Join the new world

Сред спокойният градски живот и рутинно ежедневие, в на бизнесът и политиката светът, където масите за парченце хляб изяждат се, чудовище появява се. В умовете на човеците, препълнени с идеи много и мантра вечна, тоз нов и непознат звяр, семето на съмнението, като вода камъка пробива, с упоритост и постоянство, посява.
В заспалата съвест на мнозина, тих глас той се появява и като проклятие черно, той ги не оставя.
В сърцата твърди и студени, на безродници бездушни, като незнаен глас в полето и черен силует в небето, страхът той вменява.
Сред нас е той и броди, а глашатаите безродни, по чия ли заповед подели, без спокойствие и мира, от заранта, та чак до залез, неуморно и безочно, вият-глас надигат. Сред нас е той, сред нас е! С пръст го посочете и по възможност езика или главата отсечете!
И стадото безбройно, като от вълк подплашено, един през друг се хвърля и само гледа по-далеч да може да избяга. А чудовището недно, необезпокоено от смут и хаос, в тоз криворазбран свят, пътя си проправя и поглед нагоре устремява. А там отгоре се извисява новият световен господар, в кула Вавилонска, от карти съградена и от истината скрита, чрез кривите огледала на новата рая, от страх примира – задава се чудовище!
А звярът страшен, с лице открито и очи в твоите, говори ти. Гласът му нежен, като древна мелодия благ, той пред тебе и света огледалата разбива и лъжата съкрушава. Стъпка по стъпка, по дире му множество го следва. Със сърца разпалени, като с факла мрака поразява и светлината побеждава!
А стадото отстъпва ли, отстъпва… Но пътя скоро се провършва и да бяга вече няма накъде. О, Боже, какво нещастие! – В глас един Вавилонът нов се пропищя, а чудовището страшно, с маса страшна, от злите войни, наближава. Зад крехките основи, на таз стена и кула, стадото се свира, а неговият бог от горните етажи, изтръпнал, друг път невидял в едно обединени народи и държави, в страх потънал, с отмъщение прогонен, него да открият и глава му на колът да набият!
В пот и сълзи покрил се, хвърля се и врява вдига… Как може, един дори, в мене да се осъмни!?
Но късно вече е, за този бог-наречен, или по-скоро човек смъртен, трона небесен узурпирал, няма да избяга!
А скоро кулата поклати се, а от нея хиляди пропищяха се. Чудовището дойде!
Какво ли ще да прави, когато лъжата с истина се срещне? И лъжец и самозванец с на царят правдив, сътворението срещне?
Хиляди години ще изминат и този ден ще да се помни и никой веч не ще вавилонска кула отново да устрои.