Join the new world

Откъс от книгата "Случки от моя живот"
На невероятните жени, с които ме срещна Съдбата
===========

Смятах в тази част да опиша периода от уволнението ми от армията до първите по-големи успехи, но ... планирах едно, а се наложи да направя друго.
Един познат ми прати снимка и ме попита дали е грозен.
Странен въпрос! И то от мъж.
Обикновено жените се интересуват как изглеждат и дали са харесвани. Мъжете се опитваме да сме силни, смели, сръчни. Почти както в едно детско спортно телевизионно предаване.

И тогава си спомних, че и аз преди години си задавах подобен въпрос. Кога ли? Ето, прочетете.

---

Снимка: photo-forum.net

Отгледа ме баба ми по мсйчина линия. Тя е била от много бедно семейство, където храната често не достигала. Осиковска Лъкавица и днес не е "богато село". А през 20-те години на ХХ век, още по-малко богато.

Били 12 деца и като прибавим икономическата криза, то оставянето на родния дом и заселването им в Лудогорието е било единствената надежда. На новото място имало много земя и малко хора. И то не каква да е земя, а много плодородна

Майка й починала, когато била на 5. Баща й взел втора жена. Макар и мащеха, тя приела заварените деца като свои. Добър човек била.

---

След '44 имало няколко гладни години с купонна система за много продукти. Вероятно те и останалите лишения бяха довели до някои психически увреждание при баба ми. Тя готвеше добре, но прекаляваше с подправките. Ястията често бяха пресолени, а десертите - прекакено сладки.

Някога захарани пръчки са яли само по време на Панаира ( няколко дена в годината), когато гостувал цирк и на някой друг празник. Тестено изделие от бяло брашно се ползвало също само по празници. Изобщо, както бихме казали днес - преди 9-ти селяните са се хранили здравословно.

Но през Социализма, наред с някои положителни, имало и множество отрицателни промени.
Една от тях е кампанията да се увеличи ползването на захар сред населението. Да, имало е такава. Смятало се, че колкото повече захар се ползва в една държава, толкова по-развита и с по-голям жизнен стандарт е. Днес мнозина биха изпаднали в ужас от подобни заключения, но тогава баба ми, например, взимаше супена лъжица захара, за да лекува пресипнало си гърло.

Затова и аз отраснах дебело дете.

---

По нашите географски ширини на дебелите деца им казват "пълнички" и се счита, че това е признак за добро здраве и грижа. Но никой не се е сещал да пита какво ни е било на нас - дебелите деца.

Никой не се е сещал, че ни е трудно да тичаме, за да играем с останалите. Че ни е трудно да се навеждаме, за да си връзваме обувките. А още по-малко, че дебелите деца по-трудно дишат. Затова и се страхуваме да спортуваме. Да не говорим прескачането на "коза", правенето на лицеви опори, набирането на лост и дори клякането. Да, клякането даже ни е проблем.

Но всичко това е нищо, докато не проговорят хормоните и не забележим, че никое момиче не харесва шишковци. Освен, за да препише. Но - до там!
Целият този ужас продължи до към 8-ми клас. Тогава се случи прелом

---

Снимка: btsbg.org

Празнувахме нещо си в хижа "Ахинора" Бяхме и трите паралеки. След няколкочасова дискотека, трябваше да спим. Обаче аз и още няколко човека почнахме да разказваме смешни вицове. Кой ще ти спи?! Лошото е, че всички се смеехме с пълен глас, докато не влезе Рохлев - учителят ни по география.

Той бе нестандартен човек и истински родолюбец. Задължаваше ни по средата на тетрадката по география да има "България" на Георги Джагаров. "Земя като една човешка длан...". Помните, нали? Та той ни излови и наказа с 50 клякания.

Бях ужасее́н. За здравето си. Не смятах, че ще клекна повече от 2-3 пъти без да ми се завие свят. Но клекнах 50!!!
Чудо!
Бях с мускулна треска, разбира се, но с надежда за моето здраве и тяло.

---

Снимка: pazarluk.com

По това време свако ми ме запозна с чудесата на йога. Купих книгата на Венцислав Евтимов и за първа зима нямах онези ужасни болки при вдишване, които само страдащите от синузит знаят. Правех асани, но не по книгата, а както го усещах. Това не го правете! Опасно е!

Занимавах се с йога, дишах дълбоко. Станах по-спокоен, но си оставах дебел. Тогава в мен се влюби едно момиче.
...
Обещал съм си да не пиша за нея, ЕДИНСТВЕНО, защото не желая да й създавам проблеми с минали истории. Макар че тя заслужава да бъде представена пред целия свят в пълния си блясък. Тя - идеалната жена!

Допреди нея аз бях едно дебело и вечнохленчещо хлапе. Но тя ми даде душевен мир.
Тогава се замислих какво предпочитам - да съм с идеално тяло и лице, но никой да не ме харесва или да съм такъв, какъвто съм и да ме харесва най-красивата жена.
Усмихнах се лукаво и оттогава не ми пука за чуждото мнение

---

През годините съм срещал всякакви жени. Едните твърдяха, че съм хубв, други - грозен. Но знаете ли, тези - вторите... самите те не бяха красиви, включително и според самите тях.

Изводът е - потърсете Половинката си!
Само заедно ще бъдете пълноценна личност.

Пожелавам ви успех!


Inés Sastre Moretón
Снимка: notrecinema.com
=============
Жените, част 2
https://www.erepublik.com/bg/article/-27-2710334/1/20