Join the new world

Дойде краят на месец Юли.

От голямата червена къща в средната част на пътя се чуваше глъчка от насъбрало се множество.

В двора, под големият зелен бор бяха събрани три маси, около два метра дълги всяка и множество столове наредени около тях. Масите бяха покрити със всякакви съдове пълни до горе с храна.

На няколко стола, стоящи един срещу друг стояха няколко души, дошли на гости в домът на Кумакови за рождения ден на Лазар.

Лазар и останалите, от които впрочем се чуваше и глъчката бяха в другата част на големият двор където младежите мериха силите и издръжливостта си на един тънък, но дълъг метален лост скачен и заварен към два дебели метални пръта, служещи за рамки на малката портичка водеща към частта с животните и останалият добитък на семейството.

Там се бяха събрали старите приятели на рожденикът от училищните години, както и някои нови, с които се бе запознал наскоро. Сред тях бяха тримата най-добри Лазарови приятели – Николай, Дариус и Константин, както и приятелката му Рая.

Момчетата скачаха и се захващаха по тънкият лост, по който се набираха. Останалите гости стояха леко встрани заети със свои работи и разговори.

Малко преди тренировката да приключи Вера се появи и повика внука си и приятелите му.

Когато младежите се изнесоха в другия двор там видяха непознат възрастен мъж със зелен тюрбан на главата си.
Това беше Тахран Мейн, който тъкмо беше дошъл в домът на Кумакови за да уважи поканата на старата си познайница Вера.

Ариниеца поздрави всички и се обърна към Лазар.

-,,Ей Ласарчо, много си пораснал!” Каза Тахран, сякаш бе част от семейството. Това се дължеше на дългогодишното му приятелство с Кумакови. Той познаваше Лазар откакто се беше родил и не го считаше за чужд нему човек.

Лазар нямаше изчистен спомен от старият ариниец, но беше чувал за него и го поздрави като свой.

Всички седнаха.

Скоро пространството под големия бор в средата на дворът се изпълни с хора.

Скоро пържолите, салатите и плодовете по масите бяха свършили, а ракията беше свалена до половината.

Лицето на Лазар беше придобило цвета на домат от горещият алкохол, а погледа му трескаво се мяташе от място на място.

Той стана и запалвайки цигара се отправи към външната тоалетна зад малката странична постройка, която Кумакови използваха като склад.

След него стана Жаклина, която беше обща приятелка на Лазар и повечето от присъстващите и тръгна в същата посока, в която Лазар беше отишъл.

Никой не обърна особено внимание освен Лазаровата приятелка, която започна да пита стоящите по-близо до нея какво се случва, но никой не взе на сериозно притеснението на Рая и отговориха, че момичето е отишло да си чака реда за тоалетната.

Рая не се сдържа и отиде да провери какво се случваше.

Минавайки покрай малката сграда, леко вляво се явяваше малката постройка, в която беше тоалетната. Отвън нямаше никого. Отвътре се чуваха някакви звуци, а след като Рая се приближи леко се чу пияния глас на Лазар.

-,,Айде бе, какво правиш тук?”.

Рая разбра, че двамата са заедно вътре, но не събра смелост да отвори врата и се върна назад. Тя мина покрай масите и сдържайки плача си мина бързо през насъбралите се празнуващи и напусна домът на Кумакови без да каже нищо.

В това време вратата на тоалетната се отвори и оттам се подаде задъханата Жаклина, която изглеждаше сякаш някой я бе изритал. След нея излезе Лазар, който след консумирането на толкова алкохол не обръщаше внимание на това как се отнася с другите и се развика -,,Хайде махай се! Нахални хора! Човек не може да си свърши работата на спокойствие! Уличница такава, да се махаш!”

Това което се бе случило беше, че Жаклина тайно харесваше Лазар от известно време и чакаше годен момент, в който да го прелъсти и рождения му ден и голямото количество изпит алкохол й се сториха добри предпоставки да изпълни замисъла си.

Лазар изгони нахалната Жаклина от домът си и отново се върна при другите на масата.

Всички го гледаха с любопитство, а Константин, който от своя страна харесваше Жаклина се нахвърли с въпроси към Лазар, на което рожденикът отговори кратко и ясно -,,Аз съм в тоалетната,а тази влезе при мен! Какво да я правя такава!?”.

Константин се изпълни с ревност и необясним гняв.

Положението се изостри и беше ясно, че ако двамата бъдат оставени заедно ще стане нещо лошо.

Тогава двама от Лазаровите приятели изведоха Константин навън за да се разходят.

Чак сега Лазар забеляза, че Рая я нямаше.

Николай му каза, че си е тръгнала преди той да се върне.

Лазар реши да я потърси, но събеседниците му го разубедиха, казвайки му, че явно са я извикали вкъщи или ще се върне.

***

Бяха минали няколко часа прекарани в хапване, пийване и веселене. Лазар беше забравил за случката в тоалетната, както и забрави, че приятелката му си беше тръгнала.

След малко пред външната врата на двора мина човек със синьо елече и сив каскет. Това беше вестникар раздаващ следобедните издания.

Мирослава, доведената майка на Лазар видя оставеният вестник и го взе.

След като прочете първата страница лицето й се измени.

На първата страница на вестникът пишеше:

Обявена е частична мобилизация!

Война с Торкисткият султанат всеки момент!

Следва продължение…