Join the new world

В северната част на Цариград, по северното крайбрежие се намираше военното поделение на столичната гвардия.

В него временно се намираше щаба на армията, както и върховният комитет на разузнаването.

Готовата за бой войска все още не беше потеглила за Южният континент. Това се дължи на две причини.

Първата причина е, че мобилизацията все още не е приключила и щабът очаква пълната бройка на войската.

Втората причина е липсата на подготвени кадри, които да запълнят важни постове в армията и разузнаването.

Процесът за набиране на подготвени кадри за тази работа трябваше да приключи най-късно до два дни, а самата мобилизация до три дни.

***

Над оградата заобикаляща гвардейската база се извисяваше висока кула, в която се намираше щаба на армията и върховният комитет на разузнаването.

В големият кабинет на последният етаж на кулата служеше за сборно място на щаба и разузнаването.

В него се намираха имперският министър по сигурността Максимилиан Тракски, главнокомандващият имперските войски маршал Георги Леонски, няколко други висши офицери от армията и разузнаването и главният секретар на Имперска Сигурност генерал-секретар Абриам Магариад.

На пода се простираше голяма карта. По нея имаше означения на подходящи позиции за съставяне на отбрана, важни пътища, градове и други важни от военна гледна точка неща.



Присъстващите обхождаха картата от край до край, посочвайки различни места и точки и обсъждаха планът за отбрана и контраатака.

На вратата се почука.

Оттам се подаде млад офицер в изпъната и красива парадна униформа.

,,Господа, както наредихте – офицер-инспектор Калоян Серски е тук и очаква поканата Ви.”

Министър Тракски подаде знак с ръка на младият офицер.

Това значеше да покани очакваният гост.

В големият кабинет в униформа на висш офицер от ОПВВН влезе и Калоян Серски.

Насъбралите се висши военни го поздравиха.

Калоян също ги поздрави.

Министър Тракски покани Магариад, Леонски и Серски да огледат картата и да обсъдят плана за действие.

Известно време офицерите оглеждаха картата и обсъждаха различни варианти, но все още нямаше решение.

Имперска Сигурност беше проучила всичко на Синайския фронт и беше ясно, че торките събират армия, с която да нанесат съкрушителен удар и с една стъпка да завземат цял Синай, с което разделят Хелекодея на две.

Въпреки добрата работа на разузнаването все още не бе известно дали торките няма да ударят и от север, където биха могли да застрашат самата столица.

Гледайки картата под краката си, Калоян осъзна, че най-добре войната би могла да се координира от остров Кипър.

,,Господа генерали, маршали и господин министър” – започна офицер Серски, изпъчвайки гърди напред - ,,Аз предлагам щабът на армията да се разположи на остров Кипър, откъдето ще можем лесно и безопасно да наблюдаваме както Синайският фронт, така и евентуален втори фронт в Мала Азия.”

Офицерите се замислиха.

Министър Тракски добави - ,,Офицер Серски”.

,,Имате добра идея. Възнамерявам да Ви послушам, но имам заръка към Вас!”-продължи министъра подръпвайки се по брадата.

,,Ще бъдете изпратен на остров Кипър заедно с екип от експерти в разузнаването. Вашата задача ще бъде да разберете дали торките се готвят да отворят втори фронт в Мала Азия.”

След известно обсъждане на планът и действията, които трябваше да се предприемат офицерите решиха.

Офицер Серски ще ръководи операция по шпионирането на торките и тяхната активност в Мала Азия, докато щабът ще се занимава с военните действия в Синай.

На вратата се почука.

,,Влез!” – повели Максимилиан.

Вратата се отвори.

Оттам влезе същия този млад офицер в парадна униформа и носеше писмо в ръка.

,,Какво е?” – попита Тракски.

-,,Война господин министър!” – отвърна младият офицер.

Беше време.

Войната бе обявена.

Следва продължение…