Join the new world

-Част четвърта
,,Между стените"

Лирой и семейството му достигнаха стените на Лонсити привечер на същия ден,в който и потеглиха от Севъноукс,но бе още рано за тях да се радват на пристигането си,тъй като трябваше да преминат през контролно-пропускателните пунктове,които бяха монтирани в огромните циментено-метални стени на столицата.
Това се оказа нелесна задача,тъй като само след два дни бе една от най-черните дати за всеки гражданин на империята – 5 юни – датата на която Сдружението преди 90 години изгуби великата война и дата на която всяка година правителството взимаше удвоен данък и дори човешки ,,принос” към системата, което от своя страна довеждаше до претрупване по столичните КПП-та – претрупване,което бе главно от всяка класа граждани, по-ниска от ,,висшата класа” – полу-аристократи, или по-скоро близка прислуга и познати на аристокрацията.
Въпросните струпвания се случваха дни преди 5 юни всяка година с цел избягване от големите населени места,нещо което повечето хора в империята правеха за да не изгубят и малкото,което имат под формата на ,,данък на вината” или близки хора – данъкът на вината бе закон,който правителството на Сдружението въведе веднага след загубата на войната,изтъквайки като причина,за което, че войната е била изгубена заради непокорството на имперските граждани.
Впрочем данъкът на вината бе най-малкият проблем на хората,много по-страшен и опасен бе данъка ,,човешки принос” – тогава компанията наречена ,,Нет Полис” – съвместна агенция на частни инвеститори и държавата - събираше провинили се или считани за ненужни граждани от цялата империя за да ги импортира във виртуалната система на империята – средство,което Сдружението използваше за да поддържа популацията на ,,провинили се и ненужни субекти” под определен минимум и в същото време така генерираше повече енергия за виртуалната си валута,която използваше за разплащания със своите съюзници из цял свят.
Това разбира се за Лирой и семейството му беше нещо непознато,тъй като мястото, от което те за пръв път днес излязоха бе забравено дори и от Бога и никой нищо не бе искал от тях.
Сега семейство Сеймсон трябваше да чакат на столичното КПП за да бъдат допуснати във вътрешността на градската стена – или по-скоро сложна система от няколко вградени една в друга сгради подобни на стени, с различни нива вариращи в зависимост приложенията,за които се използваха - там службите за сигурност трябваше да ги проверят за опасни предмети, криминална история и статус на класа като граждани.
След няколко часа чакане на опашка за първата порта -семейство Сеймсон бяха посрещнати от униформен служител с надпис на челото си - ,,Граничар”.
Тук е моментът да се добави,че хората,които оперираха със средствата за проверка по столичните КПП-та бяха наполовина машини, нещо което се правеше с цел подобряване на тяхната работоспособност.
Там на първата порта от столичното КПП, семейството бе разделено на две групи – възрастни и деца и отведени в различни помещения за по-нататъшна проверка.
Лирой и сестра му Мелъни бяха настанени в едно от помещенията от вътрешността на стената – тъмно, влажно и претъпкано от други деца,които също така очакваха да бъдат повикани от службите за сигурност и отведени при своите родители.
Стивън и Оливия от своя страна бяха отведени в друго помещение на по-горен етаж на стената,където бяха разделени от друг служител,който имаше надпис гласящ : ,,Инспектор”. Стивън бе отведен в малка стая,в която бе уведомен,че трябва да докаже намеренията си за пристигане в града и контакт на работодател – по този начин той трябваше да докаже своята легалност на територията на имперската столица.
След като Стивън предостави всеки документ,който имаше и всичката информация която засягаше пътуването му и новата му работа инспекторът го заведе в друга стая – още по-малка и по-тъмна, с един стол и маса в средата – там Стивън трябваше да бъде подложен на разпит – процедура, която беше прилагана към всеки човек от долна класа гражданство с цел проучване на евентуални размирници.

***
Няколко часа след вкарването им в тъмното помещение, Лирой и Мелъни бяха повикани от стражата на ,,чакалнята” и отведени във вътрешността на пограничният двор – там те бяха върнати на баща им Стивън и им бе поставен печат на челата – белег,че те могат да пребивават,търгуват и работят в столицата,но никой не спомена нищо за Оливия – тя просто изчезна след като беше отведена от граничарите в стената.
Стивън се опита да говори по този въпрос с един от служителите, но въпросният служител му отвърна с грубо изблъскване и със сякаш заучената фраза:
-Назад гражданино! Нямате разрешение да бъдете тук повече! Продължете към входа на града!
Малките деца, уплашени и с плачлив глас запитаха баща си:
-Къде е майка ни? Какво стана с мама?
Стивън не знаеше какво да им отговори,за това просто им каза,че майка им щяла да дойде при тях по-късно,макар че и самият той беше толкова уплашен колкото и те.
Минавайки през една от вратите на вътрешният двор – Лирой и семейството му бяха посрещнати от друг служител,който според възванието му - ,,Изпращач” –трябваше да ги изпроводи до изходът на стената и входът на Лонсити.
Тук Стивън отново попита за съпругата си,като обясни на изпращачът всичко,което знаеше – тогава изпращачът отговори с привидно равнодушен глас:
-Спокойно…тя ще бъде наред - сигурен съм! Сега можете да пристъпите към Лонсити! – тогава служителят отвори и последната порта пред семейство Сеймсон и те вече бяха в столицата на Сдружението – Лонсити.

Следва продължение…