Join the new world

Времената когато всичко беше добре.

Времена с дълги и топли, светли, бляскави лета. Когато есента навяваше тежкият си меланхоличен и мистериозен привкус, а зимата беше период изпълнен с красотата на белотата, топлината на семейната пещ и забавата на свободата. После иде пролетта, а с нея и магията на живота, който отново възцаряваше и показваше присъствието си в природата. И кръга се завърташе така отново и отново. Лятото идваше, а с него и любовта, после те си тръгваха, отстъпваха път на меланхолията и надеждата да се срещнем отново. Времето не спря, а толкова би било добре да спре…

С този кръговрат на времена, много нови неща, познанства, любови и желания, идваха и си отиваха. Летата си заминаваха, всяко като предишното, въпреки новите, или пък стари преживявания. Есента винаги беше еднаква в своят чар и в своята грозота, а краят й, той винаги бе различен, но с еднакъв резултат. Зимите идваха и си отиваха и никога не оставяха отпечатък, какъвто заслужаваше да остане. А пролетта, тя в живота на света е вечна. Нея забелязваме винаги когато живот се зароди…

Ех, времена времена…добри и стари времена…

Сега всичко си е същото, но магията я няма…
Сега остава само меланхолията, с която ден след ден мисля за теб и понякога идвам на мястото на вечния покой, да те навестя…

Но надеждата винаги я има, защото доброто винаги е там – някъде в миналото и някъде в бъдещето…