нея, на която бушуваше вече тривековна буря.

Даде се знак всички да се оттеглят в секциите за прехвърляне, откъдето със сонди и совалки щяха да бъдат изпратени на борда на Жупер-Мина:109018.
След половин час Добри Очи и неговите колеги щяха да бъдат на брода на платформата, всичко на всичко около 1250 души персонал.
Всеки зае мястото си в десетместната совалка.

Отброяването започна. До десет минути кораба щеше да е скачен с платформата, а до още десет минути совалките щяха да бъдат изстреляни към станцията, по-специално нейната палуба за скачване.

***

Двадесет минути по-късно совалките бяха изстреляни. Силно клатене, блъскане, тресене и удряне обзе совалката. Екипажът се държеше колкото можеше по-здраво, но цялата тази звездна суматоха правеше задържането много, изключително трудно. Това продължи неизвестно колко дълго, но скоро след това цялата суматоха приключи, осветлението в совалката отново се върна към нормалната си бяла светлина за разлика от досегашната червена светлина, а вратите се отвориха.

Един по един, совалка по совалка, новият персонал на платформата стъпи в новия си дом – пред тях открита огромна и широка палуба за приземяване където совалките се бяха спрели. Цялото място беше потънало в тъмнина, единствената светлина влизаща беше през плазмените порти (задържащи гравитацията и кислорода вътре в станцията, разделен от вакуума на космоса, но в същото време позволяващи преминаването на превозни средства през себе си). Навдигна се висок шепот от всички – мъжки, женски гласове се смесваха – защо няма никой, защо всичко е в тъмнина, няма ли операционна система да оперира платформата в отсъствието на екипаж? Цялата атмосфера предизвика леко безпокойство сред новопристигналият персонал, но скоро всичко утихна. Коменданта на станцията – новоназначеният Адонис Опитни, който щеше да бъде главен командир на цялата мисия се покачи върху совалката си и навдигна глас –

‘Не се плашете колеги! Всичко е в реда на нещата. Все пак идваме да заместим стария екипаж, който най-вероятно е бил изтеглен от тук, все пак регионът е опасен и може екипажът да е бил преместен с оглед тяхното психическо здраве. Колкото до липсата на осветление, то най-вероятно става въпрос за авария. Забележете – всичко друго функционира – гравитационното поле, плазма портите, цялата станция е все още в небето, не е паднала, значи става въпрос за лека авария в осветлението и някои други дребни системи на платформата. Имаме специалисти с нас на борда, ще ги изпратим да проучат и огледат станцията. Докато те го правят Вие просто запазете спокойствие и всеки да се групира с други от същата сфера на работа, която ще извършвате тук.’

С тези си думи новият комендант на Жупер-Мина:109018 успя да успокои колегите и подчинените си и овладя ситуацията. Станцията щеше да бъде под командването на четирима директори – Офицер Инженер Добри Очи – командващ сектора на Наблюдението, Техническата поддръжка и Логистиката; Комендант Адонис Опитни – отговорен за командването на цялата платформа и всички операции, които се предприемаха на нея; Джон Миньор – главен бригадир по миньорската дейност, сондажа на планетата и добива на ресурсите; и Дагер Протектор – главен командир по охраната на персонала и отбраната на платформата.

Скоро след речта на Адонис Опитни, другите директори успяха да се съберат наедно и заедно с комендантът на станцията решиха какво да предприемат за да възстановят електрониката на платформата – Добри Очи трябваше да вземе най-опитните си инженери със себе си, придружени от Дагер Протектор и най-добрите си мъже и да обходят станцията докато не стигнат до една от две цели – 1. Мостикът на платформата откъдето да активират не само електрониките, но и операционната система (по своята същност високоинтелигентна и мултифункционална система изкуствен интелект) или 2. Захранващото помещение на платформата в случай, че има налице авария, която задължително трябва да се отстрани.

И така с един голям проблем налице започна своята длъжност офицер Добри Очи.

-Следва продължение…