Врагът, съдникът, съюзникът
•
by V1K0
Размишления върху собственото битие…
Врагът, съдията и съюзникът
Здрав дух – здраво тяло, но не винаги.
В битието на човек има различни обстоятелства, препятствия, възможности, дори аксиоми и догми.
Възможно е това да е съдба, предопределение за битието на индивида, преди още той да се е родил.
И в този свят, вътрешна и външна-околна – вселена се поражда и непримиримостта на духа. Една сложна и практически може би непреодолима дилема – да бъдеш или да не бъдеш…
Борбата на вътрешната вселена и воля на душата с външната вселена на тялото и тяхната връзка и съжителство.
Борбата е главно за самата душа и индивида, в лицето на външната манифестация на този индивидуален дух.
Напук на съдбата и омагьосаният кръг на предопределеното битие на душата, тази нейна борба поражда промяна.
Но дали тази промяна е изменението на съдбата и счупването оковите на предопределеността?
Или всъщност това е съдбата отредена на душата?
Това е въпрос без отговор.
Но в процесът на борбата ясно откроява се кой какъв е.
Враг, съдник и съюзник.
Всичко това си ти самият.
Човек сам враг на себе си е. Враг по неволя и враг по избор. Неволен враг за обстоятелствата, местата и времената, в които се е родил и преживява. И враг по избор, щом не тръгне да промени съдбата си.
Този враг е най-опасен за душата и за тялото. Той способен е да навреди, както и сто дяволи не могат.
И когато човек се провали, сам си става съдник.
И съди и осъжда, себе си и грешките си.
Ала туй не е достатъчно…
Съдник не значи и помощник.
И тук дилемата е ясна – враг или съюзник свой да бъдеш?
Ако поддадеш се на съдията и без опит и усилие захвърлиш си съдбата и чакаш като лист от вятъра износен да се поведеш, то ти си своя най-голям враг на земята.
И все пак избор има…
Можеш съюзника си да повикаш.
И съюзника си ти и волята свободна съдбата си да промениш.
В него ще откриеш сили мъжки и свежест млада, с които с време и усилия немалко, да се отървеш от самия себе си и своята пагубна страна.
Веднъж съюзник сам си станал, тогава вярвай, каквото сам направиш ще е сякаш Сам Бог свършил го за теб.
Защото Бог пътя ти показва, но сам ако не си помогнеш и той не би.
Да си свой съюзник означава свобода.
Свободата не е да имаш, взимаш и да искаш.
Защото твърде изобилните блага превръщат се в пороци.
Порокът е най-добрият приятел на врага ти и превръща те във роб.
Свободен значи да си с малко.
Свободата се постига със самоконтрол и ограничения.
За да се освободиш от всичко временно и преходно в теб самият и отвън.
Но между робството и свободата има нещо важно.
Между врагът и съюзникът.
Това единствено, но твърде важно нещо е действието.
Facebook
Twitter
Discord
Comments
Последен
"прекален светец и богу не е драг" ... вечната борба между две противоположности, а дали дуализмът между материя и дух съществува като такъв?
свободата е като фрактал между тях - детерминиран "хаос" - голямата "картинка" е видима само отгоре, а безкрайно начупената ѝ линия може само да се апроксимира
свободата за мен не е нито самоконтрол, нито ограничение ... всяка детерминирана дефиниция на свободата я поставя в окови, защото забраната на противоположността противоречи на същността ѝ
btw чакам си продължението за Лирой ... 🙂
Интересни мисли...може би е така, но едва ли можем да знаем, имайки предвид че живеем в ограниченият свят. А и твърде голямата свобода води до твърде голяма диктатура...това е парадокс може би!?
Колкото до Лирой...страхувам се,че се изчерпах откъм идеи за тази история, но не съм я зачеркнал напълно...трябва само да ми дойде музата 🙂
твое твои мисли ли са или си ги копирал от някой? ако е второто - пиши първоизточника
Мои разсъждения
вот
Малко ми е объркано, а и с това определение за свободата ... аз пък си мисля, че свободата не търпи ограничения, но .... все пак не бива моята безограничена свобода да носи ограничения за друг ... става сложно, а аз си падам по простите неща 🙂
Това е може би едно от малкото неща, за които няма точно разбиране или определение, но пък простите неща често са най-хубавите 🙂
Интересно ми е, защото споменаваш и Бог, защо боговете ни налагат ограничения, наказания и ни карат да се страхуваме от тях? Защо трябва да са съдии, полицаи ... нали са всемогъщи ... и всъщност какво ще рече всемогъщ? Много питам май, нали 🙂
обществото и въобще човешкия строй не предполагат безгранична свобода
Така е. А и от биологична гледна точка също сме в определен ред, в който няма безгранична свобода, доколкото животът е преходен и възможностите ни като биологичен вид са ограничени.
Но добре звучи, нали 😉
По-добре търсещ и питащ, отколкото неинтересуващ се и глупав! 🙂 Не знам дали имам отговор за това, но ако предположим, че всичко е създадено от Бог, то несъмнено има някакъв смисъл в това всичко да е така както е...
Малко контекст- в тази публикация разбирам Свободата чрез стоическото схващане за нея. 🙂
аз не съм с "класическо" образование, но хвърлих един поглед ... ама не е моето:
"Стоиците обсъждат и понятие за свобода, което е по-скоро морално, отколкото метафизично. Това чувство за свобода включва „силата да живееш както щеш“ ... само стоическият мъдрец е наистина свободен."
За мен моралът е субективно понятие, съответно твоята "свобода" може да ограничи другите "свободи". Свободата е химера, т.е. по-скоро метафизично понятие, тъй като е недостижима и обикновено е важен пътят към нея, а не самата тя.
Да. Но не е ли така в повечето неща и блянове в живота? Те се намират в някакво абстрактно "там и тогава" и никога не идват "тук и сега" , но преследването им създава промяната...
вероятно да, a вероятно може да е въпрос на гледна точка - знам ли ... 😃
An optimist thinks that this is the best of all possible worlds.
A pessimist fears that this is so.
Много голяма пропаганда на аскетизма
Ейй, бях си помислил, че си се отказал да пишеш тука 😁
Когато намеря време драскам 🙂
😉