Join the new world

В Окото на Бурята

Част Пета

Добри Очи вече се намираше в тъмните коридори водещи към центъра на станцията - самата основа, огромен километри стълб, държащ всяка платформа, ниво и палуба, които образуваха станцията. Там се намираха и палубите за евакуация, също така и най-вероятно генераторите с главното захранване за самите спасителни совалки.

Добри Очи водеше със себе си екип от 250 души техници и инженери, всички натоварени, оборудвани с десетки килограми инструменти и техника на човек.С тях също имаше и няколко експерти по логистиката за да координират придвижването на тази голяма маса народ, а също и няколко наблюдателни екипа следящи за опасности. За да бъдат подсигурени Дагер Протектор беше изпратил своя втори командир Скорострел Плазма начело на отряд от 50 души бойци, въоръжени до зъби.

Цялото това множество си проправяше път през мрачните, осветени единствено от мигащите червени светлини на коридорите, по които едва се чуваше нещо, всеки шум биваше заглушен от оглушителната аларма за евакуация.

Мисията на Добри Очи беше твърде сложна - те трябваше да поемат в неизвестното на сляпо, без карти и ясна идея как да стигнат до целта си, единствено с косвените наставления на ОС Лия, която ги навигираше по възможните свободни маршрути. Те също така трябваше да стигнат до дестинацията си бързо, да отстранят повредите, да обезопасят совалките и да приключат всички приготовления и дейности преди огромната маса народ от над хиляда души персонал да се изсипе там и панически, хаотично да се хвърли към спасителните совалки.

-"Бъдете нащрек. Напълно възможно е инфекцията да е пробило и на друго място и да ни пресрещне."

***

Междувременно отрядите на Дагер Протектор начело с него вече щурмуваха засегнатите от бягството на чумата платформи.

Той и екип от най-способните му бойци се отправяха право в окото на бурята - залата на централното захранване.

Още с навлизането си в карантинната зона беше ясно, че тук ще има битка. Множество стени бяха огънати, врати съборени, прозорци счупени. Имаше следи от гъста зелена течност и кръв по коридорите - стени, под, таван - всичко.

Навлизайки по-навътре и вече бидейки в непосредствена близост до мястото, от което първите прокълнати си пробиха път навън, Дагер Протектор и отряда му дочу звуци.

Шумът идваше отдясно им, по един дълъг и широк, но в пълен мрак коридор, откъдето се долавяха звуци подобни на студени капки капещи в гореща вода, звук примесен от шум подобен на онзи, който се образува когато се смачква месо, или нещо меко, но напоено, това със странните звуци на пукащи кости само придаваше на положението още по-зловещ вид.

-"Внимателно. Вие - натам. Вие - с мен. Ще инспектираме този шум. Внимавайте."

Дагер Протектор поведе част от отряда си в коридора и скоро мракът погълна всички им. През зелената светлина на нощното си виждане, Дагер Протектор водеше пътя за отряда си напред. Коридорът беше дълъг, но краят му беше видим - нямаше нищо, освен затворена врата. Приближавайки края на коридора, впечатление направи едно странно удължение вляво, което не беше естествено - не беше по проект на станцията. Това беше дупка в стената. Сега звуците се чуваха силно и близо. Беше ясно - каквото и да е, то е зад тази стена и то я е пробило.

Подавайки се бавно, полека и внимателно през пробойната в стената, пред него бавно се очертаваха дълги, дебели с диаметър на огромен цилиндър, покрити в подобие на слуз пипала от нещо, което нямаше как да е друго освен плът. Пипалото водеше навътре и все по-навътре, докато опитния войн не вдигна глава - пред него се откри огромно туловище, по което личаха множество кости, ребра, остатъци от израстъци, глави, докато погледът му не стигна и до таванът - там за него бе залепнало съществото. То нямаше глава, но от него излизаха множество израстъци, пипала и останки от човеци. По всичко личеше, че това нещо е съставено от биологичния материал на множество хора, които са били абсорбирани в едно. Съществото пулсираше, а това издаваше и звуците на смачкано месо, от горният му край капеше слуз примесена с черна кръв. Тогава се чу и пукането на кости - съществото макар и да нямаше очи и уши, то със сигурност бе усетило присъствието на хората - един дълъг израстък от горната му част, от неговата лява страна се засили и удари пода целейки се в командира на бойците. Дагер Протектор успя да избегне този може би фатален удар и се започна стрелба. Съществото абсорбираше куршумите, но явно го нараняваха - от туловището и ранените му пипала потече вече познатата зелена слуз и течност примесени с кръв.

Нададе се ужасяващ вой - дълго, оглушително и пронизващо - Уууууу.

Този крясък вмени огромен страх в бойците, които започнаха своето отстъпление.

-"Граната!" - един от тях запрати граната в посока на ужасяващия звяр.

Тя избухна, а с нея започна да се срутва тавана и подът под краката им, противопожарните системи се активираха и мястото беше облято обилно от вода. В тази суматоха отсреща им, в единствения възможен изход за отряда - се бяха изпречили множество грозни, противни, ужасяващи и странни същества. В този миг на моментен захлас, един от бойците беше грабнат внезапно от тънък, но жилав и дълъг няколко метра израстък-пипало и бе издърпан към групата изроди, част от които хищно се нахвърлиха върху злощастния нещастник. Писъците му покриха целия коридор, а вътрешностите и кръвта му обляха всичко в близост до мястото на смъртта му.

Останалите започнаха изтегляне към края на коридора. Там имаше врата, която можеше да крие спасението им.

-"Не се отваря..."

-"Сложи експлозив. Нека я взриви. Ние ще ги задържим!"

Това, което последва беше яростна стрелба и битка за оцеляване в няколкото дълги минути, в които експлозивът беше поставен и детониран. Зад вратата нямаше изход, а само едно широко, но ниско помещение с множество маси, пейки, столове и щандове.

-"Това е краят войници. Изпращам сигнал за подкрепление към останалите, но не се надявайте на нищо. Тука ще се мре. Пригответе се за битка." - Дагер Протектор беше приел съдбата си и се готвеше да се бие докрай, без да се даде без бой на тези бесовски зверове, нито на отчаянието.

-"Бързо, да блокираме входът с масите, пейките и столовете. Имаме материал да направим укрепление." - и така в рамките на броени секунди бойците успяха да барикадират входа, както и да направят три различни "острова" барикадирани от високите маси, дългите пейки, големите столове. Щандовете бяха използвани за допълнително укрепление на барикадата на входа.

***

Пораженията от гранатата хвърлена по огромната мерзост от плът и смърт си казаха думата - стената, която разделяше последната крепост над Дагер Протектор и онзи гнусен звяр се срути, а с това нахлуха и дребни четириноги твари придружени от пипалата на онази огромна мерзост, заедно с тях навлизаха и останалите същества от коридора, в чиито редици вече беше останалото от преди малко убития войник. С тяхното настъпление нахлу и гъст, кафяво-зелен облак от зловонен въздух, който изглеждаше да излиза от пропукания търбух на огромната купчина плът с пипалата.

Скоро щеше да настъпи краят.

***

Незнайно колко дълго вече обречените бойци начело с командира си се сражаваха с безбройните орди на смъртта. Лошият въздух замъгляваше зрението им и дори правеше цялата техника за нощно виждане безполезна. Дишането беше затруднено от този въздух, а неколцина паднаха мъртви от прекаленото му вдишване. Скоро мунициите се изчерпаха, а единствените още живи и сражаващи се бяха Дагер Протектор и още двама-трима негови бойци.

-"На нож!" - изрева в команда Дагер Протектор и извади острата си кама. Той заедно с последните му останали другари се втурнаха в обречената битка с ками.

Един падна вляво, завлечен и разкъсан. Друг падна вдясно - моментално обезглавен и бързо развлечен. Остана само той - командирът останал без войска - Дагер Протектор. Той се хвърли с голям скок към най-едрия прокълнат и заби камата си в главата му, крещейки, надавайки боен вой.

Нямаше ефект.

Останалите прокълнати го докопаха и под крясъците му го разчлениха и изядоха жив.

-Следва продължение...