Join the new world

неделя, 12 декември 2010 г.

Градината на сърцето

Ванеса израстнала в малко селце в южна Италия. Колкото повече време минавало, толкова по-красива ставала. Имала изразително зелени очи и зашеметяваща усмивка. Прекарвала целия ден в градината си, на която би завидяла дори самата Семирамида. Много мъже мечтаели за нея, а цветята били единственото нещо от което тя се интересувала. По нея бил хлътнал и младият Роберто. Той бил висок, красив мъж с изразени скули и тъмно кафеви очи. Когато той разкрил чувствата си към нея, тя му обяснила, че не била заинтересувана от него. Казала му, че не била готова за връзка и се върнала към прекрасната си градина. Тогава съкрушения Роберто отишъл при селската чудачка. За старицата се говорили странни слухове, че се занимавала с магия и не била с всичкия си. След една случка, която заслужава отделна история, той откраднал любовно биле от нея. С хитрост успял да излъже Ванеса, тя пила от отварата и в миг се влюбила в Роберто. Дълго време били щасливи заедно. Малко били хората които виждала, защото прекарвала времето си или в градината или с мъжа си.
Един ден в селото влязъл пътник, казвал се Марио. Той бил уродлив, неговата грозота имала един дефект – очите му. Те били поетично сини и карали хората да не бягат като го видят. От всяко едно място където отивал, той взимал семена и засаждал други, които липсвали. Така обогатявал както колекцията си от семена, така и света с чудни цветя. Красива била мисията му, но не можела да се сравнява с градината на Ванеса. Той бил очарован от подредбата и богатството на видовете. Всичко в градината било перфектно, всяко едно цвете допринасяло за съвършенството. Очарован от мястото, той останал скрит зад един храст. Искал да види кой се грижи за изящната градина. Веднага щом зърнал Ванеса се влюбил. Знаел, че не можел да я има, но не можел и да напусне селото. Не и докато Ванеса била в него. Устроил се и близо до новия си дом посял всички семена, които събрал през годините. Всяка вечер наблюдавал как Ванеса приключва работата си в градината. Дълго време събирал смелост да ѝ се покаже. Толкова време, че семената се превърнали в прекрасни цветя.
Една вечер Марио събрал смелост и отишъл при Ванеса. Подарил ѝ огнено червено лале, цвете което тя нямала в градината си. Заинтересувана от новото цвете тя дълго разговаряла със странника. Към полунощ осъзнала, че трябвало да се прибире при мъжа си. Устроили си среща следващата вечер и хукнала да бяга към дома и до разтревожения Роберто. На следващия ден, мнителния съпруг зарязал делата си и следил Ванеса. Когато се стъмнило Марио се появил ѝ подарил друго рядко цвете – гороцвет. С изненада установил, че тя не го помни. Това бил един от ефектите на билето. Всяка вечер, когато Ванеса заспивала, тя забрявяла всички мъже, които срещала през деня, освен Роберто. Провели същия разговор. Отново се прибрала късно, сложила гороцвета във вазата при лалето. Била очудена, от къде се е появило това необикновенно цвете. Знаейки за ефекта на билето, прибралия се пет минути по-рано Роберто, си преписал заслугите. Горкият Марио дори и не подозирал измамата и всяка вечер ѝ подарявал различно цвете и провеждал абсолютно един и същи разговор. Ванеса мислела, че цветята са от Роберто. Така с времето се засилвала обичта ѝ към него.
Една сутрин, обаче Ванеса си спомняла разговора с Марио. Не се знае дали това било заради факта, че той ѝ подарил предишната вечер незабравка или за това, че отварата действала 365 дни в годината, а годината била високосна. Може би било комбинация от двете, но Ванеса била очарована от очите и душата му. С нетърпение очаквала срещата, която си били устроили предната вечер. Марио бил изненадан втори път като установил, че този път тя го помнела. С радост продължили разговора си. В него Ванеса разбрала, че Марио ѝ подарява всяка вечер чудните цветя. Досетила се, че Роберто се крие зад това, че забрява,.но не знаела как ставало. Уговорили се да избягат заедно на следващата вечер. На следващата сутрин, обаче, Ванеса отново не помнела Марио. Вечерта, когато той разбрал този факт, се сринал в краката ѝ. Ванеса цяла вечер плакала за починалия странник с невероятно красивото цвете, което носел. Тя разбира се не помнела случката и него. Не след дълго на мястото, което починал Марио, поникнало изящно цвете, което Ванеса присъдила в градината си. То ѝ било любимото от нейната колекция. Така Марио намерил начин да е е част от сърцето ѝ.
Публикувано от Зеленоочко в 1:11 ч.