Join the new world

Далеч от събитията в синайската пустиня, отвъд средиземно море всичко беше спокойно.

Столичните улици бяха изпълнени с народ както обикновено и всеки гледаше своята си работа. Животът продължаваше по нормално му.

Новините за торкистката атака в Синай не бяха достигнали европейска Мереления и никой не предполагаше какво се случваше отвъд голямото море.

Цариградският център беше пълен с хора. Градският базар беше отворен както винаги и имаше всякакви търговци. Някои от тях бяха от земите на Тракия, други бяха дошли малко по-от север – Златница (региони в състава на Болгрия), а имаше и такива, които бяха пропътували цяла Европа за да дойдат в имперската столица чак от Хебрика на Пиринейския полуостров.
Интерес пораждаха обаче историите на аринийските търговци. Тяхната страна бе далеч на изток, разположена между далечните Индии и Торкиският султанат.

Един от аринийските търговци беше познато лице по цариградските площади и особено на цариградският базар, където всяко лято в последните тридесет години той отваряше своят щанд с всякакви дарове от далечната Ариния. Тахран Мейн беше възрастен ариниец на около шестдесет години, с винаги леко скъсена бяла брада и къса сива коса. Набръчканото му черно лице и присвитите му старчески очи разказваха историята на човек живял в ужасите на изтокът във времената на ,,отвоюването”.

Отвоюването беше израз, с който светът отразяваше арийниското въстание против окупационните сили на Сдружението преди повече от три десетилетия.
Тахран Мейн бе научил официалният език на Мереления – езикът на болгрите и поназнайваше още няколко езика, сред които и този на адрославите, хелекодеите и хебриките. Това той съумя да направи за всичките дълги години прекарани по имперските тържища и площади.
Беше успял и да се запознае с доста от местните цариградчани, сред които и някои, с които стана добър приятел. В това число влизаше и Вера Кумакова, която Тахран забеляза да крачи някъде в далечината. Той имаше свойството да запомня хората по всеки техен външен белег и нямаше как да обърка старата Вера с нейната къса сива коса, големи кръгли очила и невинна старческа походка. Вера беше ниска жена, на около седемдесет години, нейна силна страна беше да преценява хората и това и послужи много в годините прекарани в столичната администрация и човек с голямо сърце. Тя вървеше по големият площад където по правило всяко лято служеше за сборище на търговци. Вера държеше в дясната си ръка свита тъмно червена чанта и оглеждайки се долови щанда на Тахран и неговият голям зелен тюрбан, който нямаше как да се сбърка.

Тахран също я бе забелязал и лицето му се набръчка от голяма усмивка, която се простираше от едното ухо до другото. Усмивката сама се появи при вида на неговата стара познайница. Въпреки, че бе доста по-млад от нея лицето му беше с пъти по-набръчкано от нейното.

След малко Вера стигна щандът на ариниеца.

,,Вере, сдравей! Гаг си ти?” – радостно попита Тахран, който често в речта си на болгарски заместваше ,,З” със ,,С” и поради речта на собствения си език изговаряше ,,к” като ,,г”.

Вера му се усмихна леко, някак си хитро и отвърна - ,,Ей Тахран, още не се научи да казваш ,,з” ”.

Тахран поклати одобрително глава, с лице все още набръчкано от широката усмивка.

,,Но все паг ме расбираш” – шеговито добави ариниеца.

Старите познати стиснаха ръце и продължиха с разговора.

-,,Е, как беше пътуването?” попита Вера.

Тахран се наведе леко и извади изпод първият рафт на щандът бляскав сребрист предмет с формата на биволска глава.

-,,Блясгаво гато тоси бивол.” Засмяно отвърна Тахран.

Беше негов навик да се заиграва с думи и да се шегува със събеседниците си.

-,,Какво толкова ти блестеше по пътя?” засмяно отвърна старицата.

-,,Новини и войсги”. Отвърна Тахран.

Вера сякаш се стъписа при този отговор, но бързо се съвзе и пое отново - ,,Ти да не си сънувал нещо, а?” , шеговито добави тя.

Тахран се засмя.

-,, Ислисат едни вестнитси” започна ариниеца, съскайки при изговора на ,,Ц”. ,,Пише, че торгите нещо се расдвижили” продължи Тахран жестикулирайки с ръце сякаш да покаже нагледно това, за което разказваше.

,,Гледам ас гато минавах с влага прес страната на торгите едни войнитси и се убедих, че писаното във вестнигът е вярно” – завърши той, тупвайки набръчканите си и груби черни ръце на щанда.

Вера повдигна леко ръка и леко помаха, което беше знак, който казваше - ,,Хайде не ми говори за такива работи” и продължи с въпросите.

-,,Този бивол ли ще ми продаваш бе момче?” – с типичното си чувство на хумор Вера попита аринийския търговец.

-,,Еи бабо, все си тагава фогузирана! Снаеш си…” – засмя се Тахран.

Двамата стари познайници говореха още дълго на щанда.

Нямаше никой на опашка при Тахран.

Вера не реши да купи сребристата и бляскава биволска глава. Тя взе стъклени изписани чинии за рождения ден на внука си, който беше след няколко дни и се приготви за тръгване.

Тахран отново заговори, посочвайки някъде назад.

-,,Гледай, туй вашету офитсери много бърсат са негъде!”.

Вера погледна да види.

Някъде от другия край на площадът бързо минаваха група военни офицери.

-,,Чудо голямо.” Каза Вера - ,,Ако искаш мини след три дни да те почерпим нещо за рождения ден на внука.”

Тахран се усмихна и одобрително поклати глава.

Двамата познати се разделиха.

***

По това време в сградата на имперският съвет влязоха група офицери от ,,ИС” (Имперска Сигурност).

Стъпките им бяха тежки, шумни и набити по армейски.

Офицерите обиколиха половината сграда и обходиха коридорите й, за да стигнат кабинета на Максимилиан Тракски – Имперския министър по сигурността.

Групата се спря пред голяма врата на третия етаж в имперският съвет. От групата пристъпи напред офицер на средна възраст, леко набръчкан и идеално обръснат. Офицера почука на вратата и зачака отговор.

-,,Влез” – чу се груб глас отвътре.

В кабинета влязоха седмината офицери от ,,ИС”.

Министър Тракски се изправи и поздрави.

Офицерите козируваха

Офицера най-отпред свали фуражката си и се откри голата му набръчкана глава. Това беше Генерал-секретар от висшият отдел на Имперска Сигурност – Абриам Магариад.

Той постави плик в единия край на бюрото пред себе си и декларативно рече: ,,Границата при Синай е била премината от изток и територия от 55 километра дълбочина е била заета от противника.”

Имперският министър Тарски повдигна вежди при лошите вести и взе пликът. Когато го отвори той установи, че това е доклад на разузнавателният отдел на ИС.

След известно време на размисли, не повече от десет минути, през които министъра гледаше замислено през големият си прозорец, се обърна и издаде заповед за прекарване на армейските части в синайския регион в бойна готовност и разполагането им по най-важните и сигурни позиции на полуострова.

,,Междувременно ще свикам извънреден съвет на имперските министри и ще обмислил възможността за частична мобилизация.”

Изричайки тези думи, министър Тракски отново потъна в мисли и отпрати офицерите от кабинета си.

Следва продължение…