Join the new world

Здравейте читатели. Аз започвам своята статия с тежка и скръбна вест... пропуснах празнуването на своя древен 12-ти юбилей в репилника. За жалост на всички ме налегна мързел, страшен и тежък като вагон с лешници. Бях затиснат от него в тотална лен и даже не погледнах кой ден беше датата - на 23 януари.

И сега започвам да сменям посоката към по-добрите новини. Подобно на проблема с моя мързел, музата на един пубер му избяга както Жаси бяга от мухата00 и той с два реда сълзи се притече към мен и ме помоли да забия последния гвоздей на неговата трилогия от пет части (четири написа он, а аз петата сега). Та днес е великия ден, в който планираната от миналата година статия, излиза наяве пред всички, за да я зяпат и да цъкат удивени с език.

---

Пълните текстове на поредицата може да зърнете в тия линкове. После съм сложил едно резюме на сюжета, че да зацепите бързо към финала.

Опитът на Анчо да продаде Му(х)амед22 част 1

Опитът на Анчо да продаде Му(х)амед22 част 2

Опитът на Анчо да продаде Му(х)амед22 част 3

Опитът на Анчо да продаде Му(х)амед22 част 4

Опитът на Анчо да продаде Му(х)амед22 част 5

Бълхалина внушил на Анчо да пробута мухътъ на Периня срещу финансов стимул. Алъш-вериш. На следващия ден Санчо дири неуспешно изперкалия у щаба на БНФ, където Щурдела го изпъди. Отвънка донФалитко каца с летящата бракма и изповядва пред аНЧО, че Алиска-лиска го дири из министерствата. Същата, която Анчо замете като прах под килим в гъстата гора, да бере гъби като неплатена стажантка на една особена зелена катерица. Хммм, познаваме ли тази персона? Де да знам, аз съм само зелена катерица в гъста гора, не клюкарка на пазара.

Нападжията прави курс (на аванта по думите на анчо, егати ненаучната фантастика) до леговището на главния герой. Там! Го причаква именно мухъл11. Докато нелетящата твар зареждаше терабайт проклятия в главния си мозъчен имплант (99% мозъчна инвалидност, горкия) Анчо се скри в тях, заключи вратата, сложи резето, затвори катинара, спусна решетките и бутна гардероба върху вратата. Джонката чува лавината простотии на мухата и го изпраща в сибир... момент... поправка, в КФЦ го пратил. Язък! Какъв пропуск.

Та конь-джонка звъни на вратата и прекъсва усамотеното зяпане на особени клипчета на пубера. Казва му, че знае за перката - бил станал монах будист, ама всъщност бил в щаба на БДП. През това време мухъла поръча кофа пържен лук в КФЦ и реши да я сподели с мен, ама това е твърдо против диетата ми от протеин с лешници. Мухата можеше да дояде кофата си със секси яка дашна сервитьорка, но избра да се натъпче сам.

Тогава Алиса отива при мухъла11 (дето дори не я позна). Тя разкрива плана за продажбата му и иска в замяна да ѝ предаде местоположението на Анчу. Йоро, Аз, забелязах че Алиска липсва и започнах стратегическо издирване - а именно, намирането и разпитването на мухъла. След успешното извличане на информация се засилих по петите на Алиса, която напредваше мощно към геолокацията на неподозиращия Анчо.

---

Леко почукване прозвуча на вратата на Анчо. Русите коси на бурния младеж сияеха в светлината на залязващото слънце, докато крачеше уверено. Той отвори широко своята врата. На прага пред него стоеше Алиска с леко наведена глава. Тя вдигна своето бяло и нежно лице, влажен и горещ поглед се впи в очите му. Лицето ѝ бе озарено от широка усмивка. Покварни и безчестни мисли наводниха съзнанието на младежа. Алиса се хвърли със радостен скок, усмихна се лукаво и страстно впи устни в устните на избранника си. Анчо я сграбчи със силните си ръце за...

— Ъх, ах, НЕ! — извика мухъла11. Тогава той се събуди от своя сън — Какъв ужасен кошмар! Ами ако е видение? Не мога да позволя това да се случи. Не мога за оставя Алиса да бъде с Анчо. Тя ще го направи семеен и тогава с кой ще играя Йо-Ги-Ю??? Трябва да ги спра именно заради това!

С тези думи и оригване на застояло папси, малкия хомо бандит (както той смело се самоопредели пред дузина свидетели) събра сили и хукна да пъпли към дома на Анчо. Слънцето точно залязваше, ама тая гад има навици на спане по-извратени от идеала му за жена.

---

През това време... Анчо тъкмо се надъхваше как бил омаял катцето и неговият „дух“ се надигаше, когато внезапно чу силен удар по вратата. Рошавата му коса подскачаше в паническия бяг на изплашения главен герой. Той леко и с треперещи ръце открехна вратата. Видя женска фигура и сърцето му се отпусна, отвори още вратата и сърцето му се вкамени.

— Здрастиии — каза Алиса с бесни очи и фалшива широка усмивка — реших да те изненадам и опитах да разбия вратата с ритник. Не мислиш ли, че би било запомняща се среща след толкова време раздяла...

Анчо впери поглед с ококорени очи във вратата. Токчето на едната обувка на Алиса беше здраво забито във вратата. Мъжеството му посърна, когато си спомни за военното обучение, което тя получи при Джаси много отдавна. Какви ли невиждани изтезания с токчета го очакваха?

— А-аз, ами, ама, ама, ама, ама... — започна да реди думата Анчо, неосъзнавайки как в последните мигове на живота си, щеше да замине просто като една немуха.

— А? Ама ти защо си толкова блед? Извинявай, сигурно родителите ти ще те напляскат, като видят дупката във вратата — каза тя, вирна глава и силен гърлен смях измести тишината на здрача.

Анчо я гледаше, или поне се опитваше да я гледа в шок с кръстонани очи - вече не знаеше какво се случва. В този момент не само тишината на здрача, но и свежият въздух беше изместен.

— Аууу, каква е тази адска воня? Ти нали си се изкъпал, че ми трябваш чист. — рече Алиса с ръка на носа.

— Ах, ужасна смрад като от контейнер! — рече героя, който се свести от миризмата, все едно беше вдъхнал амоняк.

В сенките се появи странна пъплеща фигура. Алиса с писък вдигна обутия си крак с острото токче и беше готова да се отбранява.

---

Аз се бях втурнал по следите на Алиса, подготвен с чифт големи лешници. Но по пътя срещнах Йоханнес-конь-цнацов.

— Трябва бързо да се придвижа, давай да те яхна здраво. — казах на жиуотното.

— Аз да не ходя с прашки като перката! Първо трябва да се целунем. — каза оня на другото жиуотно.

— Ко? За транпорт ми трябваш, че тия лешници тежът и се бавя. Дъх не ми остана.

— Ааа... Не! Аз не правя такива неща. Имам си специалния стил на езда. — отвърна коньо.

— Добре, бре! Ама преди да отпраша към своята съдба, разкрий ми тайната... Конь боб ЯДЕ ли? — рекох аз и втренчих поглед в самата душа на звяра.

— Никога няма разбуля мистерията — извлили джонката.

Докато аз все по-бурно се опитвах да накарам коня да издаде тайната и да разбера една от малкото останали загадки в моята вековна мъдрост (12 годишен акаунт бре, еййй), изобщо не осъзнавах как се бях разсеял от един много по-важен сблъсък само на няколко пресечки от тук.

---

— Този път ще се дуелираме в царството на сенките! — рече мухата и зловонния му дъх на лук и пепси свалиха на земята Алиса.

— Какво направи, мудак страшен! Мацето припадна! — скара му се Анчо.

— Хехехе, сигурно е от чара ми на хлебар. А сега ще се дуелираме! Ако спечелиш, ще те оставя да ме продадеш на Периня. Но ако спечеля... Хахахаха! — изсмя се вечния злодей, както се изсмя в деня, когато не върна рестото на добрия самарянин и легенда двайска Крумз.

— Е, не. Първо, вече се дуелирахме в царството на сенките за Алиса в миналото. — започна смело да му сипва Анчо.

— Ама, ама, ама, ама, ако спечеля ти ще ми продадеш Алис-... — опита се да продължи мухата.

— ТИ НЯМА ДА МЕ ПРЕКЪСВАШ! ХОМО БАНДИТ ТАКЪВ! — извика яростно анчо и извади меча Фростмоурн. Тъмни сенки се появиха под очите му, зловещи гласове започнаха да шепнат. Той вдигна меча над изгърбения от месене нелетящ селяк. Студен син пламък тлееше в очите на героя, той погледна за последно жалкото създнание и замахна.

---

— Мхм, мхм. Я тогава ми кажи... леща ядеш ли? — аз се опитвах косвено да получа отговор от джонката.

— Не знам, аз по цял ден паса. — продължи да пази тайната конь.

„Нещо ме баламосва. Видях го в бара, докато бълхалина се фукаше, че щял да вземе пари от продажбата на бандита. Че той трябва да им плаща, за да го вземат онзи... временно при това.“ - си помислих аз. Точно в този момент се сетих как ще получа точния отговор, как с едно изречение цнацов ще е принуден да ми разкрие ВСИЧКО. Поех дъх, погледнах го в конските очи, леко скрити зад гривата му, отворих уста, думите се търкулнаха по езика ми и

— Ааааа!!! — изплаши се кончето и рипна за бяга през полето.

— Чакай бре! Ех! Все така става. — извиках аз и погледнах към посоката на тътена — Чааакай малко. Това не е ли посоката към... Аааа! Съвсем се разсеях, все едно ме е налегнал мързел преди писане на статия, която отлагах за повече от месец. — казах си аз, грабнах си лешниците с хвръкнах тичешком по улиците.

Видях как се появи сияние от небето и лъч спусна нещо към дома на Анчо. Затичах се с всички сили, лапите ми горяха от напрежение.

---

Докато аз почти завърших успешно своята полемика с Джонката, битката почти завърши неуспешно за Санчо. Ето какво се случи.

— Предай поздрави на баща ми, Краля — рече обсебения пубер, докато острието на пагубния меч летеше към крилатия мудак.

Ярка свеслина обгърна мухата и меча на Анчо отскочи със страшен тътен.

— Но какво е това? — съвзе се за момент Анчо и видя обръч от светлина около мухата.

— Хахаха. Нима забрави? Аз не съм прост фермер. Почниш ли, че бях поп на манастир за девици. Знаеш, че съм ЦЕЛОМЪДРЕН! — гордо извика мухата — Аз съм Паладин, наследник на Утър, носител на святото! Аз ще прочистя недрата на тази земя и недрата на Алиса от твоята поквара. Светлината, която виждаш е моят Божествен щит!

— Жалък си, след по-малко от минута твоето заклинание ще изчезне и ще разбереш мощта на Краля Лич! — с омраза отвърна студеното тяло на Анчо.

— Това време е достатъчно, за да го призова — каза мухчо, падна на колене и затвори очи.

Въздуха около него засия. Ангелски хор запя. Лъч светлина се спусна от небето, а с него се спусна и свещен меч в ръцете на мухата.



— Това, Анчо, е Ashbringer - меча, който ще те освободи от проклятието на твоя меч. — смирено каза мухата и когато отвори очи, топла светлина бликна от погледа му.

— Ще видим това... — каза Анчо и се приготви да замахне отново с меча, но този път с всички сили.

Тогава аз се зададох зад ъгъла и почти се спънах в лешниците си, от това, което видях. Двата меча се удариха един в друг със страшна мощ, удърната вълна събори керемиди. Те продължиха да замахват все по-бързо и бързо. Накрая Анчо залитна назад и падна. Мухата триумфално застана над него и вдигна меча си над сърцето на врага.

— И така Анчо, приключи твоето тиранично властване над еБългария! — събра сили мухата за решителния удар.

— Чакай! Трябва да стана прези още веднъж, за да приключа своя таен план. Ъ-ъ-ъ, ще ти купя хляба над пазарни цени — рече Анчо в отчаян опит да се спаси.

— А? Ама ама ама ама ама обещаваш ли? — изненадано отвърна мухата. Той беше погълнат от мисли за хляб, забравил за своето положение в този момент и напълно свалил гарда.

Точно това ми трябваше. Той изобщо не чу свистенето на двата грамадни лешника, които аз хвърлих с разтърсващ замах. Първия лешник се разби в главата му и хиляди парчета заваляха около мухъл-пухъл. Силата на меча го спаси, но от удъра той го изпусна на земята. Тогава го застигна и втория лешник, който го отнесе. Мухчо се заби в касата на вратата и без дори стон се свлече до Алиса, която точно започна да се свестява, благодарение на шума от разбития лешник.

— Ааах, къде съм? Анчо? Какво се случи, къде е немухата? Йоро, ти също ли си тук? — каза Алиса и опита да стане, но отровния дъх на злия Пухчо все още отнемаше силите ѝ.

— Спокойно Алиса, Йоро ще те прибере в гората да си починеш — каза Анчо и помисли, как Катцето ще го дращи, защото вече не ѝ е писал цял час.

— Какво? Отново ли? Вече започна да ми омръзва — рече Алиса и направи страшна гримаса.

— Ах, като си починеш, ще си по-добра. Нали? Нали?... — пубера се опита да игнорира чувството на ужас.

— Хоп, готово. Сложих я на гърба си. Няма нужда да ми помагаш Анчо. Тя е по-лека и от грамаден лешник. — рекох на Анчо за последно и бързо със синти стъпки тръгнах към гората. Алиса само въздъхна отегчено и отново заспа.

---

Анчо се огледа. От Алиска остана само забитата обувка във вратата. Под нея стенеше разгромения бандит.

— А сега какво да правя с него? — изморено попита Анчо и се прозя — Вече е толкова късно.

Тогава той видя силуета на кон от другата страна на тъмната улица. „Щирлиц“ — помисли си Анчо. Ъъъ... Всъщност, „Цнацов“ — помисли си Анчо. Но в същия момент видя, че коня си стяга прашките.

— Яяя! Перина! Хей! Перин! — развика се Анчо.

— Ъ? Кво? — рече почетния ни президент и с копитцата си доближи младежа.

— Искаш ли най-най-най-най-накрая ДА ТИ ПРОДАМ МУХАМЕД22 ??? — с разтуптяно сърце рече Анчо.

— Ми не. — рече мъждрамуняка, направи малоумна физиономия и с криви конски стъпки избяга в тъмнината.

След минута с отворена уста и изцъклени очи, Анчо се съвзе.

— Оф, ще избутам мудака настрани, че да затворя вратата и ще спя. — речено и сторено.

---

Зората тъкмо пукна. От един зелев храст се подаде една радио уредба и тихо отиде до мухата.

— Мммм. Чудесно! От кога искам този бандитко. — рече доволно радиото и завлече тихично безпомощната муха в храсталаците.

---

И тази статия беше насрочена за вчера. Ама я писах 99999999 часа. Нищо, поне днес Мухчо-Пухчо има двоен празник. И да стои далеч тоя бандит от лешниците ми!!!

Поздрави,