Join the new world

-Част Осма
,,Събитието”


Тъкмо се бе стъмнило,когато Лазар и Рая стигнаха до градската градина, осветена цялата в бяло и оглушена от младежка глъчка. Двамата младежи преминаха покрай орловите постове на входът на градината – от двете страни на градинската порта,стояха паметници с орли кацнали на глобус – символ за волният полет на свободния над Земята.Градската градина бе любимо място на мнозина,включително на Лазар и Рая,които често идваха нощем тук на дълги разходки сред дивната симбиоза на природа с културна архитектура,нещо което се дължеше на фактът,че създателите на градината умишлено са комбинирали природа с паметници,изобразяващи историята на седемте почетни народа – гледка,която навяваше леко чувство на носталгия и романтика.
Минавайки покрай беседките и седянките в началото на градината Лазар беше спиран на няколко пъти от свои познати,бивши съученици и приятели,с които се разговаряха за известно време,след което той отново се връщаше при Рая, като накрая заедно навлязоха по-дълбоко в тази огромна градина.
Разхождайки се покрити от звездното небе и между високите дървета,по тесните пътеки дълбоко в градината,двамата млади обсъждаха намеренията си за бъдещето. Там Лазар сподели на събеседничката си за своето намерение да напусне ,,Мраморният квартал”-кварталът в който Лазар бе прекарал живота си на брега на Мраморно море и да се премести на Босфорското крайбрежие и да започне висшето си образование във Вселенският университет. Рая се радваше на амбициите на своя другар,а и преместването на момчето не бе от голямо значение,тъй като разликата бе от няколко километра,което за Рая означаваше малко по-дълга разходка от обикновено. Лазар бе решил да запише специалност Социално изучаване и геополитика – една престижна специалност и такава,която преди е произвеждала мнозина министри и видни личности на империята.

***

След около два часа на волна разходка край езерата на градината,двамата младежи под покрова на огромните Цариградски дървета бавно вървяха към домовете си.
Като добре възпитано момче Лазар изпрати Рая до домът й,след което се запъти към домът си,който и стигна след близо половин час бавен ход.

***
Два дни бяха изминали от големият парад по случай на великата победа,когато Радослав, заедно със жена си – Мирослава и синът си Лазар натовариха няколко чанти багаж в багажника на семейният автомобил – малък тъмнокафяв автомобил тип костенурка и не след дълго потеглиха за университета.
Лазар изнасяше част от вещите си в университетското общежитие,където му бе предложено място и където нямаше да му се налага да търси превоз за да присъства на лекциите.
Преминавайки през половината град,най-сетне семейство Кумакови пристигнаха пред университета – голяма сграда от средновековно-византийски тип с висок зелен купол по средата – зелен покрив и бели стени – сградата се отличаваше от кафявите и бели сгради с червени покриви или високи блокове от района си и това бе и целта – сред голяма градина,обгърната от зеленина университетската сграда трябваше да предизвиква интерес у минувачите,студентите и преподавателите си.
От северната страна на университета се намираше и студентското общежитие – четириетажна тъмносива сграда, с три входа,оградена със зелена ограда и няколко разцъфтели ябълкови дървета. Лазар и семейството му се запътиха натам и след като се представиха на рецепцията – Лазар се изкачи до вторият етаж,където в средата се намираше и неговата стая – средна по размер стая,с едно средно по размер легло,баня и малка масичка със стол,голям гардероб и също толкова голяма секция,предназначена за книги,папки,тетрадки и всякакви учебни способи – стаята бе типична студентска стая,която бе предвидена да обслужва най-вече академичните нужди на обитателят си.
-Аха…значи тук ще бъда в следващите няколко години. – мислеше си Лазар.
След като разтовари багажа си и го подреди в новата си стая,Лазар и семейството му се върнаха в домът си,те имаха още няколко седмици преди започването на учебната година,а и имаше някои неща,които трябваше да бъдат направени по къщата и из двора,така че Радослав имаше нужда от Лазаровата помощ.
***
-Така, ще вдигнем ограда в края на двора,а терасата ще я ремонтираме изцяло. – Започна Радослав, който бе майстор зидар,дърводелец и строител – Лазаре ти ще внесеш дървените летви,а аз ще поставя циментените основи за оградата.
Така започна ремонтът в домът на семейство Кумакови, няколко дни след приключването на парадът.
Лазар се зае с внасянето на летвите и скоро бе внесъл почти всички,когато реши че е време за фас почивка – както шеговито се изразяваше и запали цигара,седейки на зелената пейка пред дома си. В това време по улицата премина разносвача на вестници, който минавайки покрай Лазар му подаде днешният брой на държавният вестник и отмина. Заглавието на днешната статия грабна вниманието на Лазар –

Назначават се новите имперски министри

Днес бе денят,в който главното управление, по същество правителството на империята се сменяше – седмината стари министри отстъпваха мястото си на нови седмина министри,които трябваше да поемат управлението на империята за следващите десет години. Лазар учудено зачете редовете – зает покрай изнасянето си и ремонтът вкъщи той тотално бе забравил,че днес се сменяше правителството и че трябваше да присъства на откритият дебат – дебат,който се провеждаше винаги при смяната на имперските министри,които трябваше да отговарят на разни въпроси за свършената дейност,или за политиките,които смятат да водят,в случай че запитаният министър тепърва встъпваше в длъжност.
-Трябва да кажа на бащата! – помисли си Лазар и се запъти към другият край на големият двор,където баща му все още полагаше основите на оградата.
-Татко…трябва да тръгвам скоро. – подхвана момчето.

-За откритият дебат ли? – попита Радослав,обръщайки се към сина си.
-Да,бях забравил ха-ха. – отвърна Лазар.
-В такъв случай не мога да те задържа,само вземи се оправи малко,че до преди малко си внасял материали. – шеговито подхвърли бащата.
-Да бе,разбира се. – рече Лазар и бързо влезе в къщата,претичвайки през няколко стаи за да влезе в своята стая на втория етаж на къщата.
Няколко минути по-късно Лазар вече беше готов и се приготви за път към градският център,когато Рая и нейната приятелка Памела се спряха отпред домът на Кумакови.
-Ей,Лазаре – ще излизаш ли? – викнаха двете момичета.
-Ами да,ще ходя на центъра. – отговори Лазар,запалвайки цигарата си.
-За дебатът предполагам,нали така!? – усмихнато отвърна Рая.
-Че за какво друго ще бия път чак до там? – иронично отвърна Лазар.
-Добре,хайде тогава – ние ще сме в градската градина. – включи се Памела,след което момичетата се запътиха към градината,а Лазар към центъра.
Лазар не бе единственият отиващ към центъра за да присъства на откритият дебат,имаше цели тълпи от хора,които се бяха запътили също натам,като всеки от тях споделяше политическите си възгледи,някои спореха,други пък надграждаха идеите си,но всеки бе обединен от едно нещо и то бе,че каквото и да се прави,то трябва да бъде правено в името на човека,в името на общото отечество и в името на Бога.
Лазар вървеше измежду тълпите,които бяха препълнили Цариградските улици и слушаше всякакви идеи и словоизлияния,когато най-сетне пристигна на градският център,където бе издигната трибуна,с четиринадесет места,седем отляво и седем отдясно – отляво за министрите,които бяха приключили своят мандат и отдясно за министрите,които тепърва встъпваха в длъжност.
Тук Лазар се нареди на един от по-първите редове,за да вижда и чува по-добре какво ще бъде обсъждано,когато дебатът започне. Малко преди началото,бидейки наблюдателен човек,Лазар забеляза някой си работник да притичва отзад трибуната в посока на тълпата.
-Ей,доста ще да е нажежена обстановката,щом чак работниците започнаха да бягат оттам – шеговито подаде Лазар,на което някой случаен човек от тълпата му отвърна също така шеговито:
-Абе остави ги тях момче,искат да са с тълпата за това бягат – да гледат отстрани.
Но нещото,което наистина направи впечатление на Лазар,бе странна черна точка на дясната ръка на бягащият човек – прилично на татус или белег,но тъй като нямаше достатъчно време и не бе толкова близо за да го огледа, Лазар реши,че това е рана или просто му се е привидяло.
Настъпи известна тишина,част от новите министри пристъпваха към трибуната и заемаха местата си за началото на дебатът.
Това бяха трима министри от новият кабинет,който трябваше да встъпи в длъжност веднага след като дебатът приключи – академик Мирош Секереш, писателят и идеалист Васил Иванов и предприемачът Атанас Бодреару. Няколко минути по-рано тези персони вече бяха готови да започват,когато…силен и внезапен шум оглуши целият център,ослепяващо силна светлина заслепи Лазар,който се оказа проснат на земята в следващият момент,обграден от също така проснато на земята множество.

-Какво се случва? – помисли си Лазар,който не успя да се задържи в съзнание още дълго и заспа на земята.
След известно време в безсъзнание,Лазар дочу заглъхнали гласове и някакво трептене. Когато дойде на себе си,момчето видя центърът покрит в дим,а на няколко места по околните сгради и дървета гореше огън.
Оглеждайки се, Лазар осъзна,че бе издърпван на далеч от мястото, което бе заел от бронирани полицаи.
-Какво се случва? – Лазар попита мъжете в броня.
-Спокойно момче,в безопасност си. – лаконично му отвърна единият от бронираните мъже.
Поглеждайки отново към трибуната Лазар видя единствено унищожение – трибуната бе напълно разрушена,като части от нея можеха да се видят на метри от предишното им място.
Центъра димеше,линейки,пожарни и полицейски автомобили бяха влезли и обградили центъра,а предишните зяпачи бягаха или биваха евакуирани.
Немислимото се бе случило – Мереления бе атакувана…

Следва продължение...