Възходът на един народ.

Day 4,544, 08:56 Published in Bulgaria Russia by MarcoAce

Здравейте еПриятели!

Преди да започна, отново ще помоля да оставите по един коментар (надявам се за последно), за да изпълня мисията най-накрая.

Според спазваната от мен традиция за представяне на хронологичната последователност на събитията, пряко свързани с българската история, днес дойде ред да разкажа за управлението на един от най-видните представители на Средновековна България - кан Крум Страшни.



С качването си на престола, кан Крум основава новата Крумова династия, за която се смята, че е част от рода Дуло, но от страната на Куберовите българи. Управлението му започва още преди 800 г., но за официална година е приета 803 г.

Още в самото начало на управлението си, в периода 803-805 г. кан Крум успява да присъедини обширни територии в областите Банат и Трансилвания, някога принадлежали на Аварския хаганат, и по този начин България и Франкската империя стават съседи. Териториите са от голямо значение за българската държава, поради големите си находища на скъпоценни руди и други полезни икопаеми.


Граници на България при Крум.

През 807 г. византийският император Никифор I подготвя военен поход срещу българите, като цели тоталното им унищожение. В подготовката му се разгаря вътрешнополитически бунт и слухове за преврати, следователно кампанията е прекъсната. Въпреки всичко, Крум научава за желанието на Византия и затова още на следващата година българската експанзия се насочва на юг към Северна и Централна Македония. Там Крум превзема ключовата (заради многобройните търговски пътища) за византийците крепост Средец. По думите на Теофан Изповедник: "Крум, вождът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания, избивайки 6 хиляди души ромейска войска извън множеството обикновени граждани...".

Ответният удар на византийския василевс пристига едва през 811 г., когато той организира поход към Плиска. В началото на юли византийците достигат старопланинските проходи. Крум осъзнава сериозността на положението, в което се намира и дава предложение за мир, на което Никифор I не се съгласява. На 21 юли ромеите влизат сравнително лесно в българската столица, разграбват и опожаряват града, избиват мирното население. По това време обаче Крум не се намира в Плиска, а се готви за решителна битка. Той събира войските си, свиква авари и славяни, сред които дори и жени, и прегражда старопланинските проходи.

На връщане към Константинопол, Никифор I решава да пренощува във Върбишкия проход, като все пак осъзнава налегналата заплаха. Преди дори да е изгряло слънцето, на 26 юли 811 г. Крумовата армия прегазва византийците. В свирепата битка императорът е убит и главата му е забита на копие, като в последствие черепът му е обкован със сребро и направен на чаша. Синът на Никифор I загива от раните си няколко дни по-късно.



Бойните действия на българите не спират до тук. Следват териториални експанзии в Тракия, както и по Черноморието - превзети са Несебър, Созопол, Дебелт,както и Пловдив, а Одрин е обсаден. Десетки хиляди ромеи са несилствено преселени на север от делтата на р. Дунав. През юли 813 г. българските войски достигат Константинопол. Започват мирни преговори, по време на които император Лъв V организира засада. Крум е ранен, но се спасява. Византийското коварство е наказано - Тракия е опустошена, Одрин е превзет, а 10 000 негови жители са отведени в плен.

Крум премахва обичайното право на славяни и прабългари и въвежда общи писани закони. Те въдворяват ред, защитават собствеността и гарантират обществения морал.

През зимата на 813-814 г. Крум започва приготовления за обсада на Константинопол. Строят се кули и машини, за превозването на които са необходими 5000 коли, теглени от 10 000 вола. В разгара на подкотовката, на 14 април 814 г., кан Крум внезапно умира и става първият от всичките български владетели, които при подготовка за превземане на византийската столица умират.



Благодаря за четенето! Искрено се надявам за подкрепа от ваша страна. Призовавам ви, ако имате забележки и препоръки да ги споделите в коментарите. Дайте предложения за следващи теми извън хронологическата последователност на събитията. Чувствайте се свободни да гласувате за статията, както и да се абинирате за вестника ми.