Join the new world

В дни на удоволствие пилях времето, в разхищение давах това, което ми беше дадено назаем. С горделива осанка ходех сред останалите, очите ми не виждаха хора, те виждаха само плът и ресурс. Сърцето ми бе закоравяло и към най-близките си с омраза отнасях се. В завист бях потънал, а със слава, сила и власт облечен ходех. А не това бе моят замисъл. Сега след дни и години прекарани в забвение и далеч от охолните и защитени стени на своят свят за грехове както мои, така и чужди скитам се. С мисли благородни някога бях качил се на върха, но късно осъзнах, че върха, на който гордо аз стоях беше дъното на ада. Изхвърлен и опозорен от Бог и дявол озовах се в плен на жалките си страсти, на греховни намерения и девиантни поведения. Като светъл лъч явих се на света и за свобода и радост му говорех, а душата си изгубих в необятните води на всецялата ми власт, харизана от надеждите на всички. И когато ги предадох бях низвергнат и осъден. Сега далеч съм от всичко що ми е познато и приятно. Никой не ще да иска ме обратно под покрова на лекото иго. И стоя сега развързан в свободните и ширни самотни поляни аз поробен и в затвор сам душевен съградил. Ако имах огледало, в което да се видя бих се заплюл и проклел за предателството си срещу всички, които в мен надежда виждаха и срещу себе си потеглих и убих това, което ме правеше човек. Сега след дълго заточение в земи далечни осъзнах какво загубих когато спечелих и какво спечелих когато загубих. На върха бях и без нищо останах. Без нищо останах, но станах човек. И сега изпълнен с надежда и самопорицание пристъпвам отново към родното място, което разруших. И моля се да ме приемат за да изкупя греховете си много към тях и да докажа, че да нямаш нищо значи, че имаш всичко.

Да се завърнеш е блаженство…