Join the new world

-Част единадесета
,,Заговорът”

Далеч от имперската столица в главният и най-голям град на почетната страна-част от империята Унгериха – град Пеща, в централата на вестник ,,Пробив” в своя кабинет,частично осветен от уличната светлина и пълната луна – Станислав Юдин нервно очакваше пристигането на своят важен гост.
-Защо ли се бави толкова? Да не би да са го заловили на идване? Не-не…няма начин, та той е влиятелен човек…знае как да се промъкне… - нервно мърмореше заместник-редакторът на вестника,когато на вратата се почука. Юдин бързо се изправи и повика на човекът отвън да влезе. Врата се отвори,откъдето се показа огромен силует на мъж – около три метра висок,с дълга черна брада,дълга коса – зализана назад и дълга сива дреха падаща по цялото му тяло прилична на някаква аристократична роба – това бе очакваният посетител,който се бе промъкнал в пределите на Мереления същата нощ.
-Господин Хайк – добър вечер…радвам…радвам се,че сте тук! – нервно приветства своя гост Юдин.
-Добра среща Станиславе, виждам,че си притеснен…да не би да мислеше,че няма да успея да дойда или ще да бъда заловен!? – отговори чудният посетител,с бавен и монотонен глас.
-А..ами аз мислех,че… - опита се да измълви Юдин,когато високият и чудноват мъж го прекъсна и подкани да поседнат.
-Няма нужда от обяснения Станиславе, дошли сме по работа. – започна странният посетител – дочух,че нашата малка сделка е била изпълнена. – подаде Хайк,поглеждайки през вежди Станислав,който втренчено гледаше в него и сякаш бе замръзнал от страх на мястото си.
-Да, всичко което обсъдихме беше приведено в действие и изпълнено господин Хайк! – нервно отвърна настръхналият Юдин.
-Много добре…доволен съм. – тихо отвърна Хайк,усмихвайки се – къде са другарите ти? – продължи високият мъж.
-Ще бъдат тук всеки момент! Ако желаете ще ги причакам на входа? – бързо отговори Юдин.
Хайк повдигна поглед към Юдин и след кратка пауза подаде знак с ръка сякаш казваше - махай се - на което заместник-редакторът отвърна с бързо напускане на стаята и се отправи надолу по стълбите за да причака съучастниците си. Станислав още не бе стигнал изходът на сградата и вратата се отвори,откъдето влязоха двама мъже в костюми – единият с гъста черна брада,дълга зализана назад коса – това бе един от главните финансисти и един от редакторите на вестникът – Димикрос Мамосен, а другият мъж с тънки,дълги и наострени черни мустаци,тънка и наострена надолу брадичка с къдрава черна коса – Луцер Фирмов – другият помощник редактор във вестникарската фирма.

-Тук ли е? – попита Луцер.
-Да,току-що пристигна – горе е. – нервно отвърна Юдин.
-Доста си притеснен нещо Станиславе, какво ти е? – учудено попита Димикрос.
-Айде моля те…стига глупости! – още по-нервно отвърна Юдин,след което указа на другарите си да го последват горе в кабинетът му,където ги очакваше този така странен и ненормално висок човек.
Тримата мъже влязоха в стаята,където триметровият мъж ги посрещна със лека усмивка и ги прикани да поседнат – държеше се сякаш бе техен господар и може би не бе далеч от истината,имайки предвид че самото му присъствие би накарало и най-закоравелите да се подчинят на волята му,нещо което се дължеше не само на огромният му размер,но и на дълбоко проникващия му поглед и плътен и дълбок глас – все неща,които караха хората около него да му се подчиняват.
-Виждам,че вече се събрахме всички и мисля,че можем да започнем. - лаконично подкани току-що дошлите си събеседници Хайк.
Сега след като всички бяха в пространният кабинет, Хайк разкри защо бе дошъл и защо те му бяха нужни.
Властният мъж искаше тримата мъже да заемат местата на убитите в експлозията министри – нещо с което би се осъществил пробив във властовата система на цялата империя.
След като разяснението приключи Луцер Фирмов се изправи,с бавна стъпка пристъпи към прозореца и след като опъна на два пъти наострения си мустак се обърна леко към останалите и с плътен глас попита:
-Ами финансиране? Няма как да направим всичко това без финансиране…трябва да ни помогнеш Хайк!
Хайк,подпирайки се на облегалката на столът,обърнат към Фирмов с леко очертана усмивка на лицето си отвърна бавно и спокойно:
-Финансирането Ви е уредено и то е точно тук.
-Вестникът!? – сепнато викна Мамосен – Вестникът ще да е финансирането!
Хайк доволно поклати глава в знак на одобрение и продължи:
-Фирмов – учи се от другарят си Мамосен – той схваща веднага и не задава подобни въпроси.

-Щом казваш…така да е. – тихо отвърна Фирмов.

Беше решено – вестникарската фирма трябваше да се използва за политическо финансиране на тримата редактори,сега оставаше само да се измисли как точно,тъй като те не бяха собствениците и нямаха право по закон да използват фирмените финанси.
Хайк се изправи и обърна към вратата:
-Аз тръгвам – разбрахме се,ще очаквам резултати. – бавно продума високият мъж и напусна стаята.
Тримата мъже стояха тихо в стаята,всички те мислеха как ще да се доберат до фирмените финанси без да бъдат разкрити. Законите в империята бяха железни и никой не си позволяваше да ги наруши дори и те,така че им трябваше легитимна причина или обстоятелство за да успеят със замисъла си.
Димикрос Мамосен след известно умуване,втренчен в уличната лампа,сякаш му светна нещо в ума и бързо се обърна към другарите си и тихо,но решително продума:
-Реших как ще се доберем до фирмените финанси.
Станислав и Луцер бързо се осефериха от мислите си и погледнаха към Мамосен.
-Как ще стане това? – попита Луцер.
-Ще се отървем от Керша. – отговори решено Димикрос.
Владислав Керша беше създател и собственик на вестник ,,Пробив” и го бе превърнал в истинска вестникарска империя в голямата част на Мереления. Той бе влиятелен човек и върл патриот,но имаше една слабост – не умееше да подбира хората до себе си и така тримата заговорници – Станислав, Димикрос и Луцер бяха успели да се намърдат при него и още повече – служеха му като дясна ръка. Сега обаче кучетата се обърнаха за да изядат ръката,която ги хранеше с една подла цел – докопване до имперската власт.
-Какво говориш Димикросе!? – уплашено и нервно викна Станислав – как ще го направим? – Ще го убием ли какво!?
-Да! – сопнато отвърна Мамосен – Не ме поучавай по морал Станиславе – знаем много добре кой предизвика цялата тази работа на трибуната в Цариград! – добави още Димикрос.
Станислав млъкна – той много добре осъзнаваше,че бе влязъл твърде дълбоко в цялата тази конспирация и нямаше за него път назад – трябваше да продължи или просто да изчезне.
-Щом е решено…така да бъде. – покорно отвърна Юдин.
-Това е този Станислав,когото аз познавам…ха-ха! – необяснимо радостно възкликна Луцер,потупвайки другарят си по рамото.
***
На следващата вечер тримата заговорници бяха заели позиция на извънградското шосе на път за Пеща – те бяха повикали шефът си да се върне в централата за нещо и сега очакваха Керша да премине по шосето от домът си в близко село на път за града.
Станислав трябваше да извърши главната работа и за това причакваше автомобилът на Керша до един завой,скрит зад един огромен камък.
-Хайде…ще се справим…стегни се Станиславе. – повтаряше си на ум Юдин,окуражавайки се за това,което трябваше скоро да се случи.
След дълго очакване се зададе някаква светлина.
Идва! – помисли си Юдин и бързо сложи черна маска на лицето си.
Владислав Керша наближаваше засадата с автомобила си и Юдин позна по фаровете.
Колата наближаваше все повече и повече,а напрежението в Станислав нарастваше със всяка изминала секунда -
толкова много,че ушите му заглъхнаха – дали наистина това е правилно? Няма ли друг начин? – мислеше си Юдин,но вече бе късно – трябваше да действа – Керша бе стигнал мястото на което трябваше да бъде спрян.
Заговорникът изскочи отзад камъкът и насочи оръжието си към автомобилът – Спри! – властно и решително извика на шофьорът.
-Колата бързо спря.
-Излез! – извика отново Юдин.
Вратата леко се отвори,откъдето се подаде мъж на средна възраст с гъста сива брада и малки кръгли очила.
-Какво има? – объркано попита мъжът от колата.
-Излез! – извика Юдин,на което мъжът от колата излезе напълно и се изправи срещу маскираният човек.
-Какво се случва? – попита Керша.
Станислав не знаеше какво да отговори и какво изобщо да направи – той замръзна на мястото си – трябва да го сторя…сега или никога. – тихо измълви Юдин.
-Моля? – уплашено и объркано попита Владислав.
-Гръм – след което още един гръм и трети гръм – четвърти гръм – Керша падна на земята – покрит в кръвта си – Станислав бе убил своят шеф,с което и изпълни задачата си. Сега Фирмов и Мамосен се показаха от близките храсти.
-Много добре Станиславе. – обърна се към Юдин Фирмов и отиде при мъртвото тяло на Керша.
-Нека го сложим в колата – подаде Мамосен,след което двамата мъже поеха трупът и го положиха на шофьорското място. След като приключиха тази черна задача тримата мъже сложиха един тежък камък на педалът за газта и така предизвикаха колата да се удари в големият камък,където се бе скрил Юдин преди това – целта им с това бе да симулират катастрофа,след което поляха малкият тъмно зелен автомобил с бензин и го подпалиха.
-Готово…сега остава да оправим документите за собствеността на фирмата. – тихо каза Луцер.

Черната работа бе извършена,сега оставаше само едно – имперската власт.

Следва продължение…