[Творчество] Изгубената хроника на Перун (8)
Day 4,293, 07:52
•
Published in Bulgaria 
•
by
•
by B0R1L
Изгубената хроника на Перун (1)
Изгубената хроника на Перун (2)
Изгубената хроника на Перун (3)
Изгубената хроника на Перун (4)
Изгубената хроника на Перун (5)
Изгубената хроника на Перун (6)
Изгубената хроника на Перун (7)
Изгубената хроника на Перун
глава II, част 4
- Десет милиона и петстотин хиляди - наддаде Шарл де Миро́.
- Кой дава единадесет милиона?
- Аз - включи се и графиня Гъболета Отровнелия.
Търгът продължи. Участниците се надпреварваха да наддават и го правиха със страст. Всеки искаше да притежава уникалната маска на Перун.
Цената вече достигаше тридесет милиона, когато секретният телефон на де Миро́ извъня за втори път този ден. Той прие разговора и изслуша човека отсреща. Каза шепнешком няколко думи, затвори и се усмихна доволно.
Най-сетне чу известието, което очакваше от две десетилетия. Откакто преди толкова години във Ватикана разбра слуха за онази изгубена средновековна хроника, си постави за цел за я открие. В нея се криеше ключът към едно от най-големите археологически открития на всички времена, мечта на много учени и колекционери и на самият Муун Шарл де Миро́ .
Плащаше на многобройни служители из най-прочутите световни библиотеки и музеи, както и на много други агенти по света за нужната му информация дали някой се интересува от абат Саламо́ .
Най-сетне някой прояви интерес. Жалко само, че това е младият адвокат Борил Жиглие. Младежът му харесваше, но ако прояви упорство и не пожелае да му сътрудничи, шеше да го пожертва.
Глава III, част 1
Бoрил и Доминик седяха плътно един до друг на банката под величествените сводове на огромната читателска зала във Френската национална библиотека и с интерес разглеждаха книгите, които услужливата библиотекарка им донесе бързо.
За съжаление информацията за абат Моади Саламо́ беше крайно оскъдна и съвсем недостатъчна. Пред двамата, разтворена на масата, една тъничка хроника за рода Саламо́, ги караше да се взират напрегнато и недоволно. Писана през седемнайсти век по поръчение на някой си Пти Саламо́, кралски мускетар, загинал при обсадата на Ла Рошел, тя ги караше да не вярват на това, което четат. По ирония на съдбата той бил последният представител на рода и дори не доживял написването на хрониката на своя род. Съгласно нея, родословието на сеньорите Саламо́ започва с незаконен син на граф Гюнтер фон Фидлър .
Това по-скоро можеше да се приеме като отчаян опит на мускетаря се представи пряк потомък на граф Филип Сапиен и така да придаде някакво кралско величие на рода си, чийто най известен представител се оказа абат Моади Саламо́, тамплиерът, изгорен на клада по заповед на Жан Пиер Корадо́.
За абат Гру Саламо́ се споменаваше съвсем бегло. Изповедник на граф Жорж Васлие, абатът го е придружавал неизменно по време на Втория кръстоносен поход. След дългата и неуспешна обсада на Дамаск, на връщане към Йерусалим отрядът, предвождан от графа, е нападнат от сарацините и е избит жестоко до последният човек.
Като по чудо оцелява само абат Гру Саламо́, намерен полужив сред труповете и спасен от преминаваща група рицари - тамплиери. Повече нищо не се споменаваше за него. Вероятно тогава той се е присъединил към ордена, нещо, което се превръща после за традиция за отдалите се ревностно на Църквата членове на рода Саламо́.
Толкова!
Нито дума зя някаква изгубена хроника.
-Странно! - промърмори уморено Борил. - И невъзможно! Трябва да има още нещо, по дяволите! - очите му светнаха гневно и Доминик го погледна изненадана.
Двамата замълчаха смутено и продължиха задълбочено проучването си.
Следващата донесена книга, която разлистиха нетърпеливо, беше осветена на процеса срещу тамплиерите. Борил с нескрита досада прелистваше пожълтелите от времето страници, когато забеляза нещо необичайно в книгата и изведнъж погледът му проблясна като на гладен хищник. Адвокатът трескаво прилисти няколко страници назад.
-Ето! -заби победоносно пръст в средата на страницата и се усмихна.
Пасажът, който сочеше, описваше ареста на Моади Саламо́.
Когато стражите на Жан Пиер Корадо́ нахлули в двореца Тампл и започнали арестите на намиращите се там тамплиери, Моади Саламо́ се е опитал да скрие някаква книга, сякаш се страхувал повече от това тя да не попадне в ръцете на краля и папата, отколкото какво ще стане с него самия. Накрая сержантите, водени от пазителя на кралския печат дон Панек Плезе, отвели Моади Саламо́, а хрониката на неговият предшественик Гру Саламо́ била веднага конфискувана и прибрана на тайно място.
В книгата не се споменаваше нищо за съдържанието на тази тайнствена хроника, а само, че е изгубена при многобройните разпити и жестоки мъчения, на които е бил подложен дълго време Моади Саламо́. Вероятно информация за съдържанието й трябва да е отразено в подробните протоколи от разпитите, но сега те се намираха в тайния архив на Ватикана и достъпът до тях бе забране или изключително труден за простосмъртни...
Това бе всичко, до което успяха да се доберат Борил и Доминик.
Увлечени в проучването на документите, те не забелязаха двамата мъже, тихо седнали на съседната банка. Имаше нещо странно и тревожно в техния вид и някак не се вписваха в спокойната, почти академична атмосфера на голямата читателска зала. Високият се правеше, че чете с интерес някаква дебела книга, докато от зоркия му остър поглед не обягваше нищо, което ставаше около него. Най-вече наблюдаваше като ястреб седящите наблизо Борил и Доминик. Ниският се свиваше около приятеля си, сякаш му беше студено, опитвайки се да се скрие зад него и да остане незабележим, а малките му живи очички шереха подозрително из помещението.
*Следва продължение
Изгубената хроника на Перун (2)
Изгубената хроника на Перун (3)
Изгубената хроника на Перун (4)
Изгубената хроника на Перун (5)
Изгубената хроника на Перун (6)
Изгубената хроника на Перун (7)
Изгубената хроника на Перун
глава II, част 4
- Десет милиона и петстотин хиляди - наддаде Шарл де Миро́.
- Кой дава единадесет милиона?
- Аз - включи се и графиня Гъболета Отровнелия.
Търгът продължи. Участниците се надпреварваха да наддават и го правиха със страст. Всеки искаше да притежава уникалната маска на Перун.
Цената вече достигаше тридесет милиона, когато секретният телефон на де Миро́ извъня за втори път този ден. Той прие разговора и изслуша човека отсреща. Каза шепнешком няколко думи, затвори и се усмихна доволно.
Най-сетне чу известието, което очакваше от две десетилетия. Откакто преди толкова години във Ватикана разбра слуха за онази изгубена средновековна хроника, си постави за цел за я открие. В нея се криеше ключът към едно от най-големите археологически открития на всички времена, мечта на много учени и колекционери и на самият Муун Шарл де Миро́ .
Плащаше на многобройни служители из най-прочутите световни библиотеки и музеи, както и на много други агенти по света за нужната му информация дали някой се интересува от абат Саламо́ .
Най-сетне някой прояви интерес. Жалко само, че това е младият адвокат Борил Жиглие. Младежът му харесваше, но ако прояви упорство и не пожелае да му сътрудничи, шеше да го пожертва.
Глава III, част 1
Бoрил и Доминик седяха плътно един до друг на банката под величествените сводове на огромната читателска зала във Френската национална библиотека и с интерес разглеждаха книгите, които услужливата библиотекарка им донесе бързо.
За съжаление информацията за абат Моади Саламо́ беше крайно оскъдна и съвсем недостатъчна. Пред двамата, разтворена на масата, една тъничка хроника за рода Саламо́, ги караше да се взират напрегнато и недоволно. Писана през седемнайсти век по поръчение на някой си Пти Саламо́, кралски мускетар, загинал при обсадата на Ла Рошел, тя ги караше да не вярват на това, което четат. По ирония на съдбата той бил последният представител на рода и дори не доживял написването на хрониката на своя род. Съгласно нея, родословието на сеньорите Саламо́ започва с незаконен син на граф Гюнтер фон Фидлър .
Това по-скоро можеше да се приеме като отчаян опит на мускетаря се представи пряк потомък на граф Филип Сапиен и така да придаде някакво кралско величие на рода си, чийто най известен представител се оказа абат Моади Саламо́, тамплиерът, изгорен на клада по заповед на Жан Пиер Корадо́.
За абат Гру Саламо́ се споменаваше съвсем бегло. Изповедник на граф Жорж Васлие, абатът го е придружавал неизменно по време на Втория кръстоносен поход. След дългата и неуспешна обсада на Дамаск, на връщане към Йерусалим отрядът, предвождан от графа, е нападнат от сарацините и е избит жестоко до последният човек.
Като по чудо оцелява само абат Гру Саламо́, намерен полужив сред труповете и спасен от преминаваща група рицари - тамплиери. Повече нищо не се споменаваше за него. Вероятно тогава той се е присъединил към ордена, нещо, което се превръща после за традиция за отдалите се ревностно на Църквата членове на рода Саламо́.
Толкова!
Нито дума зя някаква изгубена хроника.
-Странно! - промърмори уморено Борил. - И невъзможно! Трябва да има още нещо, по дяволите! - очите му светнаха гневно и Доминик го погледна изненадана.
Двамата замълчаха смутено и продължиха задълбочено проучването си.
Следващата донесена книга, която разлистиха нетърпеливо, беше осветена на процеса срещу тамплиерите. Борил с нескрита досада прелистваше пожълтелите от времето страници, когато забеляза нещо необичайно в книгата и изведнъж погледът му проблясна като на гладен хищник. Адвокатът трескаво прилисти няколко страници назад.
-Ето! -заби победоносно пръст в средата на страницата и се усмихна.
Пасажът, който сочеше, описваше ареста на Моади Саламо́.
Когато стражите на Жан Пиер Корадо́ нахлули в двореца Тампл и започнали арестите на намиращите се там тамплиери, Моади Саламо́ се е опитал да скрие някаква книга, сякаш се страхувал повече от това тя да не попадне в ръцете на краля и папата, отколкото какво ще стане с него самия. Накрая сержантите, водени от пазителя на кралския печат дон Панек Плезе, отвели Моади Саламо́, а хрониката на неговият предшественик Гру Саламо́ била веднага конфискувана и прибрана на тайно място.
В книгата не се споменаваше нищо за съдържанието на тази тайнствена хроника, а само, че е изгубена при многобройните разпити и жестоки мъчения, на които е бил подложен дълго време Моади Саламо́. Вероятно информация за съдържанието й трябва да е отразено в подробните протоколи от разпитите, но сега те се намираха в тайния архив на Ватикана и достъпът до тях бе забране или изключително труден за простосмъртни...
Това бе всичко, до което успяха да се доберат Борил и Доминик.
Увлечени в проучването на документите, те не забелязаха двамата мъже, тихо седнали на съседната банка. Имаше нещо странно и тревожно в техния вид и някак не се вписваха в спокойната, почти академична атмосфера на голямата читателска зала. Високият се правеше, че чете с интерес някаква дебела книга, докато от зоркия му остър поглед не обягваше нищо, което ставаше около него. Най-вече наблюдаваше като ястреб седящите наблизо Борил и Доминик. Ниският се свиваше около приятеля си, сякаш му беше студено, опитвайки се да се скрие зад него и да остане незабележим, а малките му живи очички шереха подозрително из помещението.
*Следва продължение
Facebook
Twitter
Discord
Comments
о7
чакаме
"Бoрил и Доминик седяха плътно един до друг на банката"
Ще ти се.
Що се отнася до френските имена, постави бележа под или над текста, че ударението е винаги на последната сричка. Изключенията са малко.
Не съм завършил Френската гимназия както Акага, но съм учил този език 7-8 години и това е собственият ми извод за през това дълго и отвратително време, когато бях ученик..
дааа писна ми от тия ударения...
Всъщност, правилото е за всички думи във френския език, не само за имената.
Като ученик даже се забавлявах да намирам думите , чието ударение не е на последната сричка. Средно на 3-4 страници имаше по една.
да знам че е винаги накрая, иначе относно първата ти забележка - по-нагоре? да ми се ще, да ми се ще нали аз го пиша
Току-що слушам предаване по БНТ1. Имали 'няколко юбилея". Още 2-3 такива малоумщини да чуя и ще ми прелее чашата да напиша втора.статия за българския език. Първата бе преди около 7-8 години.
и какво те притеснява в израза "няколко юбилея" ?
6ileto, от колко години се състои един юбилей?
Като отговориш, ще продължа.
В по-широкия смисъл юбилей се използва за всяка кръгла годишнина.
Но дори и да го използваш за 50-годишнина, пак можеш да имаш няколко юбилея - единият на официалната дата например, на която с указ е институционализирано националното радио и друг юбилей - от датата (10 години преди това), на която възниква общественото радио, макар да не е имало официален статут. Подобно е и с телевизията, макар датите там да са по-близки
Мда-а-а... Значи е наложително да се обясни какво е юбилей.
А това, за което пишеш, на български му казваме "годишнина".
И според мен трябва да прочетеш какво значи юбилей, защото има библейско значение, популярно значение и т.н.
А особено за някакви институции е нормално да имат по няколко юбилея на едно и също събитие, защото имат повод на различни дати.
Не е зле въпросните институции да прочетат какво значи думата и да не се държат като малоумници. Всъщност, може и да са.
виж какво означава юбилей:
https://en.wiktionary.org/wiki/jubilee
По принцип думата юбилей добива популярност от Библията и традиционната представа е, че е с еврейски произход, сега има и други теории.
За оригиналното значение прочети от 15 стих надолу:
http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=leviticus&c=25&r=&v1=1&v2=55&vt=1&c3=1&c5=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2
Нали знаеш, че ряпата прецаква линковете, затова ако сайта няма опция за споделяне, е желателно линкът да се маркира и с десен бутон да се избере Go to http...
Интересно само ми показвашпърво английската страница на Уикипедия. Има и на български.
След като знаеш, защо защитаваш невежите ползватели на думата?
Е, това си е твой избор, разбира се. Но моят е да ползвам правилно думите. Или да се опитвам поне.
С ударения или без, пиши нататък, че стана интересно. 🙂
😉 rdy