САЛАДИН

Day 3,591, 11:31 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


През изминалите няколко дни приключи поредният турнир в тази игра. Отново станахме свидетели на глуповато пуцане, печалбата от което бе безсмислена значка, украсила профилите на най-активните. Този път играчите бяха разделени в различни групи, спрямо тяхната активност от предходната седмица.
Ние се сражавахме под знамената на пълководците Карл Велики, Фелдмаршал Монти, Гай Юлий Цезар, Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, наричан още Саладин и Симо̀н Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Болѝвар де ла Консепсион и По̀нте Паласиос и Бланко. Петима велики мъже, невероятни лидери и стратези, записали имената си в човешката история. /Как пък не се сетиха да включат и една жена?! Джъст аскинг 😃/
За добро или лошо аз попаднах в групата на играчите, сражаващи се под образа на Саладин – може би най-непознатият за нас, съвременните европейци.



Редовете по-долу ще посветя на Султана на сарацините.
Приятно четене.



80-те години на XX век. Някъде в Багдат. Шумно представяне на нова книжка за деца, озаглавена „Героят Саладин“. На корицата се мъдри не кой да е, а Саддам Хюсеин. Първата част на детската книжка разказва за султан Саладин I, а втората и по-голяма част – за Саладин II Саддам Хюсеин. Подобни печатни материали по това време има за Ассад, който също е обявен за Саладин II, за Мохамед Али Джина, наричан пряк наследник на Юсуф Салах и баща на пакистанската нация, както и за почти всички арабски шейхове, принцове и други короновани особи. Султана на сарацините и до днес е икона в политическата история на Арабския полуостров. Може би единствено Турция прави изключение в култа към него. Но все пак говорим за представител на кюрдския етнос.



Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, наричан още Саладин, султан на сарацините, населяващи Арабския полуостров – от Сирия до Египет, е роден през 1137 година в кюрдско семейство в Тикрит, Ирак. Той умира през 1193 година в Дамаск. Според Уикепедия Саладин остава в историята като предводител на ислямска завоевателна кампания в Арабия, а по-късно и на мюсюлманската съпротива срещу експанзията на кръстоносните държави в Близкия изток. Запомнен е от средновековната западноевропейската литература като най-силния и благороден противник на кръстоносците. Дава фамилното си име на основаната от него династия Аюбиди.



Аз предпочитам да мисля за Саладин не като за икона на арабската политическа митология, а като за човек съумял да използва всички възможности, които съдбата му е поднесла в неговия 56-годишен живот. Семейството му е било разселвано, баща му и чичо му са издигани на различни постове в различни арабски градове, а той получил добро образование, включително военно в Дамаск.
На 32 години, благодарение на контактите на своята фамилия е назначен за везир на Египет. Само за няколко години, под негово ръководство биват построени важни съоръжения в страната, прави опит и за подобряване на икономиката. Води няколко успешни военни кампании. Още тогава той се заобикаля от различни европейски съветници и биографи, които разнасят славата му и го сочат като възможен обединител на всички мюсюлмани.



Големият си удар прави след смъртта на Нур ад-Дин, емир на Халеб и Дамаск. С малко хитрост и с много чар успява да се представи за негов наследник и се жени за … неговата вдовица. В кратко време изгражда армия от 26 хиляди бойци, 8 000 от тях – елитни. Останалите 18 000 били свирепи чернокожи роби от Судан.
В митовете, написани от неговите биографи, се твърди че той е щедър. Той е блестящ политик. Той е смел пълководец. Той покровителства литературата и изкуствата.
Поне според западните хроникьори.



Има обаче различни свитъци, които арабските и съвременните западни историци, предпочитат да не коментират. В тях се твърди, че е прахосник, хитър като лисица, ловък като котка, човек, предпочитал дългите и уморителни преговори пред сражение на бойното поле. Митът за героя Саладин, създаден от средновековната литература, допълнително е обогатен от съвременните арабски и мюсюлмански лидери. Съзнателно, разбира се. Моят учител по история ми е казвал, че Саладин е по-скоро ислямска пропаганда.



Но да се върнем на легендата. Според Хронистът Гийом от Тир, цитиран нашироко от Google и Уикепедия, Саладин се превръща в обединяваща личност за емирите. Безспорен факт е, че благодарение на вродените си заложби да хитрува и води успешни преговори, той успява да помири разделения Арабски свят - от една страна е фатимида, от друга шиитския халиф в Кайро, от трета - абасидския сунитски халиф. Той не само ги обединява, но и се превръща в техен лидер.



Именно Саладин повежда войските на исляма в битката при Хатинските хълмове (3-4 юли 1187 г), където побеждава кръстоносците, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян, пленен в битката. След тази победа Султана на сарацините се отправя към Йерусалим и го превзема след 14-дневна обсада.
По време на Третия кръстоносен поход (1189-1182) Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце, германския крал Фридрих І Барбароса и крал Филип II при град Акра. По време на битката научава, че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари, за да помогнат в лечението му. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което постигат мирно споразумение, с което Светите земи стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания. Блестящ ПР-ход, който превръща Юсуф Салах в най-обичания ислямски образ в средновековната западноевропейска литература.



Испанският мюсюлмански пътешественик Ибн Джубайр, който е съвременник на Саладин, описва величието и разцвета на Дамаск при управлението на Султана на сарацините така:

Дамаск беше най-населеният град в света. Зад градските стени улиците бяха тесни, къщите – триетажни, облицовани от кал и тръстика, а базарите бяха шумни и пълни с аромати. Православната християнска църква "Света Богородица" беше блестяща и с уникални мозайки, а на богомолците им бе позволено свободно да практикуват своята религия. Богатата еврейска общност, от около 3000 души, много от тях бежанци от Латинското кралство Йерусалим, ръководеха свой университет.
Най-прекрасната сграда беше голямата джамия Омаяад. Стените на бившата трикорабна базилика, построена първоначално като християнска църква, са покрити с мозайки, които представляват най-големите градове на мюсюлманския свят, а отгоре беше оформен златен купол - Купола на Орела. … През нощта воден часовник работеше със система от светлини зад цветното стъкло. Но най-важното от всички тези чудеса бе учението, което редовно се провежда в тази джамия.



Всъщност търговията между араби и европейци процъфтява въпреки войните. Саладин налага стандарти в търговията с Генуа, споменава се дори как трябва да се рекламират стоките и че всички, които лъжат потребителите, трябва да бъдат наказани.
Султана на сарацините купува желязо, дърво и глина от Италия и Папството, с които съгражда египетската флота. Същата тази флота на няколко пъти разгромява кръстоносци и други европейски армии. Но папата е доволен от печалбата, Саладин – също.

По това време в Дамаск се разпространява текст срещу вярващите в християнския бог. Текстът гласял:

Най-невероятното нещо в света е, че християните казват, че Исус е божествен, че е Бог. След това казват, че евреите го хванали и го разпънали. Как тогава Бог, който не може да защити себе си, е в състояние да защити другите? Всеки, който вярва, че неговият Бог е излязъл от жена, е луд; не трябва да му се говори, защото няма нито разум, нито истинска вяра.

Въпреки подобни текстове по времето на Султана на сарацините биват премахнати редица данъци и такси, плащани от християните.



Саладин умира от жълта треска на 4 март 1193 година в Дамаск. След смъртта му в хазната няма достатъчно средства за погребението му. Легендата твърди, че той е раздал цялото си богатство на бедните. Но част от неговите съвременници пишат, че всъщност той никога не е имал представа за състоянието на хазната – живял разточително, строил с размах и водил скъпи военни кампании.

Саладин е погребан в мавзолей, намиращ се в градината на джамията Омаяад в Дамаск. Император Вилхелм II дарява мраморен саркофаг на мавзолея, но тялото на Саладин не е преместено в него. И днес в мавзолея има два саркофага: празен мраморен и изработен от дърво, в който се намира тялото на Султана на сарацините.





Юсуф Салах присъства като лидер в игрите Civilization IV и Medieval II: Total War: Kingdoms, а в играта Age of Empires II има кампания на негово име.

На вас оставам сами да решите дали Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, наричан още Саладин, е велик пълководец или ловък кюрдски тарикат. 😃

Благодаря на Mule6 за съветите. 🙂

Източници:
Wikipedia
Saladin: hero or infidel?
Across the High Atlas
The Arabs in Occitania
Fortress of the Mountain, Feeney
Stones That Did the Work of Men
Water for the Citadel
Champion Of The Faithful
End of a Vision, Da Cruz
Saladin: Story of a Hero
Stones That Did the Work of Men
Sultan of Egypt and Syria
Jerusalem, One City, Three Faiths
The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order
Saladin in his Time