Join the new world

-Част десета
,,Кризата”

Денят след взривът убил тримата нови министри,бъдещи членове на правителството бе изпълнен с униние,страх и несигурност – и то не индивидуални,а масови – цялото общество бе потънало в тежки размисли,след оповестяването на ужасното събитие. Хора по улиците,четящи вестници,слушащи радиата или говорещи помежду си бяха изпаднали в едно всемирно униние – смъртта на тримата министри беше събитие,което неминуемо щеше да се отрази на животите на милионите мереленски граждани и на самата империя като такава – настъпваше политическа криза,породена от властовият вакуум,който се бе образувал.
В отговор на масовата паника и униние,както и на назряващата политическа криза,останалите членове на новото правителство – министрите Зоран Горанов, Максимилиан Тракски, Филип Шлепен и Цветан Ласкин организираха специален извънреден щаб за запълване на образувалият се политически вакуум – задачата му – да направи всенародно и общо парламентарно допитване и изискване за издигане на нови трима министри,които да заемат мястото на убитите в експлозията свои колеги.
Въпреки непълният състав и трудности,новото правителство действаше със светкавична скорост в това отношение – само за ден то успя да мобилизира останалите властови инстанции за задействане механизмите и институциите за намиране нови министри.

В това време в централата на ОПВВН имперският инспектор Калоян Серски преглеждаше изисканите видеозаписи от мястото на взривът – той искаше да разбере какво се бе случило там и дали това беше в действителност вражеска атака.
Преглеждайки записът на най-близо разположената до трибуната публична видеокамера,инспектор Серски забеляза нещо твърде странно за да бъде пропуснато и пренебрегнато с лека ръка – неизвестен мъж,в работническо облекло – жълт гащеризон и оранжеви дрехи бавно се приближаваше към трибуната – минути преди взривът и минути преди множеството граждани да се съберат на центъра. Работникът носеше в лявата си ръка куфар,който постави на земята след като достигна трибуната и който отвори,бъркайки и вадейки разни неща от него – той остави и привидно сглоби всичко що бе извадил – под трибуната,но за нещастие на Серски – ъгълът от който камерата записваше не позволяваше да се види какво точно правеше този странен работник с всичките предмети от куфара. След като приключи дейността си – работникът бутна куфарът под трибуната и се захвана да прави нещо,което за съжаление не бе заснето. Изведнъж – мъжът в работническа униформа се изправи и побягна в посока на тълпата,в която се и сля – и откъдето следите му се губеха.
Виждайки всичко това инспектор Серски заподозря,че е възможно взривът да не е бил инцидентен,а умишлен враждебен акт,но все още той трябваше да потвърди дали наистина бе така – за това той се свърза със имперският министерски съвет за да поиска среща както със старите имперски министри,така и с новите.
Серски също така изиска и информация дали са били викани техници,инженери или каквито и да е било работници на мястото на дебатът в денят на взривът,но отговорът тук бе еднозначен – не,никакви работници не са били викани.
Това означаваше само едно – не става дума за инцидент,а за умишлен атентат над правителството на Мереленската империя!
***
Междувременно, в Мраморният квартал, в домът на Кумакови цареше някаква тежка тишина,освен в стаята на Лазар,откъдето се чуваха глухи гласове. Радослав разговаряше със синът си за случилото се.

-И какво викаш стана, Лазаре? – попита Радослав.

-Ами отидох на центъра,на по-първите редове,малко преди да гръмне трибуната видях някой си човек да бяга… - обясни Лазар

Радослав се замисли над това – Да не би този да е бил злодеят,който е взривил трибуната? – мислеше си той,но нямаше какво друго да направи освен да се радва,че синът му беше жив и здрав.
Лазар също си мислеше нещо подобно,особено внимание обръщаше на странният белег на дясната ръка на този човек – какво ли можеше да означава това!?
Въпреки всички съмнения и подозрения – никой от Кумакови не можеше да направи нещо освен да се надява,че злодеите ще бъдат заловени и спрени.
***
На другият ден в централата на ОПВВН – инспектор Серски вече бе провел разпит с бившите имперски държавници и с новите такива,от което не излезе никаква нова информация,но за сметка на това излезе нещо интересно за инспекторът – една специфична персона,която е присъствала във фоайето на театъра,точно зад трибуната и е изчезнала малко преди началото на диспута и малко преди взривът – това бе заместник-управителят на вестник от почетната Мереленска страна Унгериха – Станислав Юдин. Това означаваше,че този човек трябваше да бъде задържан и разпитан,но никой не знаеше къде се намира. Имперският инспектор веднага информира своите началници за това,което е грабнало вниманието му,която информация от своя страна бе прехвърлена към Държавната сигурност.

***
По обяд на същият ден тревожни вести навестиха Мраморният квартал, Лазар бидейки общително момче,обичаше да стои на доварът пред дома си и да говори с минувачите. Стоейки там, по пътя премина старият дядо Славчо,държейки вестник в едната си ръка и цигара в другата – Ей, на зле отиват нещата – мърмореше си старецът с разтревожен глас.
-Какво става дядо Славчо,как си,какво те тревожи,че си говориш сам!? – шеговито попита младежът.
-Ей Лазарчо,бивам аз – ти как си? Добре си нали,чух че си бил близо до взривът оня ден… - загрижено попита старият миньор.
-Добре съм дядо, ама я кажи – теб какво те гложди, гледам вървиш и си говориш сам!? – отвърна Лазар.
-Ей на – виж сам какви работи стават. – рече старецът и подаде вестникът на момчето,след което подхвърли няколко добри думи и поздрави за семейство Кумакови и си отмина.
Лазар прегледа вестника,където главната статия бе не толкова изненадваща за обективният човек,имайки предвид назрялата ситуация,колкото притеснителна за неподготвените очи – обявяваше се извънредно положение,а столицата – Цариград бе затворена за всеки със имперска заповед!
Това означаваше,че Мереления влиза в един тежък етап от своят исторически път – империята бе на прагът на най-голямата криза и не само – целият свят щеше да изпита кризата,тъй като Мереленската империя бе световният център…идваха тревожни дни за всички – това си мислеше и Лазар,който обичаше да се занимава с геополитика и виждаше тези работи.
-Какво си се облещил така на вестника – ще го изядеш бе!? – шеговито подхвърли Вера – бабата на Лазар.
-Абе бабо виж – обявявали извънредно положение,а нас ни затварят. – отвърна Лазар,подавайки вестника на баба си.
До краят на денят цялата къща на Кумакови,целият Цариград и цялата империя знаеха какво се случва.

***
Колкото повече нощта настъпваше толкова повече се надигаше някакво странно чувство в душата на Лазар – и той самият не знаеше защо,тъй като не беше стреснат,макар и леко притеснен за бъдещето на отечеството си.
Въпреки всичко момчето спокойно се оправи за сън и бързо се озова под завивките,омагьосан от дошлият сън.
***
Лазар усети лек полъх – от първо приятен,леко хладен,но приветлив – лек летен полъх сякаш бе на полето отвъд имперската столица,леко отваряйки очи – Лазар видя силна светлина,която от първо го заслепяваше,а отпосле поотслабна и се очерта сияещ кръст от бяла светлина.
-Какво е това,какво се случва? – учудено,но спокойно попита Лазар.
Изведнъж лекият и приятен летен полъх се смени със силен и мразовит зимен вятър,сякаш изведнъж Лазар се бе озовал от приятните тракийски поля на високите балкански върхове. Кръстът от бяла светлина взе да отслабва,покриван от мрак…мракът се увеличаваше и едва не погълна светлината,когато силен шум,сякаш от хиляди виелици зафуча около Лазар.
-Какво означава това!? – нервно извика уплашеният младеж.
Изведнъж…внезапно спокойствие обзе Лазар,мракът се разчисти и отстъпи път на светлината,която засия два пъти по-силно от преди...Лазар се събуди покрит в студена пот,а Вечерницата сияеше силно над прозореца на Лазаровата стая.
-Сън или видение бе това!?
-Няма случайни неща – внезапна и неосъзната отначало мисъл премина през младият ум.

Следва продължение…