☦ На Джоко Росич ☦

Day 2,286, 04:34 Published in Bulgaria Bulgaria by Kaloyan Strashni
За него от мен:
Напусна ни един великан на българското кино. Джоко Росич почина в петък вечерта в болница „Лозенец". Преди няколко седмици той претърпя операция от тумор в мозъка в „Пирогов".
С него си отиват неповторимата енергия и любов, които той внасяше във всичко което прави. Оставя ни в наследство своите роли в киното и театъра, своите уроци по родолюбие, своята любов към истинската си родина - България и народа си.
Несъмнено той е велик българин, по-българин от много от тия дето са се родили тук - в България! По-българин и повече направил за държавата от тия дето са управници, дето решиха че 279 лева пенсия, са достатъчни на актьор от неговия ранг!
Учител по патриотизъм и културен просветник на народа в годините преди Прехода и мрачните за културата години след 1989г. Джоко Росич като свещ, запалена осветяваше нацията във време, когато тя започна да забравя своите култура, корени, бит и история. Но със силата и светлината на няколко слънца прогонваше "мрака" щом се появи...
Отиде си и той. Качи се на нашия Олимп, дето скоро се преселиха и го чакаха Георги Калоянчев, Тодор Колев–Адама, Емил Димитров, Леда Милева, Рангел Вълчанов, Петър Попйорданов-Чочо и много други - съзвездие от светлини.


Кратка биография:
Джоко Росич (Джордже Мирко Росич, на сръбски: Ђоко Росић , Đoko Rosić) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма. Роден е на 29 февруари, 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия.
Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца и четирима внуци. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.
Обожава конете, тачи циганите - като малък го е кърмила циганка.

Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“,
„Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Златният век“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. Преди това, през 1999 е отличен за най-добра мъжка роля на унгарски национален фестивал за образа на Ловер във филма "Законът на циганите" и за участието му в "Страст", като така става първият чужд актьор, грабнал унгарския приз. У нас пък признанието е наградата "Икар" през 2004.


☦ Нека почива в мир! Поклон пред паметта му!☦

Ех Йовано, Йованке...

Каубоят в някои от знаковите си роли

"България е над всичко. В нея остават да живеят само силните. Всички сме шарени на цвят, но най-важните цветове са тези на синьото небе и цветовете на българското знаме." - Джоко Росич