Join the new world

-Част пета
,,Лонсити"

Сякаш изхвърлен от всичко познато в ново, чудно и дори страшно място, без никакви сведения за майка си,освен скалъпеното обещание на баща си – Лирой стоеше замръзнал и плътно допрян до своя баща.
Тримата останали членове на фамилията Сеймсон втренчено и с недоумение гледаха този нов свят – Лонсити.
Тук нищо не беше както навън – отвъд стените - тук улиците бяха големи и широки,без нито една дупка – покрити сякаш със метал, сградите бяха огромни и краят им не се виждаше – изглеждаха толкова високи,че човек би си помислил,че стигат и дори подминават небесата по своят гигантски размер. Градът кипеше от живот – имаше всякакви хора, от всяка раса и дори всеки вид – имаше хора,които бяха с много по-голям ръст от нормалният, други пък бяха като от друго измерение – с три,дори с четири очи,имаше и такива,които бяха повече машини отколкото човеци, но най-интересното в цялата тази гледка бе – че всичко в Лонсити бе покрито с холограмни предаватели – толкова светли и толкова шумни заради рекламите на продукти от цял свят и нови технологии от първокласните лаборатории на Сдружението,че човек лесно би изгубил ума си и би пожелал всичко,което чуе от тези гигантски хора в огромните екрани по сградите.
Въпреки,че градът бе препълнен с всякакви чудновати работи, той беше без каквато и да е било растителност, нито пък каквито и да е било животни можеха да се срещнат по огромните му улици и булеварди.
Това не биваше да учудва когото и да е било,тъй като Лонсити бе известен в цял свят като град,който сбира в себе си най-богатите хора от половината свят и в който всяка нова технология на трансхуманизмът бе продавана и използвана,но за семейство Сеймсон това бе толкова ново и толкова непознато,че им отне няколко минути за да дойдат на себе си и за да започнат търсенето на новият си дом – имението на граф Хайк Незалбър.
Семейството сляпо се запъти по един от главните площади на градът – заобиколен от огромни сгради,покрити в блестящи светлини и оглушени от всевъзможен шум. Стивън държеше за ръката и двете си деца, пробивайки си път през тълпите от странни хора,които обикаляха градът така безгрижно,сякаш имаха всичко за което можеха да мечтаят поднесено на тепсия.
След известно време прекарано в лутане из огромният площад Стивън осъзна,че не би могъл да открие имението без помощ от някой местен,за това първият човек,който грабна вниманието му – леко прегърбен обърнат с гръб към него костюмиран мъж – Стивън попита:
-Извинете господине, мога ли да Ви помоля за помощ?
Тогава въпросният мъж бавно,но с важност се обърна към Стивън и го погледна с металното си лице и червени очи,отговаряйки:
-На мен ли говориш,заблудени човече?
Стивън,както и двете му деца се уплашиха от вида на мъжа,но все пак Стивън продължи:
-Съжалявам за безпокойството добри господине, но ми е нужна помощ…- с тих и покорен вид и глас разтревоженият баща попита този странен човек.

-Помощ казваш,а? – Какво мога да направя за теб? – високомерно попита мъжът в костюм.
-Търся имението на граф Незалбър – ще започвам работа при него. – отвърна Стивън.
Мъжът с метално лице огледа Стивън от глава до пети,позамисли се за известно време и после отвърна:
-Ти…знаеш ли къде е мостът над река Темза?
Стивън беше безмълвен, той не знаеше абсолютно нищо за Лонсити,нито за тази река Темза и още по-разтревожено продължи:
-Не…не зная господине – къде да го открия?
Тогава непознатият мъж леко се обърна назад и посочи с пръст края на площада:
-Когато стигнеш краят на този площад - ще видиш голям мост над реката – мини по него – там ще намериш Незалбър.
Стивън покорно благодари на странния мъж и бързо се запъти към мястото,което му беше посочено.
***
Стигайки краят на големият площад – Стивън и децата му съзряха голяма и мътна река, по която плавно се движеха няколко големи лодки,а от дясната им страна – огромен мост.
-Това ще да е! – развълнувано каза Стивън.
Тогава тримата новодошли забързаха към мостът,стигайки до неговото начало,което бе преградено с метална ограда.
Лонсити винаги е бил голям град – преди много време,преди Сдружението още да съществува градът е бил столица на друга империя,но под друго име – някои говорят,че се е казвал Лондон, но никой не беше сигурен,тъй като знанието и споменът за онези отдавна отминали времена бяха избледнели в това разкошно за аристокрацията и техните приближени ежедневие.
Сега Лонсити бе разделен – на всеобща част,където всеки можеше да се движи – и на частна част,където бяха домовете на графовете и където се намираше и дворецът на самия император.
За да се минеше по големия мост над Темза човек трябваше да бъде от аристократично потекло или да е поне от приближен до аристокрацията кръг – нещо което нито Стивън нито Лирой и Мелъни можеха да знаят.
За техен късмет обаче въпросният граф Незалбър бе предупредил стражата на мостът за пристигането на Стивън и той заедно с останалите членове на семейството си бяха пропуснати да минат.

***
След около половин час прекосяване на мостът – Лирой беше твърде уморен и помоли баща си да поспрат за малко и да починат.
Тримата пришълци в това странно място седнаха на земята в края на големият мост и разглеждаха огромните палати, в които живееха най-богатите и влиятелни персони в Сдружението.
Имаше сгради,които бяха строени преди великата война,но все още стояха и бяха използвани от живеещите в зоната аристократи. Почивката не продължи дълго,тъй като до почиващите си долетя черен дрон, с едно червено око подобно на постоянно движещ се скенер.
Когато машината се приближи на около метър от Лирой, Стивън и Мелъни, проговори:
-Идентифицирайте се.
Стъписани тримата Сеймсон едва успяха да измълвят имената си.
Тогава хвърковатата машина им каза със заповеднически тон да я последват. Всъщност този дрон бе изпратен лично от граф Незалбър да огледа местността за Стивън и да го доведе до имението му.
След известно ходене из аристократичната част на градът, дронът заведе семейството до една голяма градина,покрита със зелена трева,множество храсти и няколко високи дървета.
Тогава Лирой и баща му разбраха,че това бе новият им дом и че тук ще работи той вероятно до края на живота си.

Следва продължение…